Извършителите на въоръжения грабеж в Хаинбоаз били задържани след нелепа катастрофа

3 август 2011 година. Спокойна делнична сутрин, предвещаваща топъл и слънчев ден в унилия ритъм на летните отпуски. За жителите на малкото планинско село Въглевци обаче той започва по съвсем различен начин. Около 9 ч. сутринта до селото достигат изстрели от тежко автоматично оръжие. Жителите са уплашени и нямат представа какво се случва. Започват да се появяват всякакви слухове. В следващия половин час централата на тел. 112 е залята от обаждания на местни жители и преминаващи през прохода “Хаинбоаз” водачи. Районът около отбивката за Въглевци се изпълва с полицаи, някои от които тежковъоръжени и с бронежилетки.
Полицейски ленти са опънати около сив “Опел Зафира”, по който личат следи от стрелба, а през прага на лявата врата се процежда кръв. Зад волана бере душа 45-годишният представител на “Булсатком” във В. Търново Атанас Атанасов. Мъжът е прострелян в бедрото и до пристигането на органите на реда е загубил много кръв и е в кома. Той не е в състояние да каже какво се е случило, но сцената на местопрестъплението сочи, че е станал жертва на въоръжен грабеж, зловещо напомнящ за бруталните магистрални обири от началото на 90-те години на миналия век.
ОД на МВР започва най-мащабната и скъпа издирвателна операция
за последните 3 г. За целта е ангажиран почти целият човешки ресурс и техника на МВР, като в издирването се включва дори хеликоптер. През първите дни всичките им усилия остават без успех…
Около два месеца по-рано, в средата на май, двама габровци пристигат със семействата си на разходка във Велико Търново. 31-годишният Иван Райков и Ивайло Василев (33 г.) се познавали от години. Жените, с които живеят на семейни начала – Виолета и Валентина, са първи братовчедки. Двете фамилии се уважават взаимно, ходят си на гости и си имат доверие. Иван и Ивайло обаче са съвсем различни като характер личности. Иван никога не е престъпвал закона. По това време работел като продавач-консултант в представителството на мобилен оператор в Севлиево, като за продължителен период от време в същия офис се приемали и вноски за месечните такси на абонатите на “Булсатком”. Иван отговарял и за тях и имал добра представа за организацията на представителствата в региона, както и за събираните месечни обороти. Впоследствие “Булсатком” променила системата за отчитане. Трябвало парите да се носят “на ръка” в Стара Загора, а не да се превеждат по банков път, което се оказало неудобно за част от представителите. Така офисът в Севлиево спрял да обслужва абонатите им и част от задълженията на Иван отпаднали.
Ивайло Василев, известен в Габрово с прякора “Горния”, дълги години тренирал бокс и мечтаел да пробие като спортист. Така и не успял да постигне големи резултати в спорта и от 1997 г. започнал с престъпленията. Лежал 3 години в затвора за грабеж, придружен с побой над пощальонка, след това заминал за Испания да си търси късмета. Известно време прекарал и в Португалия. В двете държави сменял самоличностите си непрекъснато, като ползвал фалшиви паспорти, според които се казвал Мехмед или Атанас. На няколко пъти е съден за подправяне на документи и кражби в Испания, като последния път лежал ефективно в затвора във Валенсия. През 2010 г. властите го пуснали в отпуск по празниците, но Ивайло не се върнал в кауша, а се прибрал в България.
Докато Иван и Ивайло се разхождали в старата столица през май, преминали случайно покрай офиса на Атанас Атанасов на ул. “Цар Самуил”. Иван обяснил на приятеля си, че Атанасов е единствен представител на “Булсатком” за великотърновския регион и че прави големи обороти – по негова преценка трябвало да са между 60 и 90 хил. лв. Ивайло проявил интерес и започнал да разпитва Иван за подробности – къде Атанасов държи парите, как изглежда и т.н. Приятелят му казал, че не го познава лично и няма представа дали парите стоят в офиса, или в къщата му. Ивайло промълвил “Няма нищо. Аз ще го видя какво прави”. След което се обърнал към Иван с думите:
“Дай да го арестуваме, когато е с парите!” 
