Средновековният дух и бит оживяха на Царевец

Публикувано на сб, 29 юни 2019
640 четения

 

Средновековният дух и бит отново оживяха на Царевец. Пред очите на туристи от Хонг Конг и Европа, Цар Иван Асен II прокуди узурпатора Борил и възстанови търновското господство над крепостта. Под летящите стрели и звънтящите мечове, стотици любители на възстановките станаха свидетели на превземането на старопрестолния град. Със зрелищната битка бе поставено началото на петия международен, средновековен фестивал във В. Търново.

Тази година „Ежедневието на средновековен Търновград“ акцентира върху храненето от този исторически период. Ястия на простолюдието, отбрани аристократични блюда, манастирска, бойна, военноморска и лечебна кухня изкушаваха сетивата на стотиците посетители на Царевец. Византийска, андалуска, средиземноморска, викингска и българска храна приготвяха на място възстановчици от различни реанакторски клубове в страната и чужбина. Няколко вида хляб, супи, разядки, предястия, основни ястия и десерти имаха възможност да опитат всички желаещи да експериментират с вкусове отпреди няколко века.

„Понятието средновековна кухня е много относително. Храненето на българите и тогава е следвало модни течения, традиции, религиозни влияния. До IX в. хлябът почти не присъства на тяхната трапеза. По-късно той се превръща в основна храна. С покръстването българите се научават да постят, а през X-XI в. се появява склонност към преяждане. В Средновековието гладът по нашите земи не е познат. Благодарение на благоприятните климатични условия и добрите добиви храна е имало в изобилие, както сочат и някои исторически източници. По-богатите дори са си позволявали вносни продукти за тяхната трапеза. Използвани са китайски и индийски подправки, дошли по Пътя на коприната“, разказва доц. Иван Лазаров от Великотърновския университет, който в продължение на над 30 години изследва средновековната кухня. В разцвета на столичния Търновград по време на пиршествата, по случай царски сватби, кръщенета или големи християнски празници масово за трапезата са се приготвяли печени, варени или задушени животни. „Тлъстото месо тогава се е смятало за хубаво, а карантията е била за бедняците. През X в. са готвели и щъркели, като има данни, че тази птица е присъствала на царската трапеза в Преслав във вид на печено месо“, допълва Лазаров.

Освен разнообразната кухня, зад крепостните стени на старата българска столица оживяха и множество средновековни занаяти. Ножари, грънчари, кожари, тъкачи, дърворезбари и ковачи демонстрираха на живо как са работили нашите предци. Посетителите се обличаха в старотъкани дрехи, окичваха се с ковани и плетени бижута, собственоръчно си изработваха монети, а някои дори се подлагаха доброволно на наказания и символична инквизиция от страшен палач. Други предпочетоха музикалните забавления и потанцуваха под звуците на средновековни мелодии. Любителите на оръжията и войнското снаряжение и облекло също имаше какво да видят. Мечове, щитове, лъкове и стрели, копия, брадви, ризници, брони и шлемове приковаваха вниманието на малки и големи. Някои дори опитаха да боравят с тях или просто се снимаха за спомен.

В историческите възстановки на Царевец тази година се включиха над 140 реанактори от България, Италия, Сърбия, Украйна и Румъния. Най-мащабният средновековен фестивал в нашата страна е организиран от Община В. Търново, Регионален исторически музей и Национално дружество „Традиция“ – клон В. Търново.

Николай Венков

Сн. Даниел Йорданов

 

loading...
Пътни строежи - Велико Търново