Малцина знаят, че търновецът Атанас Андреев превежда от френски език писмото, което Христо Ботев връчва на капитана на кораба “Радецки”. Той е един от бележитите дейци на Българското възраждане. За съжаление, както за повечето личности с национално значение, така и за него историята премълчава много страници от живота му, особено за ранните му години. Кратки сведения за него ми даде през 1976 г. внука му Боян Давидов, живущ на ул. „Йордан Инджето” № 4 в нашия град. Според тях той е роден в Търново, около 1832 г. Тук завършва местното взаимно и класно училище. Детските и младежките му години съвпадат с времето на силен духовен, политически и стопански подем, обхванал цялата страна. От 30-те години на XIX век и Търново е на гребена на гражданския подем. Тук, през този период, неуморно сее семето на просвещението отец Зотик, а през първата половина на XIX век в града се подготвя и избухва най-мощното революционно съзаклятие у нас – Велчовата завера от 1835 г. От Търново, през 1838 г., започва и организираната борба за църковна независимост. Тук през 1856 г. се организира въстанието на Капитан Дядо Никола, а през 1862 г. – Хаджиставревата буна. Всички тези събития, както и будната семейна среда, в която израства, определено влияят при формирането на гражданската позиция на Атанас Андреев. От важно значение при изграждането му като личност е и търговската дейност, която наследява от баща си. Тя му дава възможност да влезе в досег с много свободни европейски страни и да почувства още по-осезаемо какво означава липсата на политическа свобода.
От 1866 г. Атанас Андреев трайно се установява в Румъния. Тук се свързва с патриарха на българската национална революция Г. С. Раковски, прегръща националната идея за свобода и активно участва в живота на българската емиграция. В началото на 1866 г. е сред основателите на Българския таен комитет в Букурещ, преустроен в Таен централен български комитет( ТЦБК). ТЦБК имал за задача да подготви и вдигне въстание в България. В тази връзка се пристъпва към изграждане на тайни комитети в редица български градове. С такава мисия е натоварен и Атанас Андреев. През 1867 г. той пристига в родния си град и основава местен революционен комитет, в който успява да привлече най-личните граждани на Търново. Сред тях са фабриканта Стефан Карагьозов, учителите Тодор Шишков , Кънчо Кесаров и др. Като член на свещената румънско-българска коалиция Атанас Андреев превежда през 1867 г. на френски език Мемоара до султана, който е част от програмата на ТЦБК за създаване на дуалистична турско-българска държава. През 1868 г. ТЦБК преустановява дейността си.
Около 1875 г. Атанас Андреев се задомява – свързва живота си с Теодора М. Мазакова, потомка на стара и богата търновска фамилия. От брака им се раждат пет деца – трима сина: Боян, Михаил, Евстатий и две дъщери: Анжелика и Евпрепия. Всички получават добро за времето образование. Най-големият – Боян , завършва правни науки и работи като адвокат в Търново. Жени се, но няма деца. Умира 1948 г. Вторият син – Михаил, работи като учител по френски език в гр. Плевен и Шумен. Не се жени и не оставя потомство. Най-малкият син – Евстатий, работи като чиновник в Окръжния съд в Търново. Той също не се жени и не оставя потомство. Анжелика завършва гимназия. Тя също не се жени и не оставя наследници. Живее при брат си Боян в Търново. Единствено Евпрепия оставя наследници. Тя има две деца – дъщеря Стефанка и син Боян. След като завършва 7 клас на Педагогическия отдел на Търновската девическа гимназия Евпрепия работи като учителка до женитбата си. Дъщеря й Стефанка завършва Свободния университет в София и работи като учителка по икономика и право в Търговската гимназия в Търново до пенсионирането си ( 1960 г.). Тя не се жени и не оставя потомство. Умира 1976 г. Синът на Евпрепия – Боян, завършва право и работи като юрисконсулт в Търново. Женен е за Руска Димитрова от Враца. Има един син – известния търновски поет Васил Давидов, инженер по професия, автор на няколко стихосбирки.
По време на пребиваването си в Букурещ Атанас Андреев редовно сътрудничи на в. „Народност”, в. „Нова България” и др. издания. Високо ерудирана личност, голям полиглот – владеел отлично френски, руски, турски, сръбски, румънски и гръцки език, той се изявява и като поет, и като преводач на страниците на възрожденския печат. През 1876 г. е избран за председател на БЦБО в Гюргево, носещо името „Кирил и Методий”.
Крупен търговец, пламенен родолюбец, Атанас Андреев не жали средства и сили, за да подпомага Българското националноосвободително движение. Той е сред хората, на които Христо Ботев е имал голямо доверие. Показател за това е и фактът, че когато пристига на 13 май 1876 г. в Гюргево, Ботев възлага на него да преведе на френски текста на писмото, което на 17 май 1876 г. връчва на капитана на кораба „Радецки” Дагобер Енглендер.
Последователен русофил, след Освобождението Атанас Андреев се завръща в родината. През 1885 г., след обявяването на Съединението на Източна Румелия и Княжество България, е назначен за окръжен управител на Пловдивска област. Това потвърждават съхранените визитки у внука му Боян Давидов. За кратко време се завръща и живее в родния си град. През 1893 г. е назначен за председател на Апелативния съд в Русе. Умира на 5 януари 1898 г., на 66-годишна възраст. Погребан е в Търново.
Атанас Андреев е име, с което би се гордяло всяко селище на родината ни. За съжаление за него почти не се говори даже и в родния му град, а такива личности не бива да се забравят, защото те са част от националната ни памет и самочувствие. Мисля, че 142-та годишнина от Априлското въстание и неговия епилог – Ботевата чета, е добър повод да бъде поставен паметен знак на къщата в която е живял. Нека не забравяме, че паметниците са мълчаливата памет на всеки народ. Както словото пренася човешката мъдрост и познание през вековете, така и паметните знаци ни връщат назад във времето и ни правят съпричастни към живота на достойни личности, на отминали събития и епохи. Досегът с тях е досег с историята – вълнуваща и възкръснала. Трябва да ги пазим и съхраним, за да ни има като народ с минало и самочувствие.
Тянка МИНЧЕВА
Статията е отпечатана във в. „Янтра днес”, год.IV, бр. 8 (629), от 12 – 14 януари 2001 г., с. 6.
Искрено благодаря на правнука на Атанас Андреев – Боян Давидов, за предоставената ми информация, която ми позволи да подготвя този материал.
