И тази година централният площад „Свобода“ в Павликени се изпълни със стотици граждани и ученици, които дойдоха на градското тържество по повод националния празник – Трети март и отбелязването на 137 години от Освобождението на България от турско робство. Заупокойна молитва за загиналите български опълченци, руски, румънски, фински, сръбски и други войни по време на Руско-турската освободителна война отслужи архимандрит Георгий. В словото си към присъстващите кметът на общината инж. Емануил Манолов припомни историческите факти, предопределили този празник. Националният празник на България е дата, на която трябва да мислим градивно. Да търсим истински и надеждни пътища за развитието на собствената ни държава – каза инж. Манолов. Той припомни и завета на Васил Левски – с обединени собствени сили да се борим за честта и славата на своето Отечество, за да сме равни на другите европейски народи. А на младите хора в Павликени поръча да изучават историята, да търсят поуките от нея. Трудете се за един по-красив свят, за да е в сигурни ръце бъдещето на България – каза инж. Манолов.
С поздрав към присъстващите се обърна и гостуващия тук кмет на побратимения на Павликени румънски град Болдещ Скайени Константин Букурюй. Той поздрави присъстващите с националния ни празник и припомни, че в боевете за освобождението на Видин, Оряхово и други български селища от Северна България са загинали над 300 румънски войници. Да ви е честит празника, скъпи български приятели, да сте щастливи и здрави – пожела още румънският гост и връчи на своя домакин, кмета на Павликени инж. Емануил Манолов папка с документи по подписването на побратимяването между двата града. Беше прочетен и поздравителен адрес до кмета на Павликени от Генералния консул на Русия в Русе Татяна Грушко. Пред паметника на загиналите за Свободата на майка България в центъра на площада бяха поднесени десетки венци от военни подразделения, от Общината и Общинския съвет, от политически партии и културни институции и училища, от гражданите. Самодейни състави при народно читалище „Братство 1884“ изнесоха художествена програма.
Елка СПАСОВА
Сн. авторката