Завършва укрепването на защитното покритие над църквата баня до “Свети 40 мъченици”

Публикувано на чт, 29 Авг. 2019
395 четения

До 1-2 дни се очаква да приключи укрепването на свлачището и защитното покрие на средновековната църква, преустроена в баня, която е разположена в южния двор на манастирската лавра “Свети 40 мъченици” във В. Търново. Това съобщи археологът проф. д.изк. Константин Тотев, който ръководи спасителните разкопки на обекта. Той сподели, че работят в отлично сътрудничество с изпълнителите на ремонта от “Пътни строежи – В. Търново”. Благодарение на координираните действия между фирмата и нас, археолозите, успяхме да почистим апсидата на храма, допълни проф. Тотев.
Пилотната система, чрез която е укрепена земната маса в района на средновековния манастирски комплекс “Великата лавра” и църквата “Свети 40 мъченици”, включва 140 отделни елементи и съоръжения. Те са от стоманобетон и са забити на голяма дълбочина. Обхващането им в мрежа гарантира стабилността на целия терен. Преди старта на ремонтните дейности, които започнаха през юни, беше извършено обстойно геодезично проучване, а след това спешно беше изготвен проект за укрепване на свлачището. За реализация на необходимите дейности по заздравяване на терена и възстановяване на уличния участък и прилежащото му тротоарно пространство правителството отпусна 600 000 лева.
Проф. Тотев, който ръководи великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН, работи на обекта заедно с археолога Пламен Караиванов. Той е директор на Археологическия музей в Раднево, но от години участва в проучвания на средновековни обекти в старата столица. При срутването на пътя миналата година е унищожена част от автентичната архитектура на църквата и банята, посочи професорът. Той допълни, че след приключване на ремонта екипът планира да доразкрие апсидата на храма.
Разкопките южно от църквата “Свети 40 мъченици” в западното подножие на хълма Царевец стартираха през 2007 г. и се провеждаха със средства на Националния исторически музей в София и Министерството на културата. Благодарение на МК беше изградено надеждно защитно покритие над средновековния храм, преустроен в баня. Той беше открит още в първата година на проучванията и датира от втората половина на XIV век. По всяка вероятност тази църква е играла ролята на манастирска крипта. Още в края на XIV век храмът е превърнат в баня, която функционира докъм средата на XVI век. Впоследствие теренът е зает от голям християнски следстоличен некропол, разположен от двете страни на църквата “Свети 40 мъченици”. В края на XVII – началото на XVIII век, светинята става джамия, а около нея възниква и мюсюлмански некропол.
Според проф. Тотев находката няма аналог в проучените досега стотици храмове от епохата на Средновековието в България. Той припомни, че основите на храма са били открити през 1992 г., но заради започналите мащабни разкопки край “Свети 40 мъченици” са замразили проучванията. Археологът посочи, че трябва да се намери начин и за експонирането на банята, която впечатлява с интересната си архитектура. “Къпалнята е строена в самия край на XIV век и заедно с Шишмановата е сред най-добре запазените бани от Второто българско царство. Изградени са по класически образец – с подподово и стенно отопление и с вътрешна водопроводна инсталация. Откритото къпално помещение е с размери 4,50 на 7,80 м и е с под, застлан с каменни плочи. В зидовете са вградени керамични тръби за отопление, които били свързани с горивна камера в съседно помещение. Наред с това там са намерени много фрагменти от стенописи и сграфито-керамика с рисунки на животни и птици, част от мраморна икона с позлатена рамка”, обяснява археологът.
Интересното е, че банята до “Свети 40 мъченици” продължава да се използва и през XV век, след падането на Търново в рамките на османската империя, но в българската махала. Банята е била унищожена през XVI-XVII от християнски некропол, а след това на мястото са построени жилищни сгради, някои от които съществуват до 70-те години на XX век. Близо 80 гроба от некропола са разкрили специалистите. “Вероятно става дума за квартално гробище, а намерените погребални дарове в гробовете не са много. При някои от погребенията попаднахме на златосърмен текстил, медни и сребърни накити, керамични съдове”, споделя проф. Тотев.
През годините усилията на екипа са били концентрирани и около разкриването на средновековния квартал от началото на XIV век. “Този квартал явно се е развивал в югозападното подножие на Царевец. Най-вероятно се е простирал до крепостната стена, която се спуска от главния вход на Царевец и стига до реката. До момента сме разкрили редица интересни архитектурни обекти, но някои от тях не могат да бъдат проучени напълно, тъй като остават под профила на пътя”, каза професорът. Сред интересните паметници е пещ за обработка на метал от края на XIV век. “Тя вероятно е била част от работилница, но какво е било произвеждано там не можем да кажем, тъй като останки от суровините или готовата продукция не са запазени. Това е втората такава пещ, открита в този район на манастирския комплекс. Първата е намерена по време на разкопките на Тодор Попов в периода 1975-1985 г. и е същата по вид и размери. Това показва, че в този жилищен квартал е било развито и занаятчийско производство”, твърди археологът.
През миналата година специалистите разкриха и изцяло запазена железарска работилница, която датира от втората половина на XIV век. Работилницата е с две пещи за преработка на суровина, която със сигурност е желязо, тъй като бяха открити голям брой железни крици. Помещението е с размери 3 на 4 м и е било използвано само като ателие, а не за живеене. По откритите монети може със сигурност да се твърди, че работилницата е от столичния период на Търново.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Бранимир БОНЕВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново