Великотърновският театър празнува 100 години от създаването на Кисимовата трупа

Публикувано на пн, 25 Ное. 2019
205 четения

100 години от създаването на постоянна театрална трупа във Велико Търново ще отбележи екипът на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов”. Началото е поставено на 24 ноември 1919 г. с узаконяването от читалищното настоятелство на НЧ „Надежда” на прочутия „Театрален кръжок”, ръководен от Константин Кисимов. С този акт актьорската трупа получава зала за редовни репетиции и представления. В чест на вековния юбилей на Кисимовия театър в храма на Мелпомена ще бъде представен спектакълът „Декамерон” по безсмъртното произведение на Джовани Бокачо. Представлението е на 29 ноември от 19 часа в камерна зала.
„На 24 ноември 1919 г. е поставено началото на постоянната театрална трупа в Търново. В продължение на 100 години в града съществува Драматичен театър, който преминава през различни варианти на развитие. Първо се нарича „Театрален кружок” (1919-1922 г.) и е ръководен от Константин Кисимов. После става Читалищен театър „Надежда”, ръководен от Цанко Янков, Никола Конов и др. След това част от артистите му работят в професионалния Окръжен народен театър (1925-27 г.), отново полупрофесионален театър „Надежда”, „Реалистичен театър”, Градски театър към Окръжния народен съвет, а през 1952 г. актьорите се вливат в професионалния Окръжен народен театър, наречен по-късно „Константин Кисимов”, разказва актьорът Иван Митев, който от години проучва историята на театралното дело във Велико Търново. Звездата на търновския театър е автор на книгите „Хроники на едно театрално столетие” и „Театърът, наречен „Надежда”, а сега работи усилено и по новата си книга “Театърът, наречен Кисимов”.
В театралния кръжок преди един век участват Константин Кисимов, Борис Даваджиев, Асен Стойнов, Петър Шекерджиев, Димитър Панов, Цанко Янков, Атанас Христов, Асен Русков заедно с първите актриси в Търново Веса Янкова, Йорданка Радославова (Тихинова), Мария Иванова. Част от трупата са Петър Тихинов, Христо Войводов (син на Христо Иванов-Големия), Тихомир Кукумявков, Ангел Грънчаров, Асен Чернев, Иван Заяков, Любен Ковачев, Илия Кокаланов, Иван Панайотов (Ването или още Фаното), Ксанта Ваневска и старата театралка, съратничката на Пано Иванов, ветеранката Екатерина Миткова. „Избира се художествено ръководство, а за председател на „Сценичния кръжок” единодушно е избран Константин Кисимов.
Той е главен режисьор и изпълнител на всички главни роли. Петър Шекерджиев е негов помощник, а Димитър Панов, Цанко Янков и Христо Войводов освен артистични, имат и административни задължения”, обяснява Иван Митев.
По думите на актьора от тези първи търновски артисти на Кисимовата трупа се раждат много големи български театрални дейци, оставили ярка следа в историята на българския театър. Сред тях са професионалните артисти Константин Кисимов, Димитър Панов, Цанко Янков, Атанас Христов, Велико Росенски, Йорданка Тихинова, майка на режисьора Маргарита Тихинова, Никола Конов, Матей Савов, Йордан Савов, Боян Беров, Константин Ницев и др.
„Театралният кръжок” е поставил пиесите „Любовта на студента”, „Наймичка”, „Женитба”, „Стария Хайделберг” и една „Артистична вечер”, „Намаленото поведение”, „Студентска фантазия” и „Сватбата на Кречински”. Те се играят със завиден успех не само на търновска сцена, но и в Горна Оряховица, Лясковец, Килифарево, Дряново, Долна Оряховица, Шереметя, Драгижево, Поликраище, Церова Кория, Малък Чифлик. Проучването на Иван Митев показва, че голяма част от приходите от изиграните спектакли са дарени за благотворителност. С парите са подпомогнати БТД „Трапезица”, безплатните ученически трапезарии при мъжката гимназия, Женското благотворително дружество „Радостъ”, безплатните ученически трапезарии при девическата гимназия, Подофицерското благотворително дружество „Царевецъ” и читалище „Надежда”.
“По време на Първата световна война Константин Кисимов сменя ученическата шапка с войнишка фуражка, ученическия чин с войнишкия окоп. За около година той прекъсва ентусиазираната си театрална дейност в родния град и се записва доброволец на фронта. Изкарва курс за летци – механици, но понеже самолетите ги няма, ги правят шофьори. Пращат го на румънския фронт в Добруджа, където бил шофьор на военен автомобил и щял да загине при една престрелка. На едната ръка имаше и белег от нож, вероятно получен при ръкопашна схватка. А после, след стихването на пушечните гърмежи и барутния дим, идва отново училището. Последните два класа на гимназията Кисимов завършва след войната. Желанието за живот се връща заедно с възраждането на театралната трупа, която се разраства до такава степен, че става нещо като окръжен театър, който обикаля из Търновско”, разказва с вълнение Иван Митев.
Документите, запазени в архивите, показват, че интересът към Кисимовия театър сред търновското гражданство е огромен. “Салонът на всяко представление бил буквално претъпкван от зрители. Затова читалищното настоятелство е принудено да вземе следното решение: „Да се поставятъ няколко листа съ надписъ: „Съобщава се на посетителите, че съгласно решението на Техническата комисия при Търновската община, не се позволява да стоятъ повече отъ два реда правостояща публика на балкона, понеже има опасность отъ събаряне”, споделя актьорът от МДТ “Константин Кисимов”
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново