(продължение)
Важни изводи Павлина Владкова прави за водоснабдяването на резиденцията през различните строителни периоди. Освен керамичните тръбопроводи, са разкрити и оловни, а водата достига до сградите първоначално чрез отклонение от Южния акведукт на лагера, впоследствие е използван Западният и през последната фаза на третия период отново водоизточниците, по които чистата вода достига до баните и помещенията, са от юг.
Голям интерес предизвикват разкритите фрески върху стените на някои помещения. Богато е разнообразието от използвани цветове и мотиви, каквито се откриват само в най-представителните богати жилищни сгради и резиденции в големите военни лагери и градски центрове и в тяхната най-близка околност както в границите на съвременните български земи, така и на територията на огромната Империя.
Представянето на всички открити през годините на проучване надписи и техният анализ позволява епиграфските паметници да бъдат използвани като сигурно доказателство за функциите на комплекса като резиденция. Включени са също артефактите, върху които са открити графити (надписи, направени преди или след изпичането на керамичните изделия), дипинти (надписи с бои върху лицевата повърхност на амфори и други съдове), печати върху мортарии, като текстът от този раздел е придружен с графични изображения, цветни и черно-бели снимки.
Рядко срещаните и открити в сигурни контексти печати върху строителна керамика позволяват корекция на някои от досега изказаните предположения на други изследователи за времето на тяхното появяване и разпространение.
Богатият илюстративен материал (черно-бели и цветни теренни снимки, находки, планове и схеми, профили и разрези), илюстрират етапите на теренната работа и подкрепят мнението на автора за функциите на помещения, строителни техники и датировка. Многобройните аналогии с подобни архитектурни комплекси и находки от други римски провинции показват добро познаване на римската култура и доказват важното място, което като лагер на Долния Дунав има Нове през цялото време на своето съществуване.
Най-важният принос на монографията е, че теренният многогодишен труд на проучвателя е вкаран в научно обръщение и може да бъде ползван от изследователите на римската култура. Резултатите от разкопките имат значение не само за региона и за територията на Долния Дунав, а са принос към изследването на римското наследство в Европа. Обширното резюме на английски език прави книгата достъпна за изследователите на римската култура във всички европейски страни, което ще утвърди авторитета на българските археолози и ще предизвика интерес както към военните лагери по северната граница на римската империя, така и като цяло към културното наследство по нашите земи.
Доц. д-р Павлина Владкова вече работи върху следващия том, където предвижда в каталожен вид да представи многобройните открити движими находки от сектора. На първо място това са металните предмети, сред които фибули, апликации, инструменти и др. Над 100 екземпляра са керамичните лампи, някои от които са внос от най-големите имперски ателиета, други са изработени в керамичните центрове Бутово и Павликени, попадащи в западната част от територията на римския град Никополис ад Иструм, а трети са дело на работилниците в непосредствена близост до лагера Нове. Ще бъдат включени още фрагментите от стъклени съдове; предметите от кост, рог и слонова кост; трапезната и битовата керамика и др. находки.
Проученият сектор, разположен на по-малко от 50 м от Западната порта на лагера Нове, е ситуиран непосредствено северно от Посетителския център и туристическия маршрут започва именно от него. Част от откритите по време на проучванията находки са експонирани в сградата. Някои от добре съхранените архитектурни структури са консервирани, направена е анастилоза на перистилния двор, на басейна, на някои от хипокаустите и пещ за изпичане на строителна керамика, което позволява посетители и любители на история и археология да придобият по-пълна представа за живота на цивилното и военно население, живеещо в и около Нове.
Обектът е подходящ за провеждане на практика на студенти от специалностите археология и архитектура, защото е образец за римско и ранновизантийско градоустройство, изкуство, художествени занаяти и др.
Изследването на доц. Павлина Владкова ще допринесе още повече за популяризирането на резултатите от проучванията на емблематичния за българските земи и Долен Дунав римски военен лагер Нове и несъмнено ще предизвика интерес както към военните лагери по Долен Дунав, така и като цяло към римското културно наследство в съвременните български земи.
Доц. д-р Павлина Владкова е археологът, който в продължение на повече от 4 десетилетия изследва територията на Нове. През 2011 г. тя беше обявена за Археолог на годината и получи отличие за “приноса и в развитието на археологията като наука и за популяризирането на българското културно богатство”. През 2015 г. получава отличието “Златен орел на Дунава”, а през 2018 г. е удостоена и с високия почетен знак на Министерството на културата “Златен век”, Печат на цар Симеон Велики – златен и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Наградата и беше връчена от тогавашния министър на културата Боил Банов. През същата година тя получава и Старопрестолна грамота, връчена и от кмета Даниел Панов.
Що се отнася до Нове, през 2019 г. се навършиха 60 години от първите разкопки и поставянето на началото на организираното и планомерно проучване на римския лагер. В проучванията там дълги години експертите от Регионалния исторически музей – Велико Търново и Националния археологически институт с музей при БАН работят съвместно със специалисти от Варшавския университет и Познанския университет. От страна на търновския музей, първият който работи на обекта в продължение на 20 години е археологът Богдан Султов. А след това дейността му е продължена от доц. д-р Павлина Владкова. Тя се включва в разкопките на Нове през 1977 г. в състава на българо-полската експедиция. “Беше ми безкрайно любопитно и интересно. И така си остана и досега. При разкопките никога не знаеш какво можеш да очакваш. И това събужда все повече и повече любопитството ти и те кара да продължиш напред”, споделя доц. Владкова. Днес тя не скрива радостта си, че нейната дейност на терен са поели млади и талантливи нейни колеги, които тя счита за достойни наследници.
Иван ГЕОРГИЕВ