Великотърновският музей показва ценни реликви, свързани със Стефан Стамболов

Публикувано на ср, 30 Ян. 2019
209 четения

На 30 януари се навършват 165 г. от рождението на нашия именит съгражданин Стефан Стамболов. “Явлението” Стамболов като личност, революционер и политик се появява в историческата действителност в онези бурни времена, когато българите се разделят с романтичните революционни идеали и се изправят пред суровите реалности, свързани със съзиданието на младата държава. Управлението на политическия кабинет на Стефан Стамболов от 1887 г. до 1894 г. се свързва както с незабравимите победи в образованието, културата и стремежа към модернизация във всички сфери на стопанския живот, така и с разгорещени партийни страсти, междуособици и разправа с политическите противници.
Публичният образ на “българския Бисмарк” е силно противоречив и изграждан в продължение на десетилетия както от неговите съвременници, така и от политици, журналисти и историци. Едно обаче е сигурно. Стамболов е “българофил” по убеждение и чрез своята дейност той показва на външния свят, че българската история се “твори” вътре в страната. Неговите уроци дават самочувствие на бъдещите политици да излязат от сянката на източното или западното влияние и да отстояват държавния суверенитет.
Животът и дейността на българския държавник и политик са интерпретирани чрез снимки, вещи и документи в експозицията на музей “Възраждане и Учредително събрание” във Велико Търново. Веществени свидетелства за Стамболов и неговото семейство се съхраняват и в музейните фондове. Вниманието на посетителите приковават няколко ценни реликви, които освен носители на историческа информация, въздействат на образователно и емоционално ниво.
Сред тях се нарежда Знамето на великотърновската Националлиберална младежка група “Стефан Стамболов”. Символът на политическите идеали е изработен от двупластов зелен копринен плат с размери 84/73 см. В левия край на флага е запазен само единият пискюл, изработен от сребриста сърма. На лицевата страна на знамето, в центъра на композицията, с бронз са нарисувани две лаврови клонки с панделка, които оформят венец. Над изображението в полукръг е изписан текст със съкращения: “В. Търновска нац. либерална млад. група “Ст. Стамболов”. В лявата и дясната половина до лавровия венец и под него се четат надписите: “9.VIII.1887”, “5.VII.1895” и “29.XI.1920”. Първата дата е свързана с деня, в който политическата фракция на Стефан Стамболов се отделя от Либералната партия и се учредява Народнолибералната партия. Вторият текст е свързан с датата на бруталното посичане и гибелта на политика Стамболов в центъра на София.
Физическата смърт на лидера обаче не прекратява политическия живот на формацията. Тя съхранява либералните идеи и ценности по време на войните за национално обединение. След 1920 г. продължава да съществува като Националлиберална партия. На състоялия се партиен конгрес на 29 ноември същата година либералните групи от Търново – народнолиберална (стамболовисти), либерална (радослависти) и младолиберална (тончевисти) се обединяват в единна Националлиберална партия. Този политически акт е отразен именно чрез изписването на третата дата върху флага. Младежката група на Националлибералната партия в Търново е сформирана на 21.IX.1921 г. В изпълнителното бюро са избрани Стефан Милушев, Иван Минев, Димитър Давидов, Петър Патев, Никола Тюфекчиев, Димитър Тотев и Петър Бояджиев.
На обратната страна на знамето върху лаврова клонка е записан девизът на Стефан Стамболов: “България за българите”, който олицетворява идеите на Народнолибералната партия за национална независимост и идентичност. Той става водещ и определящ за символиката на всички младежки формации в страната.
Уникалната реликва е открита през 1991 г. при събирателска работа на музейния специалист Тянка Минчева. Знамето се е съхранявало в семейната ракла на Теофана Николова Атанасова, внучка на опълченеца Димитър Шумелов. Нейният баща Никола е един от основателите на Великотърновската Националлиберална младежка група “Стефан Стамболов”. Ценната вещ е откупена от наследницата на Шумелови и постъпва във фонда на Историческия музей. Историята на реликвата е проучена и публикувана от Тянка Минчева и Николай Астарджиев през 1998 г.
В музейната експозиция се съхраняват фотографии на младия Стефан Стамболов, свързани с участието му в националноосвободителното движение и първите години след Освобождението. Един от неговите оригинални портрети представя 23-годишния младеж по време на Руско-турската освободителна война като секретар на Славянския комитет и военен пратеник в помощ на Българското опълчение. Снимката е правена в Букурещ през 1877 г. На обратната ѝ страна се съдържа посвещение: “На моя приятел Ю. х. Пенчев – Букурещ, 12 юли 1877 г.” Посланието е отправено към търновския аптекар Йордан х. Пенчев.
От ранните години на бъдещия държавник е фотографията на участници във Временното руско управление пред вилата на Стамболов в Търново, както и снимката на Стамболов с приятелите и съмишленици Георги Живков, Димитър Петков и Панайот Славков.
Интерес в музейната колекция представляват семейните снимки, правени в София във фотоателието на Карастоянови. По-зрелият Стамболов с променена визия и осанка на държавник позира в студио с декори със съпругата си Поликсена – високообразована и изтънчена дама, произхождаща от богатата свищовска фамилия Станчови. На друга фотография той е представен в семейна обстановка със съпругата Поликсена, неговата майка Евгения, сестра му Мария заедно със съпруга си Сава Муткуров и други родственици.
В експозицията са показани и портрети на трите деца на Стефан Стамболов – Вера, Стефан и Коста. Голяма част от тези реликви постъпват в Търновския музей през 1957 г. и са резултат от диренията на тогавашния уредник в отдел “Възраждане” проф. Димитър Овчаров. Последните фотографии са подарени от Христо Войводов – сина на Христо Иванов Големия.
Образът на великия държавник е запечатан и във фотографиите от регентския период (1886-1887) и от годините, когато заема поста министър-председател (1887-1894). В експозицията е показана последната му снимка на смъртния одър от 1895 г., жестоко посечен и обезобразен от своите врагове.
Стефан Стамболов оставя безценно наследство за следващите поколения политици. Смятам, че няма да звучи пресилено цитатът на Константин Кнауер за финал: “Мнозина, които го мразеха, ако турят ръка на сърцето си, ще кажат: “Тежко ни, че го нема между нас!”.
доц. д-р Светла АТАНАСОВА
Регионален исторически музей
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново