Откриха 13 гроба в храма с първия в света златен кръст с частица от Христовото разпятие

Публикувано на чт, 31 окт. 2019
35919 четения

Екипът на проф. Константин Тотев проучва нов квартал на Трапезица

13 гроба разкриха археолозите в църква №23 на крепостта “Трапезица” във В. Търново, където преди година беше открит първият в света златен кръст с частица от Христовото разпятие. Реликвата от чисто злато с тегло 75 г бе намерена в апсидата на новооткрития храм и досега няма аналог не само у нас, но и в света. При проучвания в наоса специалистите са открили шест погребения, като три от тях са на деца, а в притвора са попаднали на още 7 гроба, четири от които са детски. При две от погребенията археолозите са извадили от земята и интересен инвентар – желязна коланна тока и посребрени обеци.
Само дарители и знатни търновци, които са заемали специално място в йерархията на средновековния град Трапезица, са били полагани в притвора и наоса на храма, обяснява ръководителят на експедицията проф. д.изк. Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Негови зам.-ръководители са директорът на Археологическия музей в Раднево Пламен Караилиев и Надежда Ботева от музея в Севлиево. Те работят в екип с малък брой опитни работници – 8-10 души, а в хода на проучванията са се включвали още археолози, алпинисти, реставратори и други специалисти. За разкопки и консервация в северния сектор на крепостта през този сезон от Министерството на културата отпуснаха 19 000 лв. Експедицията стартира през август след продължително почистване на терена и скалния венец. Задачите бяха свързани с изясняване фортификацията на Западната крепостна стена, допроучване на църква №23, както и на некропола от северната страна на храма, допълва проф. Тотев.
Храмът е разположен непосредствено до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е била построена и църквата. През този сезон археолозите са открили нови 403 стенописни фрагмента, които потвърждават направените изводи за живописта на храма. “Тя най-общо датира около втората до третата четвърт на XIV век. На отделни места се забелязват фрагменти с двуслойна живопис, но те очевидно са резултат от съвсем локални преустройства и не засягат цялостната украса. Запазените, макар и с ограничена площ стенописни фрагменти in situ, са от изключително значение за проследяване хронологията на преустройства на църквата, тъй като са затиснати от по-късни градежи. Такива са например пейките в наоса, които насочват и за преправките на южния вход. Открояват се ясно два периода на храма, вторият от които е свързан с добавката на две пейки в притвора и четири – в наоса”, разказва професорът.
При разкопките на некропола от север на църква №23 са проучени нови 40 гроба. Те са подредени в 3-4 реда и най-вероятно са били маркирани с надгробия. Всички погребани са били положени в дървени ковчези, от които се откриват железните пирони. Антропологичният материал е определен от д-р Емили Огден от университета в Ливърпул. “Според предварителните резултати сред гробовете доминират тези на подрастващите и детски индивиди. Гробният инвентар е най-разнообразен – сферични копчета, керамични жетони, железни инструменти, костни апликации, метална щипка за гасене на свещи и др.”, обобщава археологът.
При проучванията на некропола край североизточния ъгъл на църквата беше открита златна монета на император Йоан III Дука Ватаци. Византийската перпера е изработена от 17-каратово злато и е била в обръщение през XIII-XIV век. Находката е изключителна рядкост, като до сега в старата столица са открити само няколко такива монети. Нетипично е да се поставят златни и сребърни монети в некропол, а това е втората перпера, която намираме на това място, посочи проф. Тотев.
Още в началото на разчистването на скалния венец са извършени нови наблюдения по отношение на крепостната стена. “Установихме следи от неизвестно фортификационно съоръжение, което на пръв поглед изглеждаше като бойна платформа или кула. Разкриването беше извършено с помощта на алпинисти, ръководени от Никифор Тодоров и Ивайло Григоров. Оказа се, че се касае за неизвестна досега голяма кула. Тя е означена с №4 по реда на разкритите от нас досега кули на Западната крепостна стена. Нейните запазени размери са установени при разкопките и технически са документирани от инж. Иван Григоров”, разказва професорът. С изследването на новоразкритото съоръжение се занимава Никифор Тодоров, който вече има опит в откриването и публикуването на подобни съоръжения на Трапезица. Направена е и въздушна фотодокументация чрез дрон.
Кулата №4 е разположена в новоразкрития участък от около 40 м на Западната крепостна стена. Тя е с размери 3,6 на 5,6 на 4 м, а стратегическото ѝ място още веднъж доказва важността на прохода Дервент и необходимостта от неговата отбрана. “При разкриване на стените попаднахме на нов начин на полагане основите на стената. Става въпрос за оставяне на възглавници от пръст малко над скалната основа. Вероятно се касае за технологически прийом, свързан с противосеизмични процеси”, споделя някои от хипотезите си проф. Тотев. От изток на крепостната стена екипът е разкрил подход или стълбище, отвеждащо към кулата. Според Никифор Тодоров все още не е ясно дали това е част от кулата, или жилищна постройка. През последните дни специалистите са разкрили цялото помещение с размери 7 на 3 м, което при всички случаи има връзка с кулата.
Въз основа на стратиграфските наблюдения и откритата архитектура през този и изминалия сезон археолозите стигат до извода, че са попаднали на обособен жилищен квартал край Западната крепостна стена. “Тук след строителството на крепостната стена в края на XII или по-скоро в първите години на XIII век са регистрирани следи от паянтови постройки с огнища, явно с производствен характер. Впоследствие – около средата и втората половина на XIII век, са регистрирани няколко къщи, за чийто характер и използване съдим от разкритите близо 20 боклучни ями. В края на XIII началото на XIV век част от постройките са демонтирани, за да се отвори място за строителството на енорийската църква № 23, както и за разгърнатия около нея от север и юг некропол. От юг на църквата се откроява малък двор, който отделя некропола и църквата от дълга триделна сграда със запазена от север калдъръмена улица, която разкриваме в момента. Постройката е с дебел западен зид – 0,90 м и разпределителни зидове с дебелина 0,70 м. Добре запазен е северният ѝ край. Засега размерите ѝ са 11,70 на 4,50 м”, обяснява проф. Тотев. По думите му новоразкритият участък създава възможност за продължение на реставрацията на Западната крепостна стена в южна посока, с което се изгражда и силуетът на средновековната столица Търновград.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново