Иван Ничев е български кинорежисьор. Роден е на 31 юли 1940 г. в Казанлък. Завършва магистратура в Държавната филмова академия за театър и кино в Лодз, Полша. Ученик е на Анджей Вайда. През 1978 г. става професор по филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ, където е и декан на факултета по “Екранни изкуства”. Режисира над 15 игрални филма, които имат множество национални и международни награди. Талантливият режисьор представи най-новия си филм “Можеш ли да убиваш” във В. Търново по време на откриването на “Кинополис Искра”. Това е първата извънстолична премиера на лентата, която тръгва на голям екран във всички големи киносалони на страната от 1 март.
– Г-н Ничев, защо озаглавихте филма си “Можеш ли да убиваш”?
– Заглавието е една метафора, кодът към която е реплика на един от героите във филма. В него се разказва за седем млади българи, които решават да се пробват като платени рейнджъри, за да се спасят от беднотията в малък крайдунавски град. Подготовката им с тренировки, учения и военни маневри будят много смях, но и размисъл за войните и съдбата на Европа и света.
Това е поредният ми филм, който доста дълго чаках, за да мога да го реализирам, тъй като днес набирането на бюджет за един филм не е лесна задача. Мина през доста перипетии, но най-накрая имам възможност да го покажа. Филмът имаше премиера в София, а след това и във Варшава. Радвам се, че има премиера и тук, във В. Търново. Прекрасно е! Обичам този град и винаги ми е хубаво, когато идвам тук. Още повече, че бе възстановено старото кино от двама млади мъже, които познавам отдавна, още от времето, когато бях секретар на Съюза на филмовите дейци. Всички, които сме свързани с киното, изживяхме един доста дълъг и ужасен период, в който кината започнаха да се затварят и изчезват. От почти 3000 кина в страната в период 1977-1978 г., в един момент бяха останали не повече от 100. Но в момента виждам, че именно във В. Търново е възстановено старото кино и съм щастлив от този факт, защото това е една моя много стара идея. Мъчих се да убеждам министрите на културата, че това е пътят – да се връщат читалищата, защото това са места, които имат традиции сред местното население. В тях е била културата години наред за българите. И това връщане ще бъде много лесно и естествено. Един ремонт може да възстанови библиотеката, киното или театъра в един град.
– Как се роди идеята за последния Ви филм?
– С филма “Можеш ли да убиваш” се опитах да направя една моментна снимка на времето, в което живеем, изследвайки някои от проблемите на най-младите. Някъде прочетох в един вестник, че 70 % от 30-годишните българи живеят със своите родители, баби и дядовци. Това ме порази. Тези хора, които са в силата си да създадат семейства, деца, все още са ръка за ръка с тези, които са ги отгледали. Слава богу, в България няма конфликти между поколенията, но не може един млад човек да разчита на възрастните си роднини. Явно в обществото има много проблеми и всички трябва да се замислим върху това. И тази тема я разписах, както казват композиторите, на няколко гласа. Във филма има седем герои и техните приятелки, всички с техните ежедневни проблеми, което е почти документално. Това, разбира се, не е документален филм, но с художествената измислица и хумора, който винаги съпътства моите филми, се надявам да се хареса на зрителите. Вече имам представа от двете премиери на филма и хората реагират с усмивка, смях и ирония. Разбира се, в него има и тъга, но идеята е да се замислим и да направим нещо, за да живеем по-добре. Посланието ми към зрителите е колкото се може по-бързо ние самите да започнем да си помагаме, а не да чакаме някой друг да го направи. Няма кой да направи живота ни с магическа пръчка по-добър, ние самите трябва активно да участваме във всичко това и да се борим, защото животът никъде не е лесен. Дори в богатите държави, ако погледнем тяхната история, виждаме през какви премеждия са преминали, за да постигнат днешния стандарт. Вярвам, че в тази малка, красива и целуната от Бога страна, има всичко и ние трябва да се борим за нея.
– Връща ли се интересът на зрителите към българското кино?
– Смятам, че има интерес и огромен подем в българското кино. Аз съм безкрайно впечатлен от думите на един от филмовите разпространители, който ми каза, че в момента тръгват около 12 български филма на голям екран. Това е уникално. Преди години, когато снимах филма “След края на света”, той беше единствен за година. А от тези филми, които в момента предстои да излязат, половината са частни продукции, което означава, че младите и амбициозни хора успяват да намерят средства, за да реализират идеята си. Може би с малко средства, със скромен бюджет, но важното е, че го правят. Може някои от тях да не са съвършени, но техните автори ще набират опит и умения. Значи, нещо все пак в българското кино се събужда и аз съм оптимист. Смятам, че България и българите ще успеем да се преборим за бъдещето.
– А ще стигнем ли до “голямото” кино?
– Това е задача за младите. Моето поколение смятам, че сме направили някои филми, за които светът ни е ръкопляскал. Това е един добър пример за всички млади творци. Днес няма никакви пречки да покажат филмите си където и да е, докато преди имаше безкрайно много перипетии да представиш филма си зад граница, да отидеш, за да получиш някаква награда. Избираха ги специални комисии, които недопускаха някои филми навън по чисто политически причини. Въпросът е група талантливи хора да седнат и да направят филм, а оттам нататък – да имат късмет, защото той е много важен.
– Работите ли върху нови проекти?
– Все още имам някои стари идеи, които ми се въртят в главата, но колкото повече показвам новия си филм, толкова повече започвам да разбирам, че нещо ново трябва да се появи като идея в игралното кино. Не бива да посягаме към стари неща, но мисля и за някакъв документален филм, докато се оформи нов сценарий.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
