Анатоли Петров мина по стъпките на Висоцки и Театър Таганка в България

Публикувано на ср, 26 юни 2019
426 четения

Интригуващи факти, свързани с гастролите на Театъра на Таганка и Владимир Висоцки в България, разкрива в най-новата си книга спортният репортер на “Янтра ДНЕС” Анатоли Петров. Той е запален почитател и изследовател на великия руски бард. Изданието си журналистът е озаглавил “Владимир Висоцки и България. Спомени за него” и ще бъде представено за първи път пред публика тази вечер от 18 часа в книжарница “Хеликон”.
Анатоли споделя, че първите му спомени, свързани с Висоцки, са още от средата на 70-те години, когато бил ученик в Провадия. Тогава в училище им гостувал актьорът Владимир Смирнов. “Той ни разказва за приятелството си с него, пя негови песни. За първи път чух, че съществува такъв човек”, споделя колегата.
Истинския Висоцки обаче открил, когато дошъл да учи във Великотърновския университет. От преподавателката по руски език Валентина Стоянова разбрал за първата му стихосбирка – “Нерв”, излязла след смъртта му през 1981 г. Тя му разказала за гостуването на Таганга в България, показала му и програмата. “Започнах да слушам песните му, които ме впечатлиха силно. Висоцки стана причината да започна да изучавам по-задълбочено руския език. Дотогава никога не съм имала афинитет към Русия. Той ми отвори очите към цялата необятна руска култура. Нещата, за които пееше, бяха и продължават да бъдат много близки за хората. Той пееше по теми, за които не се говореше публично, за неща, които вълнуват обикновения човек, много хора припознаха себе си в песните му. Творчеството му засяга философски и вечни теми за любовта, смъртта, приятелството. Езикът му тръгва от сленга, от жаргона и стига до висшето изкуство. Всеки може да открие в поезията му нещо, което да му помогне в труден момент”, разказва журналистът. Анатоли сподели, че преди няколко години било направено допитване в Русия за най-популярните личности на XX век, а Висоцки бил посочен на второ място след Гагарин.
За кратко време Анатоли натрупал богата колекция с песни. Притежава и десетки книги за барда, дори допреди 20 години колекцията му била най-голямата в България, но това не е най-важното за него. Постепенно интересът му започнал да прераства в научен. Първо направил курсова, а след това и дипломна работа, посветена на Висоцки. Сегашният ректор проф. Христо Бонджолов му бил рецензент, а доц. Георги Гърдев – научен ръководител. “Тогава си мислех, че това е първата дипломна работа извън Русия за него, но се оказа, че и в СУ година по-рано също е имало. Темата беше много обща – поезията на Висоцки – идеи, проблеми и художествени особености. В нея подредих стихотворенията му хронолично и се оказа, че творчеството му може да бъде разделено на три етапа: – ранен – бандитски, социален, когато пише за целия свят, за всичко около себе си, и третият последен – философски. Оказа се, че тези периоди в творчеството му са пряко свързани с живота му, защото Висоцки първо се отваря към всички, после изпада в голяма криза и се затваря отново в себе си. Всичко това води и до самоунищожаването му, няма значение дали са го убили, дали е покосен от инфаркт, или от нещо друго. Той се саморазрушава, защото вижда цялата безсмисленост на живота и на системата. Никой до тогава не се беше занимавал с прякото обвързване на творчеството с живота му. Това е моят принос”, разказва Анатоли. Дипломната работа на българина се пази в Държавния музей на Висоцки в Москва.
Приблизително по това време Петров се свързва с майка му Нина Максимовна Висоцка, с която в продължение на около 10 години водили доста интересна кореспонденция. Тя живеела в дома на барда, пазела го като музей. Благодарение на нейното гостоприемство имал възможност да се запознае с цялата среда на Висоцки – съпругите, синовете му, хората около него, които са били част от руския интелектуален елит тогава. Анатоли бил на 10-ата годишнина от смъртта на Висоцки. Панихидата се състояла на 25 юли 1990 г. в Москва и на нея присъствали най-близките му.
