Антология събра творчеството на великотърновските поети

Антологията “Вечности” събра великотърновската поезия от края на 20-и и началото на 21 век. Тя е съставена от писателя и литературен критик Владимир Шумелов и отлежава неиздадена няколко години, като вижда бял свят точно на рождения му ден. Редактор е поетът, писателят и краеведът Христо Медникаров, починал в края на 2019 г. Творческият тандем, събрал творци от различни поколения и с различни творчески нагласи, успешно е селектирал и обработил творчеството на десетки великотърновски поети, а книгата продължава линията на съхраняване на литературната памет и архивиране на литературните артефакти в историческата и духовна столица на България от последните десетилетия. След излезлия в две издания Справочник “Литературно Търново. Търновски писатели и книжовници от св. Теодосий Търновски до наши дни” от 2019 и 2020 г., включващ статии за 412 личности и 44 приложения и съставен от Владимир Шумелов, настоящата Антология е още една крачка към запазване на тази памет.
“В предговорните страници последният антологичен поетически проект е вписан в контекста на досега излезли подобни сборници за поезия и проза във В. Търново и страната, описана е и значимостта на този вид литература, ролята ѝ в/за съвременната литература, нуждата от антологийно мислене за сметка на неговите противници. Досегашните антологии избираха да залагат на сигурното, традиционното, без да търсят синхронията в представянето на творби и поетически имена – в повечето случаи това са имена, свързани с В. Търново – учили или живели тук през втората половина на миналия век”, посочва Шумелов. “Вечности” залага едновременно на “традицията” и на представянето на нови имена и поетически почерци и в някакъв аспект тази “регионална” антология се явява и “национална”, допълва той.
Поетичната мозайка, изградена от поезията на 35 творци, без да йерархизира, се опитва да разкрие “вечното”, универсалното, постоянното в литературата. На практика в антологията присъстват четири поколения творци – от времето на Търновската поетическа вълна до днес, като се открояват имена с национално значение: Радко Радков, Янислав Янков, Николай Колев – Поета, Снежана Иванова, Христо Медникаров и др. Интересна е и поезията на представителите на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – проф. Николай Димитров, проф. Пламен Павлов, проф. Сава Василев, Нора Божилова, Емилия Авгинова, Петя Цонева и др., та до най-младия – д-р Александър Христов.
“Ако чрез антологията се открояват тенденции, то те не са по-различни от тези в столицата и страната – днес тази поезия е освен модерна и “постмодерна” и доста консервативна – такъв е поредният цикъл, към който се е устремила: спокойно, традиционно писане, изпълнено с класическите техники на метриката”, казва Шумелов.
Николай ВЕНКОВ