Медовината е най-древната и най-проста ферментация на пчелен мед, вода и дрожди. Този еликсир е най-древната напитка, която човек е получил. Тя е по-стара от виното и бирата и дава името на Медения месец. Това разказваше на туристите, посетили крепостта “Царевец” по време на фестивала “Средновековна България”, Любомир Милинов от София.
За медовината е известно, че един месец след сватбата младоженците са я пиели като афродизиак. В древността войниците са я приемали, за да са издръжливи по време на военни походи. Била е напитка на мъдреците и на поетите. Древните са казвали: “Във виното е истината, а в медовината е здравето”. Това не е вино с мед, не е ракия с мед. При виното ферментира гроздов сок, а при медовината ферментира пчелен мед. Единственото общо между виното и медовината е само процесът на така наречената тиха ферментация, разказа Милинов.  Той е член на асоциацията на свободните реконструктори.
Медовината може да има широка гама от вкусове в зависимост от произхода на меда както и на добавките, включващи плодове и подправки, закваската, употребена по време на ферментацията и времето на отлежаване. Мекият вкус и богат аромат може да очарова всеки. В търговската мрежа трудно се намира медовина. Някои производители представят бяло вино с добавен мед за медовина, но това си е вино. Има много видове faux-meads (фалшива медовина), които всъщност са евтини вина с голямо количество добавен мед. Медовината може да бъде дестилирана с алкохолно съдържание, колкото на бренди или ликьор. Тази версия се нарича honey jack (медна ракия). Някои медовини може да запазят оригиналния аромат от използвания мед, някои може да се считат за десертни вина. Сухи медовини също се произвеждат, а някои производители дори предлагат и газирана медовина.
Исторически медовината е ферментация на диви дрожди и бактерии, живеещи в обелките на плодовете или в самия мед. Дивите дрожди, общо взето, имат противоречив резултат и в наше време някои пивоварни са изолирали специални щамове, които използват за направата на напитката. Тези специални дрожди са създадени, за да запазват по-добре деликатния аромат на мед от бирените и винените дрожди.
Класическата рецепта за производство на питието е разреден пчелен мед с вода в определено съотношение и добавени дрожди, за да започне ферментацията. По избор може да се добавят плодове и билки за овкусяване. Има рецепти, при които се добавя хмел, при други – малини, както и лимон. Питието трябва да отлежи минимум една година, за да стане медовината годна и добра за консумация, обяснява Любомир Милинов.
Препоръчителни количества за приема на медовина няма. Това не е сироп за кашлица, че да го мериш с лъжичка. Мярката е: кой колкото може да носи. Стандартно този тип питие съдържа от 11 до 20 алкохолни процента, които обаче се  усвояват по-бързо от организма от алкохола във виното. Но не разчитайте на това. Пие ли се медовина, не се сяда зад волана, предупреждава Милинов.
Производственият процес е труден и в повечето случаи хора без опит не постигат резултат. В интернет е пълно с всякакви рецепти за медовина, който иска, може да пробва, понякога се получава. Колкото производители на медовина има, толкова са и рецептите, казва Любомир Милинов. Той твърди, че е единственият вносител на питието от Словакия и Полша. В България не се харесват особено много сладките вина, но е въпрос на време и медовината също да се наложи, смята той.
И добавя, че медовината винаги е била скъпа напитка. В древността ежедневно са я пиели само царе, крале и аристократи, а простолюдието не е имало възможност да си я купи. По средновековни възстановки и събори в страната се пие масово медовина и почитателите ѝ стават все повече, казва Любомир Милинов.
Рецептите за медовина са опазени в северна и континентална Европа, където е по-студено и лозите не виреят достатъчно добре. При нас с толкова много грозде и плодове и петте века на така нареченото османско владичество така се е случило, че сме изгубили традицията. Има богати исторически податки за производството на медовина в древността и никой не може да каже кога и как се е появила медовината и дали се е разпространила от едно място или паралелно е била открита на различни места, обяснява Милинов.
Той разказва, че всичко е свързано с археологията. Доказателствата за това с какви храни са се хранили хората се появяват с откриването на порцелана. Преди това дървените съдове и меховете са изгнили, а глинените съдове невинаги са били качествени, за да издържат през вековете. Първите находки са от преди 8000-9000 години в Китай, където са открити следи от напитки на основата на пчелен мед в порцеланови съдове, пояснява Любомир Милинов.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. авторката и личен архив