Почернен баща: “Не е справедливо убиецът на сина ми да получи 3 г. условно”

Публикувано на пн, 15 Окт. 2018
14763 четения

Аз съм родител, чието дете никога няма да протегне отново ръка към мен, няма да срещна погледа му, гласът му ще чувам само насън, изплаква болката си Янко Енев от Горна Оряховица, баща на 20-годишния Красимир, който беше убит на 13 октомври миналата година в железничарския град при катастрофа. Почерненият мъж не може да приема присъдата на убиеца на сина му. Шофьорът, който помете двама души на тротоар в Горна Оряховица, получи условно 3 години с 5-годишен изпитателен срок. На място загинаха 40-годишният Димитър Д., а два дни по-късно в болницата издъхна и 20-годишният Красимир Е. Въпреки болката си, близките взеха благородното решение Красимир да стане донор, като негови органи бяха дарени на четирима души.
Във фаталния ден 19-годишният Антон И. пътувал към Горна Оряховица от Лясковец със свой познат. При скорост от 72 км/ ч. момчето не успяло да овладее автомобила и той се качил на тротоара, където помел двамата пешеходци.
Пред състава, гледал делото в Окръжния съд във Велико Търново, Антон И. се признал за виновен. Затова делото мина по реда на съкратеното съдебно следствие.
“Защо за други престъпления без причинена смърт извършителите лежат в затвора?
Вярно, че в правото няма морал, но в очернената ми душа, наред до страданието по непрежалимото ми чедо, нагло и безпардонно се насади и усещането за безнаказаност и несправедливост”, пита Янко Енев и съжалява, че не е дал по-рано гласност на ужаса, който е изживял преди една и който изпитва и до днес.
Бащата споделя, че тихо и без обществено внимание е изпратил рожбата си към онзи, другия свят, за който всички твърдят, че бил по-добър. “Погребах детето си на 20 години. Не организирах митинг или протест на лобното му място. Не извиках медиите. Нямаше репортаж по новините. Не написах на никого. Тихо и самотно останах с дълбоката и непосилна, разкъсваща болка от нелепата загуба. Ще кажете – много хора се сблъскват с тази съдба, не съм единствен. Така е, но трудно родителското съзнание осмисля и приема, че детето му е погубено като пешеходец, помляно на тротоара от безразсъден шофьор. За сърцето няма да говорим, него могат да го разберат само хора, които са преживели моята трагедия. Като например близките на другия пешеходец, загинал на място в това пътнотранспортно произшествие”, изплаква думите Янко.
Той е категоричен, че извиненията на подсъдимия нямат значение за него, защото те не могат да върнат сина му. “Признава се за виновен… хм, добър ход –съкратено съдебно следствие. Много съжалява за стореното, разбира се. Отекват думите на защитника – млад е, млад, да му дадем шанс да се поправи… Да се поправи, след като е извършил нещо непоправимо за две семейства. Защитникът му хладнокръвно и разпалено обяснява колко добър ученик бил и че ще става студент …. това му е работата на адвоката, но мен не ме интересува… Може и да е вярно, може и да не е – днес всички са добри ученици. А ако търсим реципрочност на добрината – моето момче спаси четирима със смъртта си, а убиецът му завърши училище с отличие, отпразнува бала си и ще става студент. В съда сме, за да разберем как ще бъде овъзмездена една единствена, конкретна постъпка на този добър ученик. Тягостно и мъчително е, но моментът наближава. Последната изнемощяла и отчаяна бащина дума пред съдията е молба за ефективна присъда. В ушите и сърцата ни на опечалени родители  на двете мъртви момчета обаче и досега кънти произнесената присъдата: три години условно. Е, сигурно наистина е бил много добър ученик!!! И млад, разбира се! След глътка отрезвяване се питам какво ли означава съразмерност и цел на наказанието, за които сме чували по телевизията. Дали това се има предвид?!? Това ли е смисълът на закона?”, пита Янко Енев.
Весела КЪНЧЕВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново