Никифор Тодоров – един фотограф, който представя своята душевност чрез пейзажа

Никифор Тодоров е от онези хора на изкуството, подвластни на магията на фотографията. Казва, че за него тя е начин на релакс. Фотосите му обаче са толкова красиви и професионално направени, че оставят зрителите им без дъх и е трудно да повярваш, че хваща фотоапарата само в свободното си време.
Никифор работи в Основно училище “Бачо Киро” като компютърен специалист. Освен че поддържа компютрите и мрежата в школото, той помага и на учителите да са в час с новите технологии, за да могат да си правят уроците с дигитално съдържание.
Фотографията му е стара любов. Обяснява с усмивка, че и той, като много други фотографи, попада в клишето на “Смяна 8”, тоест това е първият апарат, с който е започнал да снима. От онези години помни само как с крачки се броели метрите за фокусиране.
По-сериозно с фотография започнал да се занимава през 2007 г., а причината била друго негово хоби – археологията. Дълги години помагал при разкопките на хълма Трапезица, а част от работата му била свързана със заснемания както на различни ситуации, свързани с процеса на работа, така и с определени находки.
Признава, че няма да забрави утрото на 11 ноември 2007 г., когато копаели на манастира “Свето Успение Богородично”, който се намира до църквата “Свети 40 мъченици”. “При изгрева се вдигаше уникална мъгла. Слънцето просветваше зад Царевец. Тогава направих първата си по-артистична фотография”, споделя Никифор.
Малко след това се запознал и с майстора на обектива Генчо Петков, който окончателно го запалил по снимането. Младият фотограф споделя, че приема Петков за свой учител, защото никой друг не се е занимавал с него толкова много. “Той като учител е доста либерален. Дава голяма свобода, но когато погледне даден кадър, не пести и критики. Но така по-лесно се учи човек”, разкрива Тодоров.
Друг фотограф и голям негов приятел Мирослав Момински го запалил да участва в международните салони за фотография на Световната федерация за фотографско изкуство – ФИАП, която наскоро присъди на Никифор званието “артист”.
Миро и Никифор са обиколили заедно голяма част от България. По време на тези пътувания Момински го убеждавал да стане по-активен в изявите си зад граница. Генчо пък давал съвети за селекцията на снимките, с които да участва. “Подал съм снимки в 33 международни салона в 23 държави, имам одобрени фотоси в 32 от тях. Само във варненския салон нямам, а любопитното е, че в журито, което селектираше снимките, беше и Генчо Петков. Това идва да покаже, че когато представените снимки са много добри, субективният фактор няма значение”, пояснява фотографът.
Никифор снима пейзажи, портрети, стрийт фотография и голо тяло. На сърцето най му лежат портретът и пейзажът. “Това са два жанра, с които запечатваш уникални мигове, обикновено състояния на духа. При портрета запечатваш духа и настроението на субекта, а при пейзажа фотографът отразява собствената си душевност”, разкрива своето виждане Никифор.
Когато снима пейзажи, се стреми да избягва местата, които са най-често снимани от другите фотографи. Такива са Ахтополският фар, селата в Родопите, върховете Шипка и Бузлуджа. Казва още, че при пейзажа никога няма повторяемост, условията всеки път са уникални. “Затова, когато обикалям, гледам да снимам веднага. Имам тази възможност, защото планинарството е друго мое хоби. Когато усетя, че ще има интересно метеорологично явление в планината, винаги си вземам фотоапарата”, пояснява Никифор.
Той е на мнение, че няма лош сезон за снимане, а по-скоро лошо време в денонощието. Най-неподходящи са обедните часове. Ключът за хубавата снимка е ранното ставане, защото сутрин винаги има интересни явления. “Преди да тръгна, винаги преглеждам синоптичните сайтове, за да знам какво мога да очаквам. Преди време много често се е случвало да отида да снимам и въобще да не си извадя апарата, защото знам, че няма да стане хубава снимка. Тогава пък контактът с природата те зарежда много и това е достатъчно.
“Портретната фотография също не е лесна, защото при нея е важно да можеш да контактуваш с модела и да го предразположиш, за да извлечеш максимума от него”, размишлява още Тодоров.
Никифор се стреми да не обработва снимките си. Тази философия е взаимствал от Генчо Петков. Той казва, че фотографът първо трябва да си свърши работата с фотоапарата, а след това повече да ѝ се радва, отколкото да я обработва. “Предпочитам да отделя повече време, докато я правя, отколкото за обработката ѝ след това. Защото, откакто съществува фотошопът, има милиарди начини една снимка да бъде съсипана. Аз обичам да работя в черно и бяло заради контрастите. Това е причината 99 % от обработките ми да са сведени до това да направя една снимка от цветна в черно-бяла”, разкрива фотографът.
След като вече е носител на званието “Артист на ФИАП”, Никифор вече гледа и към следващото по-високо ниво “екселенц”. Почти отговаря на условията, за да го получи, но ще трябва да изчака една година, за да кандидатства и за него.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив