Велико Търново бе един от шестте града за предпремиерното турне на българския филм “Майка”, който вече се радва и на официална премиера в киносалоните. Вдъхновен е от реалната история на една българка и от нейната борба да превърне травмата си от невъзможността да има свои деца в триумф на един различен тип родителство. Докосва болката, която все повече съвременни семейства носят и крият, опитвайки се да добият деца, но докосва и други пътища към тази мечта.
Препълнени киносалони, разтърсени емоционално зрители, вече 7 фестивални участия и 4 награди. Не бе по-различно и в кино “Palace” в Mall В. Търново, където билетите отрано бяха разпродадени, а за среща с публиката дойдоха и режисьорът Зорница-София Попганчева и изпълнителката на главната роля Дария Симеонова. И в пълна степен почувстваха емоциите, които им върна обратно публиката. “Нямам думи вече! Нова препълнена, предварително продадена кинозала. Едночасов разговор със зрителите, този път малко по-философски. Велико Търново, велико! И отново цели семейства – майки, бащи с деца тийнейджъри. Благодарим ви!”, бе първата реакция на Зорница-София.
За младата актриса Дария Симеонова това е първа главна роля. Тя вече ѝ донесе “Златна роза” за главна женска роля, а “Майка” спечели същите призове и за най-добър филм, и за операторско майсторство. Бе номиниран и за “Оскар”, но впоследствие бе изваден заради 3 минути повече английска реч, отколкото българска.
Лентата е вдъхновена от истинската история на Елена Панайотова, която разбира, че не може да има деца и създава в Широка лъка проект за интеграция на сираци в обществото чрез изкуство. Този проект впоследствие е експортиран в Африка и там придобива съвсем други мащаби. Филмът разглежда темата за родителството и същността на тази дума – какво значи да имаш дете и да бъдеш родител. Всички деца участници във филма – и в България, и в Кения, са сираци или от улицата – факт, който допринася за автентичното звучене на лентата.
“Героинята я “посади” в мен Зорница-София. Това наистина е първа главна роля за мен. И със сигурност е много по-различна от нещата, които съм правила. Самата история е много истинска и откровена и като образ трябваше всичко да е много честно. Историята на една жена, театрална режисьорка, талантлива и силна, която в един момент решава, че е времето да има собствено дете. Но се оказва, че е в ранна менопауза и това е почти невъзможно. Някъде там обаче тя предприема този проект. Децата сами я намират в живота ѝ. Тя така и няма собствено дете, но се превръща в родител на над 5000 деца. Филм за доброто, което всеки човек на света може да направи”, споделя Дария Симеонова.
Българският зрител я познава от сериалите “Откраднат живот”, “Под прикритие” и “Мен не ме мислете”, но тази ѝ роля наистина е много по-различна. Родена е на 23 октомври 1989 г. в София. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов и от февруари 2012 г. е част от трупата на Театър “София”, вече има номинации за “Икар” и “Аскеер”.
“Реших да ставам актриса сравнително късно – една година преди да кандидатствам в Академията. Преди това ходех на театрална школа, но по-скоро като хоби, за да си запълвам времето. В един момент разбрах, че това много ми харесва и ще пробвам. Това беше просто проба, но след като ме приеха в НАТФИЗ, нито за момент вече не съм съжалила. Нито за миг”, категорична е Дария. Учи заедно с Владимир Зомбори, Христо Пъдев, Ивайло Ненов, Лили Гелева, Иво Аръков и ги определя като “много хубав силен клас”.
След снимките на филма “Майка” в Широка лъка и в Кения обаче споделя, че човек не може да се върне същият. “Имаше много предварителна подготовка. Със Зорница-София се срещахме 7 месеца преди това, веднъж седмично, за да говорим, да анализираме. Заедно откривахме разни неща в героинята. Направих доста голямо проучване за жени с подобен проблем. Наистина се подготвяхме много сериозно, защото самите снимки бяха много динамични и тогава нямаше време за толкова обмисляне. Вложих и много от себе си, тотално и безапелационно.
Децата в България и в Кения всъщност много се различаваха. Разбира се, те са деца и са много чисти и искрени и в двете страни. Ще останат завинаги в сърцето ми! Толкова чисти, борбени, благодарни… Искрено щастливи и непретенциозни. Немотията ги кара да ценят истински важните неща и да летят нависоко в мечтите си. Но тази неподправеност и искреност, която носят, първо много те приземява. И второ, до голяма степен ме направи много по-добър родител. Много по-ясно осъзнах какъв огромен дар имам и каква голяма отговорност е”, откровена е Дария Симеонова.
Турнето определя като превъзходно. “Залите са пълни, а хората са емоционални и адски развълнувани. Когато излизат, някои от тях дори не могат да говорят от вълнение. Чуваме прекрасни думи за филма, който сме създали, и виждаме, че той наистина вълнува. Това е най-хубавото, най-голямата награда – видиш ли развълнуван човек, че си му бръкнал в душичката по хубав начин, какво друго ти трябва като артист…”
За младата актриса киното и театърът са много различни. Не се наема да избере, да каже кое надделява. Смята, че още няма достатъчно опит, и двете много ѝ харесват точно защото са различни.
Дария е щастлива с чудесно семейство – тя и съпругът ѝ Тони имат 4-годишен син Макс, но намерили време за сватба едва през последния септември. “Така се получи. Ние сме заедно вече от 6 години, синът ни се появи много бързо в живота. Заради това трябваше да отложим сватбата, защото годежът беше преди да забременея. След това бях бременна, после си гледах детето. После изведнъж дойде ковид пандемията и затвориха възможността да съберем повече хора, а ние от самото начало бяхме казали, че искаме да съберем роднините и приятелите на морето… И така първата свободна възможност бе през последния септември.” Защо на морето? Двамата се запознават именно там, а по-късно по време на свое пътуване до островната държава Вануату Антон предлага на Дария да стане негова законна половинка отново на плажа.
Младата актриса е обаче достатъчно земна в мечтите си относно бъдещите си роли и с кого би искала да си партнира на сцената. “Играе ми се с Владо Пенев, със Захари Бахаров, с Радина Кърджилова… Придържам се към реално възможните неща. Но ако говорим все пак за мечти – те са много. Даниъл Дей-Луис е човек, с кого бих си партнирала, от жените напоследък ми е любима Кейт Бланшет.” Не изпада в конкретика и за мечтана роля и предпочита да е в границите на възможното. Но признава, че по-скоро ѝ се играе някакъв по-див персонаж, по-щур. Това е нещо, което хората не са виждали в нея, а тя го носи.
Питам я как се излиза от роля. “Зависи колко дълбоко е влязла в теб. Аз имам роли, които никога не излизат от мен. Частица от тях ме променя и си остава винаги в мен. Като цяло си обичам всички роли и от някои след спектакъл се връщаш много по-лесно към действителността. Но най-хубавото е когато ти влагаш от себе си в персонажа и той ти върне обратно. Тази обмяна на енергия и на качества е едно голямо богатство, което актьорската професия дава”, откровена е Дария Симеонова.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. авторът и личен архив
