При огромен интерес в центъра на Велико Търново премина първото издание на Празника на източноазиатските култури. Първият ден на събитието, което продължава и утре, се проведе пред и в Институт „Конфуций“ в Корпус 5 на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и предложи множество забавления за хилядите посетители. Програмата, организирана от катедра „Класически и източни езици и култури” към Филологическия факултет на Великотърновския университет, включваше демонстрации на бойни изкуства, представяне на чайна церемония, традиционни японски, китайски и корейски танци, музикални изпълнения, облекла, игри, храни, оригами, калиграфия и др. На повечето щандове, под вещото ръководство на студенти и преподаватели, всеки можеше да опита и своите възможности в различни азиатски занимания – да пише с четка и туш на японски, корейски и китайски език, да връзва възли на щастието, да изрязва и сгъва хартия, да пробва традиционни облекла и да поиграе шах Го.
„Преди много десетилетия нашият университет тръгна по този път, да развива далекоизточните езици и култури. Така ние се отворихме към един свят, който преди това не познавахме, но днес сме много по-близки до него. Това е нашият начин да попием от неговата мъдрост, а оттам има какво да се научи“, каза при откриването на празника проф. д-р Димитър Димитров, зам.-ректор на ВТУ. Той поздрави всички гости и участници от името на академичното ръководство и специално от името на ректора проф. д-р Христо Бонджолов, който е домакин на събитието.
„Днес е много вълнуващ ден за всички нас, преподавателите от Катедра „Класически и източни езици и култури“ и студентите, изучаващи японски, корейски и китайски език. Изтокът, в своето единство и разнообразие, е пленил сърцата ни и сме щастливи, че имаме възможност да споделим с вас тази наша страст“, обърна се към присъстващите доц. д-р Полина Цончева, ръководител на Катедрата.
След официалната част празничната програма продължи с десетки атрактивни изпълнения на специално изградената за събитието сцена, която привличаше вниманието на множество зрители през целия ден. В същото време щандовете се радваха на не по-малък интерес. Милан Дечев и негови състуденти представяха корейска калиграфия. Те обясниха, че приготвянето на мастилото което използват, често служи и за медитация. За разлика от другите източни езици, при корейския се използва азбука от 40 букви, създадена по искане на крал Седжонги група придворни учени, тъй като до 1446 г. корейският народ използвал китайската писменост, разказаха още те. На съседния щанд Нора Калчева, третокурсничка във ВТУ, и нейни колеги представяха традиционна китайска калиграфия. При тях посетителите можеха да пробват сами да нарисуват нещо или да изпишат някакви йероглифи. Студентите показваха различни техники на изписване, начин на държане на четката и т.н. „Калиграфията не е лесно занимание, защото е традиционен занаят в Китай и се учи с години, но с практиката постепенно ставаме по-добри“, сподели Нора. Китайското изкуство Дзиенджъ за изрязване на декоративни силуети в хартия с ножица или нож можеше да се види и опита на щанда на четвъртокурсничката Иванина Иванова и нейните колеги от първи курс. Това занимание отнема много време и търпение, защото е твърде детайлно и трябва да се действавнимателно и концентрирано, разказа студентката. Това изкуство възниква около 2 век, а през 2009 г. официално е включено като част от националната култура на Китай. Най-често изрязваните детайли са дракони, животни от китайския зодиак и лотоси. Смята се, че декорирането на дома с него носи щастие и късмет, а изделията се използват също за подаръци, сувенири и др. Подобно, но японско изкуство представиха Магдалена Славчева и нейните приятели. То е кири-е и чрез него се създават картини от хартия. При него може да има различни вариации на изработка и образи. На щанда можеха да се видят книгоразделители, картички, малки картини, а немалко хора се решаваха да опитат дали ще се справят да си изработят нещо и сами. Те споделяха, че не е особено трудно и дори е приятно и релаксиращо. Първокурсници-японисти показваха оригами – изработване на фигурки чрез сгъване на листове хартия без употреба на ножици и лепило. Те правиха жерави, лотоси, пеперуди, сърца и др. Повечето от тях се занимават с това още от деца, но казват, че не е лесно и се изисква много внимание. Заниманието с оригами обаче е успокояващо и помага за концентрацията, сподели Константина Костопулу, която е наполовина българка и наполовина гъркиня. На съседната маса други студенти представяха подобно изкуство, но корейско. Те изработваха хартиени копия на носии, късметчета и фигурки за традиционна за страната игра, позната и от нашумелия в последно време сериал „Скуид гейм“. До тях други момичета от ВТУ изплитаха традиционни китайски възли – водно конче, символ на дълголетие и успех, и възел на късмета и щастието в различни цветове. В древността възлите се използвали за предаване на съобщения, но впоследствие еволюират и като декорация към дрехи, чанти, и аксесоари, разказа Анелия Калинова.С интелектуалната игра шах Го запознаваше присъстващите Константин Байрактаров, който е учител по Философия в СПГ „Алеко Константинов“. Тя е традиционна за Китай, Корея и Япония и при нея основно се изисква да се загражда територия, като накрая притежаващият повече пространство на игралното поле печели. Особеността на играта е, че фигурките се поставятна дъската и повече не се местят, за разлика от другите стратегически игри. Правилата са изключително прости, но комбинациите – многобройни, поясни свищовлията.
Посетителите на празника можеха да се облекат в летни японски кимона юката. Те са леки, изчистени и изработени от памук заради горещото и влажно лято в страната на изгряващото слънце. Традиционните кимона, за разлика от летните, обикновено са копринени, по-тежки и по-плътни. Имат няколко пласта и обличането им е много по-сложно. Характерно при тези дрехи е, че трябва да се спазва посоката на замятане на плата, тъй като в единия случай се прави само при мъртвите. Десените на кимоната са различни, както и методите за боядисването на плата, разказа гл. ас. д-р Катя Маринова, преподавател по японски във ВТУ. На същото място имаше възможност да се пробват и китайски кимона. Сред тях можеше да се видят както по-ранни типове, така и по-съвременни. При някои например ръкавите може да са тесни или широки, в зависимост от династията или от общественото положение на човекът, който ги носи. Обикновено се изработват от коприна, а цветовете са най-различни. Бродериите при жените са предимно на цветя, докато при мъжете са птици или животни. Ако са били чиновници, дворцови служители или на военна служба, бродерията е била точно определено животно, което символизирало техния ранг, обясни Анелия Калинова от ВТУ. На щанда се предлагаха и аксесоари – традиционни китайски чадърчета от бамбук, ветрила, украшения за глава, както и интересни маски от пекинската опера.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