Иван отговорил положително. Двамата се прибрали в Габрово, а през следващите дни Василев се захванал да организира грабежа. Иван трябвало да използва контактите си в офисите на мобилните оператори и доставчиците на “Булсатком”, за да събере максимално информация за Атанасов. Така той се сдобил с адреса и описание на външността му, мобилния му номер, номера на колата и ги предал на Ивайло с уговорката последният да му даде 20 % от сумата, която ще вземат при обира. Райков дал на своя приятел специално устройство тип “тапа”, която заглушавала всички GSM-сигнали в радиус от 100 м. Иван предупредил, че офисът във В. Търново има система за видеонаблюдение и е невъзможно обирът да бъде извършен там. Дал на своя приятел и две сим карти, за които обяснил, че се водят на бездомен ром и му препоръчал да ги ползва при грабежа.
Ивайло споделил своя план с гватемалеца Хосе Мартинез. С него се познавали от Португалия и били приятели. След като Ивайло се прибрал в България, двамата поддържали контакт по телефона, като Хосе непрекъснато се оплаквал, че няма работа и му е много трудно да живее в Португалия. Горния го поканил в България и го настанил в дома си. Преценил, че Мартинез би бил най-добрият му помощник в замисленото престъпление. Гватемалецът се съгласил. По това време в дома на Ивайло бил и друг негов познат от странстванията в чужбина – 52-годишният Бойчо Тодоров от габровското село Трънето. С Ивайло известно време лежали заедно в затвора във Валенсия и подновили контактите си в България. Ивайло дори го поканил в дома си да му направи ремонт на банята. След като разбрал за плана им, Тодоров казал на Ивайло и Хосе, че ще им трябва оръжие и срещу 25-30 % от откраднатата сума може да им го осигури. Горния знаел, че Бойчо държи в дома си автомат и пистолет и се съгласил. След няколко дена Тодоров донесъл в дома на Ивайло черен сак с автомат “Калашников”, картечен пистолет, патрони за двете оръжия и няколко експлозива с по около 200 г тротил и амонит. Анализът на оръжията впоследствие показал, че автоматът е сглобен от заводски части, а картечният пистолет е изцяло ръчно изработен. Тодоров подробно обяснил на Хосе и Ивайло за малко известни пътища в региона, които могат да ползват като маршрут при обира.
Ивайло решил, че е най-добре да ползват крадена кола за грабежа. Отишъл с Мартинез в Стара Загора. Двамата харесали паркирано зад жилищен блок “Ауди 80”, което за техен късмет се оказало отключено и без аларма. Откраднали го и го закарали във В. Търново, като го оставили недалеч от офиса на Атанасов на ул. “Цар Самуил”. Там колата стояла, без да събуди подозрение близо месец. През следващите седмици Ивайло и Хосе многократно пътували до В. Търново и уточнили всички подробности в навиците и поведението на жертвата си. Ивайло за последен път се срещнал с Иван и му обяснил за плана. Райков се уплашил. При първоначалните им разговори останал с впечатление, че ще сплашат бизнесмена и ще го вържат за дърво, изобщо нямал представа, че в “схемата” ще влезе и оръжие. В този момент казал на Ивайло, че не желае повече да знае подробности и да участва в плана.
Според информацията, събрана от Райков, Атанас трябвало да пътува до Стара Загора между 25-ти юли и 5-ти август, но нямало как да се разбере в кой точно ден ще стане това. Така Горния и Мартинез ходили до града с БМВ-то на 25 и 28 юли, но жертвата им била в офиса. При третото посещение – на 3 август имало индикации, че Атанасов се готви да пътува. Престъпниците укрили БМВ-то недалеч от с. Длъгня и се върнали в града с краденото “Ауди”. Малко след като застанали пред офиса, Атанасов потеглил с колата си към Стара Загора. Двамата тръгнали след него, край Дебелец свили от главния път и по страничен маршрут, паралелен на главния път, го изпреварили. Недалеч от Въглевци отбили, за да изчакат опела. Когато Атанасов ги задминал, Ивайло подал газ и бързо го настигнал. Двамата с гватемалеца сложили ски маски на главите си. Изравнили колата си с опела, Мартинез през прозореца започнал да размахва автомата. Бизнесменът не реагирал и чужденецът прострелял предната гума. Атанасов намалил скоростта и нападателите спрели автомобила си напречно пред него, за да му отрежат пътя. Хосе слязъл с автомата и пуснал дълъг откос по предната част на опела, повреждайки двигателя. Приближил се до лявата врата, счупил стъклото и изкрещял на Атанасов да не мърда. Ивайло също излязъл и извикал силно “Падна ли ми сега!”. Изтичал бързо до колата, отворил дясната врата и грабнал намиращата се на пода чанта с пари. След това се върнал в аудито и зачакал Мартинез. Гватемалецът през това време се опитвал да вземе мобилния телефон на Атанасов, но бизнесменът оказал съпротива. Мартинез го блъскал с автомата по главата и в гърдите. В показанията си по-късно Василев казал, че е чул изстрел, но не е видял какво точно е станало. Хосе се качил в аудито и двамата потеглили. Чужденецът обяснил, че случайно е произвел изстрел и е прострелял Атанасов в крака, но не може да обясни как точно е станало. Просто видял как от бедрото на бизнесмена шурнала кръв, при което последният спрял да се бори и притихнал.
