Некропол с детско погребение в гърне откри в нов храм на Трапезица доц. д-р Деян Рабовянов

Публикувано на чт, 11 окт. 2018
766 четения

Некропол с около 60 гроба е разположен в новооткритата църква № 22 на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Близо 40 от погребенията вече са проучени от екипа на археолога доц. д-р Деян Рабовянов от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Некрополът продължава на север и на изток от храма и вероятно е с около 200 гроба. Доц. Рабовянов е категоричен, че през 80-те години на XIV век обектът е започнал да изпълнява функциите на енорийски гробищен храм. Въпреки че при някои от погребенията са открити сърма и накити, там не са положени представители на родовата търновска аристокрация, а хора от гражданството – занаятчии, търговци и др.
Две нетипични погребения от края на XIV век е открил в некропола археологът. Едното е на невръстно бебе, като тялото е положено в гърне с височина около 50 см. “Попаднахме на този гроб северно от притвора. Гърнето е сложено в земята изправено и добре уплътнено. Когато почистихме пръстта в него, извадихме детските останки”, разказа доц. Рабовянов. Той обясни, че през Средновековието християните се погребват по гръб с изпънати ръце, а тялото им е ориентирано в посока изток – запад. Другият гроб е на необичайно място – буквално под входа между притвора и наоса, а така всички, влизащи в църквата, е трябвало да минават върху него. Но предвид, че отгоре са поставени плочи, са успели да избегнат неудобния момент, допълва специалистът.
Новият археологически сезон на Трапезица започна в началото на септември и ще продължи до края на октомври. Основна цел на екипа в южния сектор на средновековния град бе да се проучи напълно църква № 22, както и да се доразкрият частите от стенописната украса в храма, което вече е изпълнено. Доц. Рабовянов работи по разкриването на некропола вътре или около храма, както и по изясняване на нейното място в градоустройството на Трапезица.
Църква № 22 беше открита миналото лято. Разположена е на север от улицата, а по големина се нарежда малко над средните за Трапезица и средновековно Търново – широчина 6 м, а дължината му е 15 м. Храмът е с типичния за епохата еднокорабен и едноапсиден план и най-вероятно е построен около 1330-1340 г., когато започва управлението на цар Иван Александър, посочи доц. Рабовянов. В този период е изпълнена и богатата стенописна украса на християнския паметник. По време на разкопките археологът е открил и голямо количество фрагменти от фреските, които също са обработени. През 80-те години на XIV век вътрешността на църквата е претърпяла преустройство. Тогава е превърната и в гробищна, допълва археологът.
Храмът е обслужвал жителите на кварталите около нея – на юг и на север. Намира се много близо до югозападната порта на Трапезица и е точно на кръстовището на две от главните улици. Едната е ориентирана изток – запад и свързва югозападната с югоизточната порта. Друга улица е открита сега и на широчина достига 3 м. Тя води от портата в посока север към вътрешността на крепостта, обяснява доцентът.
Църква № 22 се отличава с безценните реликви на християнския култ, които бяха открити в олтара. Сред тях се открояват девет цели и половинки бронзови кръстове-енколпиони, части от бронзов и железен процесийни и хоругвени кръстове, оловна евлогия, фрагмент от меден обков с многофигурна композиция. Всички находки бяха предадени в Регионалния исторически музей, където те са почистени и консервирани.
Уникалните предмети бяха намерени в основа на олтарната маса. “Нейната колона с размери 100 на 90 см е измазана с хоросанова мазилка. Практиката да се използват зидани стълбове за олтарни маси, украсени със стенописи и покрити с малко по-широки каменни плотове, е позната от църковното строителство на Балканите и Византия през XII-XIV век. Опиращата се до дъгата на апсидата основа на олтарната маса е оформила малко пространство, в което бяха открити заровени цялата група паметници на християнския култ. Те са положени като реликви, за да подсилят светостта на новопостроения храм”, твърди доц. Рабовянов.
Той е категоричен, че много от новооткритите култови предмети са с векове по-стари от времето на функциониране на църквата – XIV век. “Техният брой и характер разкрива важната роля, която е играл този енорийски храм за живота на обитателите на жилищните квартали в южната част на Трапезица. Освен това дава представа за религиозните светини, съхранявани в храмовете в столицата Търновград, които, ако не броим това щастливо изключение, сега да не са запазени, за да достигнат до съвременните българи”, казва археологът.
Сред реликварните дарове се отличава портативната стеатитова икона на архангел Гавраил. “Образът е представен под умело склуптиран балдахин и се оказва един от най-добре изпълнените образци на стеатитовата пластика в света. Тя е безспорен шедьовър, изпълнен в константинополско ателие. Нейната датировка попада най-рано в края на Х до края на XI век”, обяснява специалистът. Той допълва, че откриването на тази изключителна сакрална находка има голямо значение както заради съставящите я предмети, така и като рядък случай в християнската археология за запазването им на място в олтара.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново