Психичноболна жена обикаля с ножица в ръка търновския квартал „Картала“ и предизвиква шок и ужас сред хората. Оказва се, че от години десетки хора живеят в постоянен страх за живота си от жената, но законодателството ни не позволява тя да бъде въдворена принудително на лечение в някоя психиатрична клиника и съкварталците и най-после те да си отдъхнат.
Калин Василев, съсед на психичноболната, споделя в пост в социалните мрежи, че преди около 5 години жената е била настанена в съседния на неговия апартамент във Велико Търново от своята дъщеря.
„Тя е на 50 години с тежки ментални отклонения. Всеки ден неистово крещи, псува и кърти по стената, съседна на моя апартамент. Един-два часа крещи, псува, кърти и вика, а след това 1-2 часа е нормална, излиза навън, говори си сама и спокойно се разхожда. И след това всичко започва отново. Крещи с всичка сила псувни, ругатни и с тежки предмети кърти по стените и пода. Подавал съм неколкократно сигнали. И нищо. Полицаи са идвали и казват: „Тя отказва да ни отвори, нищо не можем да направим.“ Пускам докладна в прокуратурата, откъдето направиха разследване.
Резултатите: личният й лекар от другия край на България казал, че е добре и че била минала преглед. Комшиите казали, че не са запознати в детайли, не им се замесвало, били на работа през деня. Тъй като не била агресивна навън, нищо не можела полицията да направи. Рано или късно тази жена ще превключи и нещата ще станат като в София. Жената е физически много силна, от непрестанното къртене с тежки предмети. Рано или късно някой ще го отнесе и е много възможно да съм аз, понеже сме стена до стена и тя агресира към нашия етаж. Въобще дори не става вече въпрос за огромния психически тормоз и нулево спокойствие в апартамента ни“, споделя Калин Василев.
Оказва се, че и доста други хора от квартала са запознати и са се сблъсквали с психично болната жена, за която той пише. Галина Петкова допълва, че жената често се разхожда по улицата с ножица в ръка. „Когато се разминавам с нея, не я гледам. Старая се да не провокирам никакъв интерес, но тя е вербално агресивна, засега. Мен лично ме е страх от нея“, споделя тя. „Миналия следобед по нашата улица мина жена на видима възраст около 50. Викаше, псуваше и крещеше като луда, аз даже се стреснах. Може да е същата“, предполага Румяна Генова.
От публикациите става ясно, че в почти всички търновски квартали има, които буйстват, а някои от тях дори са извършвали и нападения над родителите или съседите си в блока. Търновци още не са забравили живеещият също на Картала Роналд, който закла по изключително жесток начин майка си с нож, а след това се разхожда часове наред по улиците с окървавен нож, преди да бъде заловен. Младият мъж беше въдворен в психиатрията, където лежа около година, след което беше освободен. Изкара на село известно време и един ден отново се появи в апартамента на Картала за огромен ужас на комшиите. Преди няколко месеца пък полицията във Велико Търново залови мъж, който само за по-малко от два часа нападна и наръга с нож двама души в района на Областната болница. След първото нападение той беше откаран в Спешна помощ и прегледан от психиатър, който неизвестно защо го освобождава. След второто нападение психарят е откаран в психодиспансера, където прекарва нощта и на другата сутрин отново е пуснат на свобода. След силната обществена реакция полицията задържа за трети път нападателя и той беше настанен за дълготрайно лечение. Отново миналата година на ул. „Ален мак“ друга психично болна жена, чисто гола и с ножица в ръка, нападна майка и дъщеря и само по чудо не се стигна до инцидент с фатален край.
Според полицията и психиатрите проблемът с психично болните е изключително сложен. Оказва се, че според родното законодателство за да бъде настанен един психично болен за продължително лечение в специализирано лечебно заведение, това може да се случи по два начина. Самият той да изяви желание и да подпише документи, че по своя воля отива да се лекува, или да бъде принудително въдворен. Това обаче може да стане ако бъде преценено, че е обществено опасен. А такава преценка може да бъде дадена само ако той извърши достатъчно сериозно нападение и в резултати от действията му има пострадал или смъртен случай. След подобен случай обаче цялата превантивна функция на въдворяването за лечение на един агресивен психично болен губи смисъла си.
Иван ГЕОРГИЕВ