По обходни маршрути двамата стигнали до скритото БМВ край Длъгня, Мартинез се качил в него и с двете коли стигнали до Керека. Там скрили аудито, прехвърлили всичко в другата кола и се прибрали в Габрово. Бойчо Тодоров обходил маршрута и ги уверил, че полиция няма. В града разделили парите. Според разследващите, Атанасов е трябвало да отчете 50 656 лв на “Булсатком”, в плика имало и лични 15 000 лв., с които щял да купува кола. Василев и останалите обаче твърдят, че е имало само 16 000 лв. По 5500 си разделили Ивайло и Хосе, оставили 5000 за Тодоров в сака с оръжията, а Василев добавил и още 2000 от своя дял за приятеля си Райков. До тук изпълнението на престъплението минало по план.
Малшансът на обирджиите  
На следващия ден Василев си купил вестник и разбрал, че Атанасов е пострадал сериозно и цялата полиция в региона е на крак. Решил двамата с Мартинез да се скрият в къщата на Тодоров в Трънето, докато утихнат нещата. Там се сетили, че полицията може да открие аудито и решили да се върнат и да го запалят. На следващия ден Ивайло и Бойчо отишли до колата. Тодоров я залял с бензин и я запалил. Тръгнали да се прибират с БМВ-то на Василев към Габрово. Ивайло карал бързо с типичния за него маниер, а пътят бил мокър. На завой, недалеч от Дряново, колата поднесла, Горния не успял да я овладее и возилото се забило в дърво. Щетите по колата били големи и не можела да се движи на собствен ход. Ивайло и Бойчо тръгнали пеша до Дряново, след което братът на Василев ги прибрал в Габрово. Ивайло се обадил на “Пътна помощ” да му приберат автомобила. Половин час по-късно от “Пътна помощ” се обадили, че около колата гъмжи от полиция, която търси водача. В купето на БМВ-то било пълно със следи и биологичен материал на Василев, Мартинез и Тодоров, а като криминално проявени отпечатъците им били в базите данни на полицията. Като разбрали, че залавянето им е въпрос на време, Ивайло и Хосе решили да напуснат страната. Купили си билети и наели хотел в София. Ден преди полета в стаята нахълтали полицаи от ОД на МВР – В. Търново, и ги отвели в ареста. От този момент схемата се разплела, Тодоров също бил задържан, заедно с използваното в грабежа оръжие. Василев, Мартинез и Райков си признали всичко, само Тодоров не признал по-голямата част от обвиненията. Част от парите били намерени, но не се изяснило какво е станало с близо 50-те хил. лв. разлика между твърдяните от тях пари и това, което според фактурите на Атанасов е имало в торбичката.
Атанасов дълго време прекарал в болница с необратими увреждания на половите органи, крака и седалището. При ударите с автомата, Мартинез му счупил черепа и две ребра. Бизнесменът не помни нищо от самия обир, а инцидентът е оставил трайни въздействия върху психиката му. Въпреки това, той се е възстановил и бил изписан.
Ивайло Василев, Бойчо Тодоров, Хосе Мартинез и Иван Райков ще трябва да отговарят по обвинения за въоръжен грабеж, придружен с тежка телесна повреда в съучастие и помагачество, кражба на автомобил, унищожаване на чужда собственост и незаконно притежание на боеприпаси. Делото срещу тях започва следващия месец в Окръжен съд.
Пламен КАРАИВАНОВ
сн. архив