Димо Иванов направи първото у нас изследване за монументалното сграфито

Публикувано на ср, 20 юни 2018
831 четения

Единственото досега изследване в България на монументалното сграфито е дело на младия учен Димо Иванов от В. Търново. Преди дни той защити успешно докторска дисертация по темата към катедра “Стенопис” на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а научен ръководител на мащабното проучване е доц. Сашо Рангелов.
В продължение на три години Димо Иванов посещава над 700 обекта в цялата страна, проучвайки българското сграфито, изобразено върху стотици фасади в села и градове. За съжаление този вид изкуство тъне в незаслужено забвение години наред, което накарало художника да се отдаде на изследването му. А неговите амбиции са един ден научният му труд да послужи за създаването на база данни, която да бъде допълвана и надграждана не само за сграфитото, но и за техники като фреско, мозайка и др. Подобен регистър би помогнал за реставрирането и запазване на стенописното изкуство.
Думата сграфито идва от италиански език и в превод означава “издрасквам”, обяснява Димо. Същността на техниката се състои в полагането на няколко слоя мазилка и докато все още е мокра, се очертават и издълбават контурите на изобразявания обект. Положените мазилки трябва да са не по-малко от два слоя и не повече от шест.
У нас тази техника е сравнително нова, докато в редица европейски държави е позната от векове. Историческото си развитие класическото сграфито бележи в началото на XV век, тръгвайки от Италия. Постепенно се пренася и в други държави от Централна и Западна Европа и достига дори до Латинска Америка, където в момента има бум на сграфитото. Това, което го отличава, е, че е по-цветно на европейските творби.
“В България сграфито се е правило основно през социализма, след което почти замира. Най-ранното сграфито, което успях да открия, е от 30-те години на миналия век и се намира в ловешкото село Калейца. По-сериозните творби идват след 1945 г., когато всъщност е разцветът на това изкуство. “Баща на българското сграфито” е проф. Георги Богданов, който е завършил в Германия. Негов възпитаник е проф. Никола Гелов, който създава школата по стенопис във ВТУ”, разказва Димо Иванов. Той е завършил бакалавърска и магистърска степен в търновската алма матер, а сега работи като учител по изобразително изкуство в СУ “Георги Измирлиев” в Горна Оряховица.
Младият изследовател обяснява, че у нас най-широко застъпена е историческата тематика като превес имат сцените, пресъздаващи знакови моменти от българската история. Истински бум на сграфитото има около 1300-годишнината от създаването на българската държава, когато държавата инвестира значителни средства в монументалното изкуство.

Във Велико Търново има десет
сграфито творби

от периода 1964-1992 г., но най-известни са петте, които се намират срещу Старата поща и пл. “Велчова завера”. Любопитен факт е, че отивайки към старата част на града, творбите са свързани със Средновековието, а в обратна посока са изобразени сцени от Възраждането и Освобождението. Основната им функция е да събудят патриотичното чувство и гордост у преминаващите оттам граждани.
Сграфитото на първата тераса във Велико Търново е от 1974 г., посветено е на Кольо Фичето, носи името “Апотеоз” и е дело на Марчо Караджов. Срещу него е паното на Григор Спиридонов от същата година, изобразяващо средновековен воин, който сякаш спира минувачите с протегната ръка. На върха на крепостта зад него се вижда надписът ТНВ, т.е. Търново. Същият надпис, дело на автора, може да се види и на завесата на великотърновския театър. На втората тераса е изобразено сграфитото на Благой Иванов, пресъздаващо по внушителен начин пристигането на руските воини освободители начело с ген. Гурко. Най-отдолу, почти незабележимо, е изписан куплет от Вазовото стихотворение “Разходка до Баняса”.
Срещу входа на хотел “Янтра” жителите и гостите на града могат да видят още две творби. Едно от тях е на Никола Хаджитанев, изобразяващо Търновската средновековна художествена школа. До него се намира творбата на проф. Никола Гелов от 1974 г., посветено на Велчовата завера, с изключително монолитни фигури, подобаващи на възвишената цел на съзаклятниците, разказва Димо Иванов. То се отличава от останалите търновски творби с по-цветни изображения.
Красиви пана могат да се видят и в село Драганово – в училището и читалището, дело на Христо Панев, проф. Иван Бочев и Боян Момчилов. Интересни монументални картини има и в село Янтра, в Стражица, Свищов, Дряново.
Най-голяма концентрация на сграфито у нас изкуствоведът открива в бивше поделение на строителни войски в Пловдив – общо 32 творби. За съжаление по време на обиколките му из страната става свидетел и

на унищожаването на някои творби при саниране
на сградите

Едно от тях, което силно го впечатлило, се намирало в Козлодуй, но вече е само спомен.
“Поддръжката на сграфитото минава през една болезнена тема, а именно чия собственост е – на собственика на сградата или на държавата, която е финансирала създаването на творбите. В случая дори авторското право не е аргумент за защита на сграфитото, а само за реставрирането му”, разказва Димо.
Реставрация на този вид стенописно изкуство досега е правено само в Пловдив, и то последните десетина години. Първите от творбите са реставрирани от самия автор – покойния Димитър Киров. По-късно негови произведения и тези на Георги Божилов – Слона са реставрирани със средства от община Пловдив и частни дарители.
Според търновския учен реставрацията си заслужава само ако сградата не е пред разпадане или силно компрометирана. Но ако сградата е здрава и масивна, тогава сграфитото може да оцелее столетия наред.
“За съжаление произведенията от социализма не са паметници на културата и не подлежат на опазване, освен на добрата воля на общината и гражданите. Една от целите ми е хората да оценят сграфитото, защото не всяка европейска държава има подобно културно наследство, каквото има в България”, разказва Димо Иванов. Той е убеден, че рано или късно социалистическото изкуство ще започне да се цени и като пример посочва набиращите популярност в Европа туристически обиколки, посветени изцяло на социалистическа тематика. Убеден е, че подобна база данни, с каквато разполага, би помогнала за съхраняване и опазване на това изкуство, оставайки за поколенията.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново