Лясковски социалисти се поклониха пред делото на д-р Пейо Бешев

Публикувано на пн, 5 Дек. 2016
418 четения

Поднесоха цветя пред паметника му в Драгижево

Общинската партийна организация на БСП в Лясковец, млади социалисти и жители на Драгижево се поклониха пред делото на д-р Пейо Бешев. Те поднесоха цветя пред паметника му в родното село по случай 90 години от неговата  кончина. На мястото пристигна и неговата роднина Петранка Бешева, която също си спомни за бележития българин, отдал живота си, за да помага на всички хора. Слово пред паметника произнесе и общинският председател на БСП в Лясковец- Емилия Жилиева. Тя припомни за делото на д-р Пейо Бешев и призова всички да помнят неговата хуманност.

„Трябва да помним историята си и да почитаме хората отдадени на делото, наречено България”, каза Емилия Жилиева.

Доктор Пейо Бешев е роден на 2 октомври 1883 г. в с. Драгижево, в бедно семейство. Бащата, за да изхрани семейството, отива на гурбет в далечния Астрахан, Русия. Наблюдавайки развитието на своя син Пейо, преди да замине, той поръчва на майка му непременно да го запише да продължи обучението си. След завършване на основното си образование в родното село, през 1902 г. Пейо Бешев постъпва в гимназията на Велико Търново. След две години той е изключен за организиран от него протест. Протестът е срещу несправедливо наказано бедно селско момче, вместо кметски син. Това го кара да се завърне на село. Съвсем млад той изминава трудният път до Астрахан. Неговият баща е същевременно учуден от пристигането му, но и горд от постъпката на своя син. Той го записва в местната Духовна семинария но през 1904 г. Пейо Бешев напуска, и заминава за Петербург където се записва да следва медицина.
През 1905 г. взема участие в революционните събития в Русия на страната на руските работници. На барикадите в Петербург е тежко ранен, спасен и лекуван от приятели, но за да се възстанови напълно, се налага да се завърне в България. Само след няколко месеца той пристига обратно в Русия и продължава образованието си в Москва. В Петербург за ранения Бешев се грижи медицинската сестра Полина (Поля), която го намира в Москва и свързва завинаги съдбата си с него.
През 1909 г. д-р Бешев завършва медицина и се завръща в родното си село. Много скоро е обикнат от бедните хора в търновския край, защото винаги е готов да се притече на помощ на страдащите с отзивчивост, умения и хубави думи за по-добър живот.
През 1911 г. той е лекар на железопътната гара Горна Оряховица. През лятото на 1914 г. пламваПървата световна война и д-р Бешев е ту на фронта, ту в тила. Ранен е в крака, не успява напълно да се възстанови и до края на живота си куца и се движи с бастун.
Доктор Пейо Бешев е привърженик на идеите на революционното движение в Русия. Изпитал ужасите на войните, заедно с учителя Петко Копанов той участва в основаването в с. Драгижево на местна организация на  Българската социалдемократическа партия, която впоследствие спечелва изборите и в селото се основава комуна.

Поради своите политически убеждения и дейност д-р Пейо Бешев е арестуван многократно и заплашван. Семейството му живее в непрекъснат страх от арестуването и убийството му. По време наСептемврийското антифашистко въстание през 1923 г., пред заплахата отново да бъде арестуван д-р Бешев прави опит да избяга в Съветския съюз (дн. Русия), но на турската граница е заловен, върнат в Плевен и задължен два пъти дневно да се явява в полицията.

Освен сред властта той има врагове и сред своите колеги лекари. Причината са многото пациенти, които търсят неговата помощ и модерната апаратура, с която работи (той пръв в Плевен си купува рентгенов апарат и кварцова лампа и си оборудва лаборатория за изследвания).

На 3-ти срещу 4-ти дек. 1926 г. домът му е обхванат от пожар. В пламъците на горящата къща загиват бременната му съпруга Полина, синът Пейо, дъщерята Дора и прислужницата на семейството. За смъртта на д-р Бешев има две версии: едната, че е бил застрелян на прозореца на дома си, когато е зовял за помощ плевенчани и втора, че е застрелял сина си и себе си, виждайки гибелта на съпругата си и малката си дъщеря, когато те са се хвърлили върху опънато платнище и са загинали. От пламъците се спасява само по-голямата дъщеря Тамара.

loading...
Пътни строежи - Велико Търново