През 1992 г. в Москва излиза първата книга, подготвена от великотърновския журналист за руския бард. В нея той събира спомени на великотърновски и на софийски интелектуалци, като Любомир Левчев и Михаил Белчев, които са контактували с Висоцки.
Преди няколко години Анатоли подготви поредица от статии във вестник “Янтра ДНЕС” за Висоцки, а за една от тях потърсил актьора Иван Митев, който му разказал, че руският творец много е повлиял на кариерата му. “Тръгнах да изследвам посещението на моя любимец във В. Търново и темата започна да се разплита, след което реших 44 години по-късно да тръгна по стъпките на Таганка в България – София, Стара Загора, Чирпан, Казанлък, Габрово, В. Търново, Търговище, Варна, София. Бях решен да намеря нови и неизвестни факти – снимки, спомени, интервюта, защото единственото, което беше излизало у нас, бяха книгите на Любен Георгиев”, споделя журналистът.
В първата част на изданието “Владимир Висоцки и България. Спомени за него” той разказва как се е увлякъл по Висоцки, публикувал е кореспонденцията с неговата майка, както и интервюто, което е правил със сина му Никита.
Основната част от изданието е чисто хронологична. Проследява времето от 5 до 25 септември 1975 г. Това са 20-те дена, в които Висоцки и Таганка са в България и изнасят спектакли. “Излязоха много нови факти. Никой не знаеше, че са ходили в Пловдив, в Търговище, където са имали уникални срещи. Издирих хората, които са контактували с него, и започнаха да излизат непубликувани снимки. Появи се неизвестно интервю в Стара Загора, което е уникално. Продължителността му е 40 минути, правил го е Венелин Йотов в хотелската стая, в която Висоцки бил отседнал. В него бардът не си налага някаква автоцензура. Говорят си за песните му, за Хамлет, как ще се видят в Москва. Този тип интервюта са не повече от 4-5. Изживяването беше уникално, защото разбрах в кой хотел са били отседнали, запазих си същата стая и в нея на нощна светлина за първи път слушах записа. Целият разговор включих в книгата, преведен на български”, не крие вълнението си Анатоли. И допълва, че дълги години от В. Търново са били известни само снимките на Иван Русков, публикувани във в. “Борба”. Оказва се, че в архива си той пази още няколко, които му е предоставил.
“В Чирпан открих още 10 снимки. Те били пазени в компютъра на музея на Яворов. Решили да преформатират диска и един от финансовите експерти в Община Казанлък ги видял, оценил за какво става дума и ги запазил. Стефан Димитриев, който е играл в търновския театър, а сега се занимава с дублаж, ми изпрати оригинален автограф, който Висоцки му е дал, изпрати ми и запис от купон, правен на ул. “Балванска битка”, сега “Освобождение”. Никой не знаеше, че Висоцки е ходил в Търговище, че буквално е бил отвлечен там от режисьора на търговишкия театър, който го познавал от пребиваването си в Москва. Във В. Търново той качил трима от Таганка и вместо към София тръгнал с тях към Търговище. Там им подарили по едно родопско одеяло. Публикувах нови неща и около посещението на Таганка в София. От моята книга става ясно, единствено у нас е сниман спектакълът им “Хамлет”. Нова информация има за срещите на Висоцки с Тодор Живков, дъщеря му Людмила и Иван Славков”, разказва още Анатоли. Той посочва, че с посещението на артистите у нас те се отварят към света, защото до тогава не са били пускани никъде извън пределите на СССР.
Книгата на Анатоли Петров излезе преди броени дни, но вече са започнали да се появяват нови и нови факти, затова той е решил да направи още едно разширено издание, което да бъде отпечатано на руски език.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново