Искам да променя стила на игра, твърди наставникът

Възпитаникът на Кьолнската школа Сердар Даят е начело на “Етър” вече малко повече от месец. За това време тимът записа у дома победа над “Ботев” (Вр) и реми със “Славия”, както и загуби в трите си гостувания и все още не може да се отлепи от последното място. Даят е реалист и е наясно с проблемите в играта, от която по неговите думи вече му “побелява косата”. В същото време обаче е убеден, че здравата работа ще даде резултати и е необходимо само време, за да изгради “Етър” свой стил и да постигне успехи.

– Г-н Даят, измина повече от месец, откакто сте треньор на “Етър”. Какво се промени за вас през това време?
– Щастлив съм да съм в България и да работя с “Етър”. Друга култура, друг град, друг футбол. Но футболът е един общ език за всички. Мисля, че можем да променим нещата. Знам, че българите обичат футбола и спорта и ако “Етър” постига успехи, хората ще бъдат щастливи.
– В какво състояние заварихте отбора?
– Не беше в най-добро физическо състояние. Доста ниско. В първото си интервю казах, че имам три пункта, по които да работя, но за 6 седмици не можеш да промениш всичко. Ако искаш добра физическа кондиция, трябват поне 8 седмици. Ние трябва да работим върху кондицията, техниката, тактиката. За цялостното ни развитие 6 седмици не са достатъчни. Но откакто съм тук, играчите се опитват да го направят и в последните два-три мача успяхме. Не говоря за резултатите, а за стила на игра. Концентрацията също трябва да е на сто процента. Но аз съм треньор, не мога играчите да ги “включвам” и “изключвам”. Явно имаме нужда от плесница, за да заиграем, но всъщност ние трябва да нанасяме удар. И срещу “Миньор”, както и в предишните мачове, играхме по-слабо преди почивката, отколкото през втората част.
– Основните проблеми идват от играта в защита…
– Така е, но времето да решим този проблем, не бе достатъчно. Някои от играчите бяха контузени и не е възможно да работя с всички едновременно. Красен Трифонов беше контузен цял месец, влезе като смяна на мястото на Касъл, който също беше контузен. Всяка седмица играем с по двама-трима контузени играчи. Опитвам се да оправя нещата. Все пак само в първия кръг са вкарани 3 гола и срещу “Миньор” го повторихме. Важното е, че показваме, че сме отбор и се борим за победата. Но не само защитата, целият отбор не започва мотивирано.
– Притеснява ли ви, че постоянно има текучество и нови играчи?
– По принцип не е добре. Това става в подготвителната фаза и то трябва да са двама-трима нови играчи. Но по време на първенството не е нормално, защото това притеснява настоящите играчи и те нямат мотивация да се представят добре. Затова пробите трябва да са по време на подготовката.
– Как се справят новите в тази ситуация, сработват ли се?
– Идват нови момчета, но не е лесно да се интегрират в отбора. Те идват от друга страна, култура, от друг климат, с друга храна… В момента имаме 4-5 нови играчи, като Махамат и Тико бяха тук отпреди да дойда. Взехме вратаря Велимирович, национал на Черна гора, аз го познавам, гледал съм го. Както и Такак, когото познавам от “Витекс” (Холандия), когато бях на стаж там. Когато ме попитаха, казах: ако това е старият Такак, нека заповяда.
– След мача с “Лудогорец” заявихте, че “Етър” се нуждае от време. Какви са очакванията за пролетта, къде виждате “виолетовите” в класирането?
– Всеки треньор си има философия за играта. За да я осъществи, има нужда от време. Вярвам, че ще сме по-добри, защото ще мога да приложа своята концепция. Играчите разбират какво имам предвид.
– Селекция, финанси, екипност – кое е най-важното за един отбор?
– Играчите са важни, защото трябва да имаш добри играчи. Ако имаш пари, можеш да направиш тренировъчна база, екипировка, храна… Организацията във футбола е много важна, защото чуждите играчи трябва да се чувстват добре, да са мотивирани и да играят.
– Сблъсъкът с друга култура явно влияе на футболистите. До каква степен?
– Например имаме играчи от Франция. Там базите, възможностите са много по-добри. Идват тук, нямат подкрепа, организацията е отделен въпрос. Стилът на игра е съвсем различен, храната, климатът, начинът на живот са различни, затова на играча е необходимо време да се интегрира.
– Ще продължите ли да работите с досегашните си помощници?
– Аз работя с тях от 6 седмици, трябва да им се доверя, защото те са мотивирани да се научат. Правят това, което им казвам. Проблемът е в езика, затова аз ходя на уроци по български език. Но ако и те научат английски, ще е още по-добре. Така ще имат възможности и да стажуват в чужбина, в други отбори, да видят каква е организацията там, тренировките. Много важно е за един млад треньор да получи опит в друга страна. “Етър” може да напише например до всеки отбор в Холандия, че треньорът иска да дойде за 4 седмици. Никой няма да им откаже, дори ще могат за няколко минути да водят този отбор. Аз говоря немски, английски и турски, но в България имам проблем с комуникацията.
– Не мога да не ви попитам за нападението над вас, на какво го отдавате. Има лозунги за “Свободен Етър”? Това притеснява ли ви?
– Не разбирам причината, още повече, че това момче, което ме атакува, учи в университета. Може би защото в български отбор работи турски треньор. Не знам какво да мисля за това. Аз съм тук от 6 седмици, не съм направил нищо. Вървях си по улицата, те дойдоха и започнаха да викат, да ме атакуват. Не знам. На мен ми е мъчно за тази ситуация, защото, ако някой е на 19 години, учи в университет и прави такова нещо, значи не знае нищо за света. А той е бъдещето на тази държава. Но същите проблеми има и в други страни. Българите са мили, приятни хора и не знам какъв е проблемът. Може би трябва да попитате него.
Искам от все сърце да призова всички зрители да ни подкрепят. Отборът има нужда от подкрепата им. Това, което чувам горе по трибуните, не е добре. Няма значение кой е треньор, отборът не е на Сердар Даят, “Етър” е отбор на този град и феновете трябва да го уважават.
– Фейзи Илханлъ придоби вече 66 % от акциите, това променя ли нещо за вас?
– Това не е важно за мен, кой колко процента има, не е моя работа. Моята роля е на терена с отбора.
– Да поговорим малко за вас. Роден сте в Турция, но от 25 г. живеете в Германия. Къде започна футболната ви кариера?
– Играх до 18 г. в “Алтай”, семейството ми бе в Германия, а аз живеех с баба си и дядо си в Турция. Един приятел на баща ми работеше с младежкия отбор на “Мюнхен 1860” и получих шанс да отида там и да играя футбол. Една година бях в отбора до 19 г. на “Мюнхен 1860”, после тренирах с първия отбор и играх в контролни срещи. Играх в трета дивизия на Турция и Германия, но на 25 г. спрях за 8 месеца заради счупена ключица и после не продължих да играя. Започнах да уча, но футболът бе част от мен и реших да стана треньор. Започнах от дъното – с 15-годишни играчи, после 16, 17, 18-годишни. Помощник-треньор в трета лига, през 2005 г. отидох в Суперлигата в Турция и 2 г. бях помощник на бившия национален селекционер на Турция, после работих с Томас Дол, Вернер Лорант, Владимир Петкович. Но всичките ми треньорски дипломи са от Германия, 1 година бях в Кьолнската школа, за да получа “УЕФА Про лиценз”. И сега съм тук, за да направя “Етър” по-добър.
– Какво е основното нещо, от което се водите?
– На първо място трябва да си пример за уважение. Ако водиш група от 25 човека, трябва първо да покажеш, че ти си дисциплиниран. Второто – отборът трябва да мисли като едно цяло, да комуникират и да си помагат по време на играта. За да играем добре, трябват дисциплина, работа и добър характер. Искам добра организация и в защита, и в атака. Ако имаш добра защита, можеш да изграждаш и офанзивния си стил.
– Имате опит в чужбина, в какво е разликата между българския футбол и този в развитите страни?
– Играчите в Германия, Холандия, Англия живеят като професионалисти. Треньорите не им казват какво да ядат, да пият, в колко часа да си лягат. Те го знаят, знаят, че това е важно за играта им. Те са професионалисти, докато това в България го няма. Тук играчите не го правят, вече чух някои неща. Там имат и отлични треньорски школи, една година учиш за “Про лиценз”, докато тук и в Турция взимаш права за 4 седмици… А човек например за доктор учи 5 години, не можеш да станеш такъв за 4 седмици. Материалната база в чужбина е коренно различна, много са разликите.
– Кой ви е любимият отбор в Европа?
– Много са, по това как играят, как са организирани. Но съм фен на “Байерн” (Мюнхен), вече 25 години живея там и няма как да не ги обичам. Още като дете на 7-8 години бях влюбен в Герд Мюлер, Сеп Майер, Бекенбауер и това растеше с годините. Гледал съм над 60 мача на “Байерн” на “Алианц Арена”. Гледал съм футбол в Бразилия, Аржентина, в Африка, световното и европейското първенство, Шампионската лига. Навсякъде можеш да се учиш.
– Как се чувствате във Велико Търново?
– Чувствам се добре. Живял съм и в Англия, Иран, Холандия, Бразилия. Виждал съм много култури, но за мен важно е човешкото, какво мислят хората. Велико Търново е много интересен град, красива и зелена природа. Малък град, но тук има много история.
– Имате ли любимо място в нашия град, което посещавате?
– Стадионът (смее се).
– Какво възнамерявате да промените през зимната пауза?
– Искам да променя стила на игра. Останалото ще го видите. Планирам да привлечем необходимите играчи.
– Благодаря ви, пожелавам ви да се справите с това предизвикателство – българския език.
– Аз също се надявам.
Анатоли ПЕТРОВ