На 7 януари се навършват 169 години от рождението на видния еленчанин Стоян Николов Михайловски. В българската история той остава завинаги като автор на текста на Химна на светите братя Кирил и Методий. Наред с това обаче в житейската биография на твореца има и доста други интересни и любопитни моменти.
Стоян Михайловски е роден през 1856 г. и произхожда от прочутия Михайловски род. Син е на Никола Михайловски, един от първите учени българи през Възраждането, а неговият чичо е Иларион Макариополски, един от водачите за независима българска църква. От малък Стоян расте като ученолюбиво дете. Получава основното си образование в “Даскалоливницата”, учи в Търново, а след това във френския султански лицей “Галатасарай” в Цариград. След завършване на образованието си е назначен за учител в българското училище в Дойран, където прекарва две години, но заминава да следва право в университета в Екс ан Прованс. Завръща се в България и започва работа като адвокат, а след това е назначен за съдия в Свищов. През 1880 г. е назначен за началник на отделение в Министерството на външните работи на Княжество България. А три години по-късно вече е и главен секретар на Министерството на правосъдието. През 1886 г. е и депутат и участва в избора на Фердинанд за български княз. В първите години Михайловски симпатизира на новия монарх, като вижда в негово лице един ерудиран и образован аристократ, желаещ да превърне България в модерна европейска държава. Няколко години по-късно обаче отношенията му с Фердинанд охладняват и от негов приближен еленчанинът се превръща в един от най-изявените критици на политиката и личния живот на княза. Причината за това е негативното отношение на Фердинанд по македонския въпрос. Стига се дотам, че не без намесата на двореца Стоян Михайловски е арестуван и осъден, макар и условно, на седем месеца затвор за обида на Величеството. Конкретната причина е статията на писателя “Потайностите на българския дворец”, публикувана във вестник “Ден”.
След разрива с монарха Стоян Михайловски зарязва съдебните длъжности и се отдава на научна дейност. Премества се да живее в София, където преподава в тогавашното Висше училище (днешния Софийски университет). От 1882 г. е член кореспондент на БАН, а от 1898 г. е избран за академик. След падането на Стамболов Стоян Михайловски е избран за народен представител в VIII Обикновено народно събрание. По това време се включва и в кръга на д-р Кръстев, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Кирил Христов и П. Ю. Тодоров. Творчеството му, създадено главно от Освобождението до към 1905 г., е жанрово разнообразно. Силата му е в политико-обществената сатира, насочена срещу социалната действителност. Творбите му са изпълнени с високо гражданско съзнание, наситени с разсъждения за злото, с размисли за политическото положение в страната и за вечното недоволство на човека от неговото несъвършенство. Автор е на лирични стихотворения, памфлети, басни, епиграми, сатири, пародии, поеми, драми, очерци, сентенции, епистоларна проза. Той е един от най-големите български майстори на баснята и епиграмата. Сатиричният му талант се проявява най-ярко в алегоричната поема “Книга за българския народ” (1897), в която обрисува критично действителността по време на Стамболовото управление. Основният жанр, с който става най-популярен, е баснята. Сред класическите му произведения са “Бухал и светулка”, “Орел и охлюв”, “Секира и търнокоп”. Характерна част от творчеството му са епиграмите, в които се осмиват съвременни явления и се засягат непреходни проблеми, отнасящи се и за настоящето. Именно в това се изразява и неизмеримата актуалност на неговото литературно творчество. Михайловски пише още сатирични стихотворения, лирични творби, прави опити и в драмата.
Докато е учител в Русенската мъжка гимназия, Стоян Михайловски създава и текста на “Химна на Кирил и Методий”. Това се случва на 15 май 1892 г., а същата година то е публикувано и в сп. “Мисъл”. Девет години по-късно, през 1901 г., композиторът Панайот Пипков пише музика по него. Това се случва напълно спонтанно в час по музика в Ловешкото мъжко училище. Докато един от учениците четял стихотворението от учебника, учителят Пипков внезапно станал и започнал да пише с тебешир на черната дъска нотите на зазвучалата в главата му мелодия. След това изпял пред класа спонтанно възникналата песен. Песента толкова харесала на директора на училището, че той наредил всички ученици от школото да я научат наизуст и още същата година химнът бил изпълнен на празника на светите братя в училището. А през следващите години стихотворението на Михайловски се превръща в песен, която започва да се изпълнява по време на честванията на празника на славянските просветители в цялата страна. Любопитното е, че след 1944 г. новите комунистически властници и върли атеисти, правят сериозна редакция в текста на песента, като премахват няколко изречения, в които се споменава думата “Бог”, а няколко куплета изобщо изхвърлят от читанките. Затова днес малко българи знаят пълния текст на оригиналното стихотворение.
След 1905 г. Стоян Михайловски се оттегля от активна обществена дейност и започва да пише статии в “Църковен вестник”. А през последните години от живота си дори проявява известни симпатии към фашизма, определяйки го като “доктрина на разумно и логично градене, която укрепва, ободрява и оживотворява”.
Стоян Михайловски напуска този свят на 3 август 1927 г. на 71-годишна възраст. Погребан е в София. Макар и да напуска рано родния си град, през целия си живот той го нарича “хубавата Елена” и винаги подчертава, че се гордее с произхода и родното си място. За него “еленчанин” е синоним на почтеност, сериозност, начетеност, с каквито качества се отличавали еленчани и били ценени като учители, книжовници, творци на духовни блага. В знак на признателност днес на неговото име има наречени улици, а на 29 май 1966 г. в родния му град е издигнат и негов паметник. От 2001 г. е учредена престижната литературна на града “Почетен знак “Стоян Михайловски”, която се връчва на писатели и публицисти с безспорни постижения в областта на литературата и литературната наука, които като автори и личности имат завоюван авторитет и активно изразена гражданска позиция.
Иван ГЕОРГИЕВ