Държавен архив показва в изложба оригинални документи и снимки по случай 3-и март

Публикувано на ср, 25 Февр. 2015
765 четения

Участници във Втората българска легия - Белград, между които са Иван Кършовски и Васил Левски, 1867 г.

Държавен архив – Велико Търново организира на 26 февруари 2015 г. фотодокументална изложба с оригинални документи в партньорство с Регионалната народна библиотека „П.Р. Славейков”. Изложбата включва снимки на участници във Втората българска легия – Белград, между които са Иван Кършовски и Васил Левски; заточеници в Диарбекир, участници в опълчението от Свищов, лагера на руските войски край с. Горна Студена, на руски ветерани на връх Шипка и др. Включени са и интересни документи, сред които е писмо от Васил Левски до Христо Иванов – Големия, (използван е негов псевдоним Ст. Карагьозов), с данни за получена от отец Матей Преображенски парична сума и с указания за предстоящото му идване в Търново от 5 април 1872 г.

Експозицията популяризира познания за събитията свързани с Руско-турската освободителна война (1877- 1878) региона. Изложбата ще бъде експонирана на втория етаж в РНБ „П.Р.Славейков” 26 февруари (четвъртък) от 11,00 до 15,00ч.

 

3-ти март – Националният празник на Република България. На тази дата през 1878 година се ражда Третата българска държава – след пет столетия турско владичество, потушено с кръв Априлско въстание и решителна Руско-турска освободителна война с дейно участие на родното опълчение.

Руско-турската война от 1877–1878 г. и Освобождението на България от османско владичество влизат в аналите на световната история като едни от най-значителните събития през втората половина на ХІХ в. Договорът от Сан Стефано провъзгласява България за автономно трибутарно княжество на територията на Мизия, Тракия и Македония. Единството на трите региона олицетворява стремежите, борбите и националните идеали на българите, дочакали да видят Освобождението.Санстефанска България включва цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско, което й дава излаз на Бяло море, цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция, както и Южна Добруджа. Нейната площ е над 170 000 кв. км. Така изглеждаща картината носи еуфория и радост на българите.

Не така мислят Великите сили, които не са казали тежката си дума. Още повече, че Санстефанският мирен договор е предварителен, което значи че подлежи на одобрение от Великите сили, вторачени в т.нар. горещ „Източен въпрос”. Седем месеца по-късно от Берлин те пренареждат пъзела на Балканите, орязвайки голяма част от новосъздадената българска държава. Резултатът – създават се Княжество България и Източна Румелия.

Освобождението на България струва скъпо и не идва лесно. Пръв е Паисий Хилендарски, атонският монах, вдъхнал жажда за нов живот на българите със своята „История славянобългарская”. Следва Възраждането – период на възход и идеали, на борба за знание и вяра. За да дойде освободителното движение с неговите стратези и герои – Раковски, Левски, Ботев, Каравелов, хъшовете и опълченците.

Руско-турската освободителна война започва през април 1877 година. След овладяване на Свищов армията била разделена на 3 части: Челна, Западна и Рушуцка. Най-голямо значение за изхода на войната имал Южният фронт с корпуса на генерал Радецки и няколко отделения от различни части на Челния фронт под командването на генерал Гурко. Отрядът на генерал Гурко освободил Велико Търново на 7 юли 1877 г.

„Нa 7 юли в 17 чaca ocвoбoдих cтapaтa бългapcкa cтoлицa Tъpнoвo”, пишe в тeлeгpaмa гeнepaл-лeйтeнaнт Йocиф Гypкo дo pycкия импepaтop Алeкcaндъp Никoлaeвич. Слeд тaзи дaтa възcтaнoвявaнeтo нa Бългapия в пoлитичecки и coциaлeн acпeкт пpидoбивa нoви измepeния.

Кулминацията на войната са боевете при връх Шипка, когато българските опълченци удържат със сетни сили турските орди до идването на руските военни.

Мирният договор от Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул) е подписан от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Според договора избраният от народа българският княз трябва да се одобри от Високата порта и Великите сили, а страната да плаща данък на султана.

Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област.

Спори се защо Русия се е съгласила договорът от Сан Стефано да е предварителен. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на “обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол”.

“Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст” – пише в дневника си Игнатиев – „Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия… Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир… сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия”. Това подсилва съмненията, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена при договорки с Англия и Австро-Унгария.

Факт е, че след Берлинския конгрес гневът на българите се насочва към западните държави, а не към Русия, носеща образа на големия брат – освободител. И така началото е сложено. Освободена България започва най-новата си история.

Трети март е най-големият български празник! Този ден е повод да си припомним, защо трябва да сме горди, че сме българи. Да забравим негодуванията и различията по между си и да отворим сърцето си за любов към родината си, към семейството си, към родното си място, към корените си… към всички онези неща, които ще носим в душата си до края на дните си.

Боряна МАРИНОВА, Държавен архив –Велико Търново

loading...
Пътни строежи - Велико Търново