Отбелязваме 140 години от рождението на Борис Денев

Честванията по повод 140-годишнината от рождението на един от най-големите великотърновски художници Борис Денев ще започнат официално на 7 февруари.
Художествената галерия на Боруна, която носи неговото име, ще даде начало на събитията с откриването на голяма изложба, представяща патрона си, и с виртуален тур, подготвян по проект към Министерство на културата. Чрез изложбата и виртуалния тур ще бъдат показани всички творби, с които галерията разполага, а именно близо 250 творби на художника Борис Денев. Експозицията предстои да бъде открита на 7 февруари в 17,30 часа.
Роден през 1883 г., Борис Денев показва за първи път свои произведения през 1908 г. и приживе организира 25 самостоятелни изложби.
Той създава внушителни композиции с исторически, библейски и военни сюжети. Също така учи живопис в Мюнхенската художествена академия. В България е учител и систематизира възгледите си за обучението и образованието по изобразително изкуство.
От дете мечтае да полети и успява да го направи с изобретен от самия него делтапланер, макар и на разстояние едва 3 метра.
През 1919 г. Борис Денев и художникът Никола Танев са сред основателите на дружеството “Родно изкуство”. Двамата заедно с Дечко Узунов, Иван Пенков, Иван Лазаров и Сирак Скитник с много ентусиазъм и лични средства създават и една нова галерия в София “Галерията на шестте”, оформена по образец на салоните в Академията за декоративни изкуства в Букурещ. Мястото отваря врати през 1927 г.
През февруари 1942 г. Борис Денев е определен от Министерството на народното просвещение за комисар на българския отдел във Венецианското биенале. Задачата е много отговорна, тъй като за първи път там нашата страна се представя със собствен павилион. Участието е успешно за България.
Борис Денев също така е бохем и основна фигура в популярния оркестър на “Бръмбъзъците”; илюстрира поемата “Чеда на Балкана” от Кирил Христов и “История на музиката” от Стоян Брашованов; сътрудничи често с публицистиката и прави илюстрации в няколко вестника.
Прекарва 10 месеца в затвор и лагер след 9 септември 1944 година, преживява изключване от Съюза на българските художници и забрана да рисува на открито до възстановяване на членството му през 1956 година. През този период е затруднен да си купува материали, което го принуждава да прави малки пейзажи от видяното през прозореца или с остатъци от детските цветни моливи на дъщеря си портретува нейни приятелки.