Симеон Идакиев: “Имам интересни спомени от Велико Търново и студентството ми във ВТУ”

Публикувано на вт, 27 апр. 2021
891 четения

Симеон Идакиев е български филолог, журналист и пътешественик, леководолаз и ветроходец. Продуцент и водещ на популярното предаване “Атлас” на Българската национална телевизия. Роден е на 27 ноември 1941 г. в Радомир. Преди да се ориентира към телевизията, работи в силнотоков завод и в строителството. Завършил е висше образование във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, специалност Българска филология. От 1974 г. работи в редакция “Съвременник” на БНТ. Заснел е над 400 филма, обединени от заглавията: “Един мъж, един автомобил, една камера”, “Един мъж, една камера” и “Непознатата България”. Идакиев е автор на многобройни публикации в печата, водещ на радиопредавания, както и на няколко книги. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските филмови дейци, Българското географско дружество. През 2014 г. е приет за член и на Кралското географско дружество на Великобритания.
Симеон Идакиев гостува във В. Търново на “Фоайе на книгата с автограф”, за да представи своите сборници с пътеписи “Омагьосаните острови” и “От Олимп до Тибет”.

– Г-н Идакиев, завършил сте ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Какви спомени имате от студентските си години?
– Да, поживял съм доста време във В. Търново. Оттогава имам прекрасни спомени. Аз си съкратих следването, защото слях последните години в една. Бях задочник и ми беше трудно, защото постоянно пътувах. Но

как да не го обича човек това
В. Търново.
В него има
различен,
необикновен дух.

– Каква специалност завършихте?
– Завърших Българска филология. Студентският живот беше хубав. Имаше ведра атмосфера, завързах много приятелства. Чудесни са спомените ми и от преподавателите в университета, дори един от тях ми стана много добър приятел. Той се казва проф. Боян Байчев, преподаваше ми по “Съвременен български език”. Вече е пенсионер и сега ще се възползвам да отида до Сухиндол, за да го видя. Негова беше идеята като ходя в Южна Америка да записвам българи, които отдавна живеят там. Така той издаде няколко публикации за езика на нашите сънародници зад граница и преплитането му с испанския език.
– Къде отсядахте, когато идвахте на лекции и изпити?
– Началото на следването ми беше един от най-тежките моменти. Когато дойдох за първи път, работеше само хотел “Янтра”. Интерхотелът още не беше построен и нямаше къде да се спи. Първата ми нощ във В. Търново беше кошмарна. Отидох в базата на Туристическо дружество “Трапезица” и там ми казаха, че имат едно свободно място в стая с 12 легла. Какво да правя, съгласих се да остана. Легнах вечерта, от тези 12 души шестима хъркаха. Полежах 2-3 часа, разбрах, че така няма да успея да заспя, станах, облякох се и си тръгнах. Имам и друга подобна случка с хотел “Янтра”. Веднъж си запазих предварително стая там. Идвам, влизам и гледам – свети само рецепцията. Беше люта зима, а те ми казаха, че няма парно. Дадоха ми някаква печка, а контактът в стаята един – да включа или телевизора, или печката. След тези премеждия реших да търся друго място. Разходих се по улица “Гурко” и попаднах в едноименния хотел, а в механата – музика от Пиринския край. Оказа се, че собствениците са ми земляци, тъй като аз съм от Радомир. След това години наред отсядах все там.
– Вие сте пътешественик. Обиколил ли сте вече всички континенти?
– Да, бил съм във всеки един от тях. Посетил съм над 120 държави.
– Имате ли любими дестинации?
– Не, не мога да посоча само една или две.

Няма лоши
дестинации, стига да имаш сетива
да ги усетиш.

На планетата няма грозни места. За мен един от най-красивите градове е Рио де Жанейро, но своите прелести си има и пустинята, и Антарктида със своите ледници. За предаванията си обичах да избирам по-екзотични държави, за да мога за кратко време да заснема повече интересни неща. Иначе най-много обичам да пътувам в България и това е самата истина. Не мога да си представя да живея на друго място.
– Как се разбирате с хората в различните държави? Колко езика владеете?
– Не бих казал, че ги владея, но говоря испански, който ми е най-добър, английски и руски. Лошото е, че съм ги учил не системно, а по време на пътувания. Никога не съм сядал сериозно да уча език както трябва, защото много късно започнах да пътувам. Бях на 43 години, което не ми попречи да обиколя света два пъти.
– Как започнахте да пътувате?
– Започнах благодарение на Иван Славков, който беше шеф на Българската национална телевизия. Ако не беше той, нямаше да видя и половината от тези места. Там стартирах като водещ на предаването “Атлас” и ако не беше той да ме подкрепи, това нямаше как да се случи. Първите филми, които направих за Южна Америка, се приеха много добре и след това стана по-лесно. Но винаги за пътуванията са нужни средства. Сега използвам туристически агенции. Те, ако имат свободно място в самолета, ме вземат, аз правя филм, рекламирам ги и така. Няма друг начин. Аз не съм богат човек, за съжаление.
– Но пък сте богат със спомените от пътешествията…
– Да, така е, за това няма съмнение.
– Къде срещнахте най-интересните хора?
– Такива има навсякъде. Често казвам, че хората са си хора, независимо в коя част на света. Колкото и да са различни като история, като религии и т. н., хората навсякъде искат да живеят добре и да си отгледат децата. Но има нещо много важно – трябва да уважаваш техните обичаи. Не можеш да отидеш някъде, да се държиш зле и да очакваш да те гледат с добро око.
– Интервюирал сте Далай Лама. Какви са впечатленията Ви от него?
– Прекрасни! Един благ човек, който казва много мъдри неща. Говорихме за това колко е важно хората да общуват помежду си, колко еднакви са всички…Това, което преди малко си говорихме и с Вас. Обсъдихме и това, че на практика няма разлика между Изтока и Запада и трябва да се търси сближаване. Такива неща…
– Колко време продължи разговора Ви с него?
– Не помня точно, защото беше много отдавна, през 1984 г., но със сигурност продължи между половин и един час.
– Каква е разликата между филмите, които снимате, и книгите, които пишете?
– Те си помагат по някакъв начин, допълват се. Разликата е, че книгата остава, докато предаването се излъчва и отива в историята. Въпреки че има архиви, трябва някой да се порови в тях и да го намери. Аз например, като спряха предаването “Атлас”, си написах името в сайта на БНТ и ми излезе само че съм гостувал в две предавания. След това написах “Атлас” и излезе, че няма намерени резултати. А това е предаване, излъчвано 46 години. То е създадено от проф. Тянко Йорданов през 1968 г., а аз съм негов водещ от 1985 г.
– Планирал ли сте вече новите си пътувания?
– Да, нямам никакво намерение да спирам. Предстои ми да отида до Египет и до Тунис. Бих се радвал да посетя повторно и всяко едно място, на което съм бил. Надявам се пандемията да отмине по-бързо, защото няма нищо по-хубаво от това човек да пътува. Моята голяма мечта е да посетя Френска Полинезия.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът

loading...
Пътни строежи - Велико Търново