Показват вещи на законотворци от Учредителното събрание

Изложба с лични вещи на част от законотворците от Учредителното събрание ще бъде показана във В. Търново. Експозицията се организира по инициатива на Народното събрание, Община В. Търново и Регионалния исторически музей в старата столица. Тя ще бъде отворена за посетители на 22 март и закрита на 21 април в музей “Възраждане и Учредително събрание”. В музейната експозиция са включени 80 движими културни ценности, предимно лични вещи и служебни пособия, принадлежали на българските законотворци. Ценните предмети се съхраняват в 12 културни институции в страната – Национален исторически музей в София, Регионален исторически музей – София, Централен държавен архив, Национален литературен музей, Дирекция на музеите – Копривщица, Исторически музей – Панагюрище, Музей на Възраждането – Елена, и др.
Идейният замисъл на изложбата включва представянето, както на водещите политически фигури в Учредителното събрание, така и по-слабо известни участници в “Събора”, които задават основните начала на Търновската конституция и определят бъдещото държавно устройство. Учредителите играят съществена роля в управлението на младото Княжество. В Учредителното Народно събрание се оформят двете политически течения в българското общество и техни представители изграждат политическите партии след Освобождението. От изявените лидери, оратори и законотворци в Събранието произлизат и бъдещите министър-председатели, министри, областни управители, кметове и т.н.
В музейната експозиция са представени културни ценности, принадлежали на 14 народни представители – либерали, консерватори и с неопределени политически пристрастия. Сред тях се открояват либералите Петко Славейков, Петко Каравелов, Драган Цанков, д-р Георги Странски, Иван Кършовски и Сава Илиев. Открояват се личните вещи на Петко Славейков – метална перодръжка, дивит, ритуална чаша с негови инициали, с която са кръщавани всички членове на многолюдното му семейство, кутийка за енфие, седефена броеница, старинна кутия за цигари, бастунче, кесийка за монети и т. н. Сред вещите на Петко Каравелов са снимка с автограф, свидетелство от Славянското благотворително общество и пунгия, изработена от грубо зебло. Последният експонат има драматична история. Кесията е изработена лично от Каравелов при престоя му в Черната джамия. Изключително красиви са писалищните принадлежности на Драган Цанков, както и фино изработените лули, които представят собственика си не само като страстен пушач, но и като естет. В експозицията намират място ордените и отличията за участие в Сръбско-турската война на д-р Георги Странски, сабята на Иван Кършовски и указанията на Сава Илиев Сирманов за провеждането на изборите в Габровско.
В музейната експозиция консерваторите са представени от д-р Константин Стоилов, Димитър Катранов, Янко Славчев и Величко Христов. Идеологът на отхвърления “български проект” за конституция д-р Константин Стоилов присъства в изложбата с красива поставка за перодръжки (фигура на котка, която свири на китара) и бастунче от министерския му период, пътна чанта с множество аксесоари, портрет, поставен в позлатена рамка, негови снимки от фронта и от работата му в Народното събрание. Сред интересните вещи са писалка-печат на Димитър Катранов, която използва като съдебен и държавен служител, личните и служебни печати на Велико Христов и дневникът със спомени за Учредителното събрание на Янко Славчев.
От депутатите с неопределени политически пристрастия по време на Събранието и такива на служба при руския императорски комисар са представени Марин Дринов и Джорджо Момчев. Последният притежава красиво изработено цигаре от слонова кост, посребрена каничка за кафе, пунгии за монети с неговите инициали, златен часовник и др.
В музейната експозиция е отделено внимание на логистиката в Учредителното събрание, свързана с украсата на града и сградата на Конака, с посрещането на депутатите и тяхното настаняване и хранене. С тази задача е натоварен Димитър Атанасов – секретар на Търновската община през 1879 г. Представени са личните вещи на човека в сянка – пръстен-печат, който се предава за следващите поколения в семейството, кама с кания, изработена с позлата и инкрустации с клетъчен емайл и джобен часовник.
Акцентите в музейната изложба са бронзовият звънец, който гарантира реда в Събранието и Търновската конституция. Оригиналът на Търновската конституция ще гостува във Велико Търново от 15 до 21 април в музей “Възраждане и Учредително събрание”. На 20-21 април музеят ще отвори врата за безплатни посещения и всеки гражданин може да разгледа изложбата и да види оригиналния документ на основния закон на Княжеството. Търновската конституция се съхранява в Централен държавен архив в София, като национална светиня и сравнително рядко се показва пред публика.
д-р Светла Атанасова
РИМ – Велико Търново