Иван Църов събра в книга акведуктите от римско време по българските земи

Публикувано на вт, 13 Мар. 2018
272 четения

Мащабен труд за водоснабдяването на римските градове по българските земи издаде археологът д-р Иван Църов, който е и директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Книгата носи името “Акведуктите по българските земи II-IVвек” и включва 216 илюстрации – фотографии и графики. Изданието е на български и английски език, затова може да бъде полезно на специалистите в цял свят. В него има терминологичен речник, справочник, в който са публикувани на български трактатите за водоснабдяването на древноримските автори Витрувий и Фронтин, пълен каталог на архитектурните детайли от акведуктите, както и показалец на античните селища и местности, цитирани в книгата.
Д-р Църов е единственият български археолог, който проучва акведуктите, а изследването му обхваща 19 от римските градове, разположени в очертанията на днешна България. На темата се посветил през 1997 г., когато стартирал вторият българо – британски проект на Никополис ад Иструм. Тогава Иван Църов получил задача да проучва водоснабдяването на римския град. “Оказа се, че последното сериозно проучване на този проблем било на Димитър Цончев, който тогава бил учител в мъжката гимназия в Търново. Публикацията е от 1934 г. и след това в специализираната литература не се е появявало нищо по темата”, споделя специалистът.
Точно 20 г. продължила работата на Иван Църов по римското водоснабдяване. Покрай акведукта на Никополис ад Иструм той започнал да се занимава и с водоснабдяването на другите римски градове у нас. От всички тях обаче най-добре проучен остава акведуктът на Никополис, който според картата е с дължина 23 км.
“Мостът на акведукта е изключително за времето си съоръжение. Той е преминавал над цялата долина на р. Росица, бил е дълъг почти 3 км и висок почти 20 м. Мостът е бил наистина огромен, но през V-VI век поредица от земетресения са съборили цялата конструкция. Затова успях да разкрия само основите на кейовете, които крепят арките”, обяснява археологът. След това допълва, че на водоснабдяването в Николопис ад Иструм е посветил цял раздел в своята книга.
В труда си Иван Църов разглежда най-вече доградското водоснабдяване – от извора до главния градски разпределителен резервоар. “Мрежите вътре в градовете почти не ги разглеждам, защото това е необятна тема. Само един пример ще дам – Помпей, където археолозите копаят вече 300 г., е още непроучен в това отношение. За нашите градове да не говорим. Никополис ад Иструм е обектът, където най-рано са започнали разкопки и проучвания на водоснабдяването и това е станало през 1900 г.”, обяснява авторът.
“Когато бях ученик, най-омразни ми бяха задачи с басейни – да изчислиш колко вода влиза и излиза от тях. Когато започнах да работя по темата, още в началото трябваше да прочета учебника по хидравлика за строителните техникуми. От полза ми беше чисто терминологично и един речник, който намерих на боклука. Това беше речник по водоснабдяване на 10 езика”, спомня си Иван Църов.
После признава, че за първи път Иван Църов се заровил в наличната литература за римските акведукти преди около 17 г., когато японският престолонаследник гостувал в България. Оказало се, че той е отличен специалист по римско водоснабдяване и тогавашният министър на външните работи Соломон Паси изискал от търновеца да събере на едно място всичката литература на български език по темата, за да я преведат и да я предоставят на госта. От тогава до днес Иван Църов трупа материал за римското водоснабдяване. В книгата си, която писал в продължение на 2 г., е събрал около 470 заглавия като използвана литература.
В Античността е било въпрос на престиж за всеки град да има акведукт, разказва археологът. Но поради високата цена на такова съоръжение, обичайно средства постъпвали от дарители, било срещу някакви специални права или за чест и слава. След построяването, назначавали администрация и работници по експлоатацията и поддръжката. Мястото не е било охранявано, както е сега около вододайни зони, но за този тип съоръжения е имало много строги закони. Това става ясно от трактата на Фронтин, който е най-известният римлянин, занимавал се с водоснабдяване. Той е бил куратор акварум, т.е. управител по водите на Рим, по времето на император Траян. В документа, създаден за служебни цели, Фронтин е описал състоянието на водопроводите, количеството вода, което е преминавало през тях, нарушенията на чиновниците, а на финала е дал и професионални съвети към тях. Така ние много добре знаем как е бил изграждан един водопровод, какви хора са работили по неговото обслужване, както и наименованията на всички тези професии, споделя специалистът по римска археология.
Както пише авторът от онова време, често строителството не е било качествено и се е налагало да се правят ремонти. Аварии, както е и в наши дни, са ставали заради остаряване на тръбите, неприятелски нападения или при природни катаклизми – бури, земетресения и др. Когато пробивът е станел на открита част – на аркада, веднага работниците правели дървен улей, който да заобиколи мястото, като по този начин водоснабдяването към града не е прекъсвало. Понеже ремонтите са скъпи, разходите по тях също се плащали от благодетели. Освен това цялото население на възраст от 16 до 60 г. на даден град е било длъжно да работи по три дена в годината ангария, т.е. без пари за обществената инфраструктура.
Най-любопитното е, че кражби на вода е имало още в римската епоха, като Фронтин подробно описва как точно е ставало това, разказа директорът на музея. По-голяма част от римските водопроводи са минавали под земята, за да може водата да е студена. За да си напояват нивите, земеделците пробивали акведукта, за да го свържат със своя тръба, която след това отново заравяли. При домашни условия измамата ставала чрез подкуп на техническите лица. Тогава колко вода е изразходило дадено домакинство се изчислявало според диаметъра на тръбата. Срещу определена сума служителите монтирали в дома по-голяма тръба, а фамилията плащала за по-малка. Другият начин – чрез тайно пробиване в земята. Всеки град е имал свой начин за противодействие на такива кражби. В европейската част на Римската империя, където запасите на вода са по-големи, недобросъвестните граждани трябвало да плащат парични глоби, които достигали до 10 000 сестерции. В Близкия Изток, където животворната течност е по-скъпа и от злато, били налагани дори смъртни наказания.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново