Съдия Мая Маркова, административен ръководител на Окръжен съд – В. Търново: “Рязко намаляват разрешенията за използване на СРС”

Публикувано на вт, 10 Дек. 2013
1257 четения

Съдия Мая Маркова е магистрат с повече от 30 години юридически стаж. Шест години е работила като следовател, а от 1992 година до момента е наказателен съдия. От 2000-та година има ранг на съдия във ВКС. От 2010 г. е административен ръководител на Окръжен съд - Велико Търново.

– Съдия Маркова, остава по-малко от месец до края на 2013 година. Как премина тя от гледна точка на работата на Великотърновския окръжен съд? 
– Годината все още не е свършила, дела при нас постъпват всеки ден. Сигурно ще има внесени и дори на 27 декември. Така че не мога да кажа, че като цяло годината е приключила и е правен съответен анализ. Но от това, което е правено до момента, считам, че премина добре. Нямаме ексцесии в съда, скандали, няма и дисциплинарни производства.
– По-голяма ли бе натовареността спрямо предишните години? 
– Натовареността е по-голяма спрямо миналите години и мога да кажа, че тенденцията за ежегодно увеличаване на броя на разглежданите дела от Окръжен съд продължава. Основно увеличението е в гражданските дела.
– Изпълнителните дела ли са отново причината за това? 
– Не, изпълнителните дела намаляха в сравнение с 2011 г. Т.е. говорим за дела срещу действията на съдия изпълнител. По-малко са постъпленията по т.нар. “заповеди за изпълние” в районните съдилища, там говорим за чувствително намаление.
– Можем ли да кажем, че това е положителен показател относно икономическата среда в страната? 
– Не съм сигурна дали това може да бъде такъв показател, тъй като от друга страна се увеличава броят на делата за несъстоятелност. Повече са и делата за обезпечения, както и процесите, в които Окръжен съд разглежда търговски дела като първа инстанция, а това означава, че сумите по тях са големи като размер.
– Има ли някаква характерна промяна в съотношението и броя на различните типове дела, които се разглеждат? Някакви нови тенденции? 
– При наказателните дела не бих казала, че има някакви особени промени. Няма голям брой такива, свързани с тежки криминални престъпления, а и като цяло за нашия регион не е характерно да има голям брой такива. За гражданските дела вече отбелязах – увеличения общо при търговските дела и обезпеченията.
– В края на календарната година нерядко са възниквали трудности с бюджетите на съдилищата. Каква е ситуацията към този момент за Окръжен съд, налице ли са достатъчно средства? Ще се налагат ли мерки за ограничаване на разходите? 
– Благодарение на ограниченията от всякакъв вид, които сме си самоналожили, успяхме да се вместим в бюджета за тази година. Но системата като цяло работи в лишение. Макар и отделен, бюджетът на съдебната власт се гласува от Народното събрание, публична тайна е, че всяка година този бюджет се намалява, а от друга страна разходите ни се увеличават – както тези на всяко едно домакинство. И ние плащаме ток, вода, газ, купуваме хартия и други консумативи…
– Прави впечатление, че от известно време в почти всяко заседание на ВСС се обсъждат бюджетни промени. 
– Това е характерно за края на годината. Когато един административен ръководител и целият колектив около него цяла година са се ограничавали и са успели да спестят някой лев, идва краят на годината и той съответно има нужда от нещо ново – компютър, скенер, неща, които са ни необходими. А техниката в системата е много остаряла. Нужда от такава подмяна има, а ние си гледаме бюджета като добри стопани. Никой административен ръководител няма да си позволи да го направи в началото на годината, защото не знае дали ще успеят да му стигнат парите.
– Запълнен ли е необходимият щат от магистрати и съдебни служители? Налице ли е необходимост от разширяването му? 
– През последните три години на нас ни бяха съкратени три позиции за магистрати. Отделно от това, от 25 съдии по щат, ние работим с 21. Имаме два незаети щата поради пенсиониране на две колежки от гражданските състави. Слава Богу има вече обявен конкурс за техните места. Отделно от това имаме два незаети щата за младши съдии. Те завършиха техните три години стаж през тази година и от октомври месец са в Районен съд – Велико Търново. Тези бройки обаче не бяха включени в конкурса, който се проведе през ноември. Надявам се през следващата година да бъдат включени и ако това стане, те ще отидат на обучение и при нас ще започнат работа едва през 2015 г. Така че тези позиции обезателно ще са незаети и през следващата година.
– Подготвя се нов закон за медиацията, който ще задължи магистратите да насочват страните към търсене на извънсъдебни споразумения за определен тип спорове. Как ще се отрази една такава промяна на работата на съда? 
– Лично аз имам адмирации към медиацията. Има една максима, че най-лошото споразумение е по-добро от най-доброто решение. Особено когато говорим за гражданскоправните спорове. Защото, когато двама души се карат за една нива или една къща, те най-добре знаят как е редно да я разделят и ако постигнат спогодба ще са доволни и двете страни. Но идеята трудно се приема от гражданите. Бях впечатлена от едно публикувано изследване, в което се посочваше, че нашите граждани са първи в класацията по това да се съдят взаимно. Това я някаква аномалия – хем не вярват на съдебната система, хем искат да отидат на съд. А има спорове, които много по-добре биха били решени чрез медиация. Проблемите за наследството и делбите например.
– Това би довело и до намаляване на делата, разглеждани от съда, и би понижило натовареността. 
– Естествено, но идеята на медиацията не е тази, не е да разтоварва съдебната система. Идеята е да помогне на хората доброволно и сами да си решат спора. Защото във всяко съдебно решение винаги едната от страните е недоволна. А в брачните спорове, например, там няма какво да се заблуждаваме – съдът научава това, което самите страни му представят като доказателства. А вероятно има и много обстоятелства, които не стават ясни в хода на едно такова дело. Но не по вина на съда – а защото самите страни не ги представят. Така че една такава промяна би била за добро. Не за съда, а за цялото общество. Медиацията за мен е инструмент за поправяне на човешките отношения в нашето общество. А те в момента съвсем не са добри.
– През последните години постоянно се увеличава използването на СРС като способ за събиране на доказателства. Това води и до една тенденция на все повече дела, гледащи се при закрити врата в нарушение на основния принцип за откритост на съдебния процес, заложен в ЗСВ. Как оценявате тази тенденция? 
– През последната година имаме рязко намаление на разрешенията за използване на СРС. С предстоящото плащане от страна на институциите, които са си ги поръчали, мисля, че те ще бъдат сведени до брой близък до нулата. Тези институции ще трябва да отделят парите от собствените си бюджети, така че не е трудно да се досетим какво ще се случи. Иначе използването на СРС се наложи от самата промяна на обстановката. Всеизвестно е, че подслушването е най-често прилаганото специално разузнавателно средство. Всеки върви в момента с най-малко един мобилен телефон. А използването на новите технологии налага и прилагането на нови средства. Колкото до начина на разглеждане на делата, в които се представят доказателства, събирани със СРС, там въпросът бе уреден от последната промяна в Закона за класифицираната информация. С нея тези веществено-доказателствени средства вече сами по себе си не са класифицирани. Това означава, че не е необходимо разглеждането на тези дела при закрити врата.
– Технологията за прилагането обаче остана секретна, няма ли това да бъде предпоставка делата да продължат да се провеждат при закрити врата? 
– Съдът никога не е описвал технологията в съдебните си актове. Него тя не го интересува. Тя остава в една друга папчица, която стои в съответното деловодство за класифицирана информация и касае единствено даването на разрешение. Съдът, когато разглежда делото, го интересува дадено ли е разрешение, законно ли е то, и толкова. Така че това не може да е причина за закриване на дела, но, разбира се, зависи какво точно има в тези записи. Ако е подслушан разговор, в който се коментират факти, представляващи държавна тайна, няма как да се допусне прослушването му в открито заседание.
– Много магистрати считат, че липсата на достатъчно уеднаквена съдебна практика е един от основните проблеми пред съдебната система. 
– Да, това е проблем. Но трябва да се отбележи, че през последните две години ВКС много активно се зае с тълкувателна дейност, на която преди това, за съжаление, не се отделяше толкова време. Проблемът е, че постоянно се приема ново законодателство, правят се промени в старата нормативна уредба, а всяка нова норма, особено когато тя не е добре написана или е в противоречие с друга съществуваща такава – това води и до противоречие в съдебната практика. В други държави хората работят със закони, приети преди 100 години, и никой не ги променя. Как да имат противоречива практика?
– Съществува ли добро взаимодействие между съда и настоящия ВСС? 
– Лично аз съм контактувала с няколко членове на Висшия съдебен съвет по различни въпроси и съм имала добър отзив. ВСС работи, за да влезе в контакт със съдиите, има форми чрез които ни уведомяват за проектите, които предстои да приемат, особено когато те касаят промяна на нормативна уредба. Важното е, че се търсим взаимно.
Пламен КАРАИВАНОВ,  сн. авторът

loading...
Пътни строежи - Велико Търново