Разкопки на четири обекта подготвя проф. Казимир Попконстантинов

На четири знакови обекта ще работи това лято великотърновският археолог проф. Казимир Попконстантинов. Видният учен е откривател на мощите на св. Иван Кръстител на остров Свети Иван край Созопол. Проучванията му в манастирския комплекс ще продължат през август.
Археологическото лято за професора ще започне на 10 юни с разкопки в района на тервелското село Оногур, където от две години разкрива голяма епископска базилика в ранновизантийската крепост “Палматис”. Това е най-големият раннохристиянски храм у нас, като на дължина достига 55 м, а на ширина – 30 м. Досега сме открили над 5000 фрагмента от базиликата, а сред тях има отлично запазени бази и капители от колоните, олтарната преграда и др., обяснява професорът.
Древният храм от Оногур по мащаби може да бъде сравняван единствено с раннохристиянските църкви “Света София”, издигната от император Юстиниян, и “Света Ирина” в Константинопол, както и със “Свети Николай Мирликийски” в Мира, твърди археологът. Базиликата в Тервелско се отличава и с нетрадиционна архитектура. В олтарната абсида например има синтрон – четири каменни стъпала, разположени амфитеатрално. Те се използват за сядане на висшите духовници.
Разкопките край Оногур се финансират от Община Тервел и Министерството на културата, а търновският археолог копае в екип със специалисти от Историческия музей в Добрич.
През юли проф. Попконстантинов ще продължи проучванията в Княжеския манастир във Варна, както е известен обектът в местността Пчелина. Това е най-голямата българска обител от IX-X век по цялото Западно Черноморско крайбрежие от Дунав до Константинопол. За него специалистите имат податки, че е построен от св. цар Борик Покръстител.
След това професорът ще се включи в разкопките на ранновизантийския град в местността Градище край Габрово. Ръководител на обекта е доц. д-р Росина Костова от ВТУ, а финансирането е подсигурено от Община Габрово. Това не е било само крепост с отбранително-охранителен характер. Намерените находки като монети, работилници и елементи, подсказващи обработката на желязо и стъкло, дават основание да се счита, че става дума за укрепено селище от градски тип с гъсто застрояване и добре оформени улици, посочи проф. Попконстантинов.
Златина ДИМИТРОВА