“Природата в моите очи” – отличени творби: Тъмпи на Земята

Публикувано на пт, 26 юни 2020
158 четения

109 ученици от 14 училища от Великотърновска област се включиха в инициативата “Природата в моите очи” на Регионалната екоинспекция, посветена на биологичното разнообразие и природата. Младите творци представиха стихове и разкази, рисунки, апликации, макети, колажи и лога, електронни постери, творби със семена, както и други предмети на приложното изкуство. Голяма част от творбите са изработени като проекти по време на дистанционното обучение.
Най-много участници – 19, с най-много творби (43) са учениците от ОУ “Иван Вазов”, гр. Горна Оряховица, с ръководител Розалия Нанкова. Следват училищата от В. Търново СУ “Емилиян Станев” (16 ученика), ПГСАГ “Ангел Попов” и ОУ “Бачо Киро” (по 12), ОУ “Димитър Благоев” и СУ “Цветан Радославов” от Свищов (съответно с 11 и 10 ученика).
С творбите е подредена изложба в информационния център на инспекцията, която учениците могат да разгледат след 1 юли, когато ще получат своите грамоти и награди за участие.
Отличените творби ще бъдат публикувани на страниците на вестник “Янтра ДНЕС” в следващите дни. В днешния брой ви представяме най-добрите рисунки от конкурса.

 

Тъмпи на Земята

Тъмпи беше от чужда планета – от Зейкрей. Един ден обаче, той реши, че иска да посети друга планета…

И така, изстреля се в космоса и избра да посети Земята. Попадна в някакъв парк. Огледа се наоколо и забеляза много повече растителност и животинки, отколкото имаше на неговата планета! Реши обаче да поседне на една пейка и… и точно тогава забеляза, че повечето цветенца бяха увехнали, дърветата и храстите бяха с изсъхнали, пожълтели листа, а водата в близкото езерце беше черна! Всички мушички и пеперудки летяха бавно и тромаво, тук-там едва се показваха някои червейчета…

Да, Тъмпи знаеше, че на Зейкрей растителността е оскъдна, но пък беше зелена и свежа… А тук… Той също беше чувал, че на планетата Земя хората замърсяват много! Не си го беше представял така, но пък след онази гледка в парка, Тъмпи бързо разбра що е то това замърсяване…!

Седнал на точно тази пейка, той можеше да вижда всеки, който влиза в парка, но проблема беше, че в парка нямаше никого! Беше напълно празен! Въпреки това той искаше да остане още малко на тази странна и толкова замърсена планета. Остана на пейката и започна да си представя колко прекрасна би била планетата Земя само ако не беше толкова мръсна! Тъмпи вече можеше да види красиви и разбудени цветенца, подаващи се от земята, виждаше зелените листенца по храстите и дърветата, можеше да усети свежия мирис на тревичките. Представяше си как водата в езерцето бълбука и е кристално чиста! Унесен в този приказен свят, той вече можеше да усети и слънцето, което го гали със слънчевите си лъчи, а когато вдишваше от въздуха, целият се изпълваше с чист кислород! Тъмпи виждаше колко щастливи са пеперудките и мушичките и как радостно пърхат с крилца, по земята започваха да се появяват и мравки. Те припкаха напред-назад и също усещаха топлината и свежестта във въздуха! В неговата представа се срещаха и усмихнати хора, които обаче не гледаха на Тъмпи като на странно същество от друга планета, а като на нормален и земен човек!

Той беше много щастлив и в своите мечти откри една коренно различна планета, която би посещавал много често! В един момент Тъмпи се сепна и си помисли, че това са само неговите представи. Казваше си, че това дори не е неговата планета, че няма смисъл да се замечтава толкова много – факт е, че хората постоянно я замърсяват и явно дори тях не ги интересува. Да, но въпреки това човечето не си даваше мира, искаше да направи нещо по въпроса… Не можеше просто да си тръгне от планетата и след всички тези красиви мечти да я остави, нали?

След време, Тъмпи реши, че иска да срещне някого от тукашните хора и да му сподели мислите си. Излезе от парка и се запъти нанякъде – не знаеше къде отива, но продължи да върви. И така, докато си вървеше по тротоара, той срещна някаква жена. Реши да я заговори. След като се приближи към нея обаче, тя изпищя и тръгна да бяга, защото Тъмпи все пак не приличаше на земен човек… Докато той се опитваше да я настигне, си помисли, че жената най-вероятно няма да разбере какво й казва той, защото са от различни планети. Въпреки това, когато Тъмпи настигна дамата и тя нямаше накъде да бяга, се опита да я поздрави. Учудващо, тя го разбра и плахо му отвърна:

-Здравей!…

Човечето от Зейкрей се представи, но накратко – каза само, че се казва Тъмпи и че идва от друга планета. Жената все още го гледаше леко изплашено, но повече не понечи да побегне.

Тъмпи не искаше да задържа дамата, затова реши направо да й разкаже каквото си е представял досега. Описа й абсолютно всичко, което видя във своите мечти – как животинките и хората са много по-щастливи, тревичките и листенцата са зелени, водата е чиста… Дамата изглеждаше заинтересована, затова Тъмпи я попита дали е възможно тези неща да се случат – той много искаше природата на Земята да бъде чиста!

-Планетата ни беше чиста! – каза носталгично тя. – Но след това всички хора постепенно замърсиха природата и…

-Да, но не може ли пак да имате чиста планета – прекъсна я Тъмпи. – В моите очи сегашната ви природа е замърсена, но все има някакъв начин това да се поправи, нали? Знаеш ли, на моята планета няма толкова растителност и животни, но пък и малкото растения винаги са зелени, а животните – винаги щастливи! Няма ли…няма ли някакъв начин? – с надежда попита той.

-Начин може и да има, но… желание няма! – с тъга отвърна жената.

-Няма… няма желание, така ли? – с разочарование попита Тъмпи. – За всяко нещо си има начин, стига да има и желание…, но щом вие, хората, не желаете да промените природата си, значи наистина няма…начин! – тъжно каза Тъмпи и си тръгна. Жената не му попречи и остана на тротоара още доста време– и не, не защото все още беше изплашена от него, а защото дълбоко се беше замислила над думите му…

 

Виктория Обрешкова, СУ “Вела Благоева” – гр. В.Търново

 

 

loading...
Пътни строежи - Велико Търново