– Г-н Коритаров, какъв е коментарът ви за ситуацията в страната?
– В България се разгръща и задълбочава политическа, гражданска и дори бих казал цивилизационна криза. Криза, която на пръв поглед прилича на събития от преди десетилетия. Не малко хора се връщат в спомените си към 1997 година, или към 1990 година, но за мен тази криза е с ново качество и заряд. Най-малкото, защото това, което наблюдаваме сега, трябва да е своеобразен изпит по демокрация на българското общество и политическата класа. Това, което наблюдаваме, трябва да е своеобразен преговор на извлечените поуки и усвоените уроци от развръзките, до които се стигна при предишни кризи. Аз не споделям тезата, че от сегашната криза няма демократичен изход, както подчерта председателят на сегашния парламент Михаил Миков. За мен и в конституцията, а и най-вече в демокрацията като обществено състояние и процедури, демократичните изходи са предвидени. Най-демократичният изход е реализирането на пълноценен диалог и като политически резултат отиването на парламентарни избори. Няма нищо страшно в народния вот, напротив, той е легитимиране на обществените настроения. Той е своеобразният печат на доверие, който обществото слага под всеки свой избор и под всяко управление.
Когато говоря за необходимостта от преговор на усвоените уроци, искам да подчертая, че това, което наблюдаваме сега, означава, че БСП не е научила най-фундаменталния си урок, не го е превърнала в своя политическа ценност и в свой политически заряд при общуването с българските граждани. Това е урокът от 4 февруари 1997 г. Развръзката тогава беше осигурена чрез индивидуалното действие на покойния вече Николай Добрев, който върна мандата за съставяне на второ правителство. Социалистическата партия създаде впечатление, че приема този жест като израз на политическата си зрялост и поставя стабилността и мира над тясното разбиране на властта. Сега обаче се оказва, че БСП е считала този спомен за връщането на мандата за комплекс за малоценност.
– 20 години ли ни трябваха, за да узреем като народ?
– Ние непрекъснато узряваме, ние сме в подстъпите на това узряване. Не трябва да се заблуждаваме, че сме готови като народ. Узрели са отделни кълнове на свободата и разбирането за ролята и силата на гражданското общество при отстояване на позиции. Ако бяхме узрели, нямаше да протестират 10 000 хиляди, а 100 000 или дори 1 000 000. Узрял е египетският народ, народът в Бразилия, много, много узрял е турският народ и турското гражданско общество. Ние тук сега се пробуждаме.
– С какво февруарските протести се различават от сегашните?
– Аз имам мое тълкуване, което се различава от досегашните интерпретации. Протестите през февруари започнаха и най-емблематично се разгърнаха във Варна, където излязоха 70-80 000 души.
За мен това тогава не беше протест срещу правителство, а срещу ускоряване на реформите за европейско развитие на страната. Тогава протестът беше за промяна, сега е за довършване на тази промяна. В този смисъл за мен и двата протеста са опит за тласък за бързо европейско развитие на България.
– На местните избори във Варна беше отчетена много ниска избирателна активност, показател за какво е това?
– Това означава, че хората искат да видят автентично представителство, за което да гласуват. Това не променя и не компрометира тезата за демократично и европейски развито общество, напротив, потвърждава го.
В един свой роман носителят на Нобелова награда за литература португалският писател Жосе Сарамаго има една алегория за хора, отишли до урните и масово пуснали невалидни бюлетини, с което обявяват от една страна, своята активност, а от друга, посланието, че нямат избор. Нещо подобно се случва и в България. Хората подсказват – ние сме силата, ние сме гражданското общество, но за да има истинско сливане между граждани и политическо представителство, в смисъла на автентично доверие, трябва да имаме за кого да дадем своя вот.
– Безспорни ли са предсрочните парламентарни избори, въпрос на време ли са?
– Поведението до тук подсказва, че предсрочни избори няма да бъдат предизвикани по класически демократичен начин. Управляващите се мобилизираха около идеята, че протестира малка част от българския народ, но огромната част ги подкрепя. Това може да им направи неприятна услуга, тъй като конфронтацията ще ескалира, а подобни напрежения стават взривоопасни. За мен решението е да се намери формула за национално значим диалог, който да предизвика общественото доверие. Те трябва да намерят тема, която е разпознаваема за българските граждани, да развият това като проект, да го обвържат на не особено продължителна времева рамка, но не и кратка, за да може да се приемат необходимите закони. Така ще намерим изхода по-пътя на гражданската култура и диалога.
Има нещо, което е много важно в подобна ситуация. Години наред много хора казваха, че са готови да се откажат от свободата в името на сигурността. Истината е, че свободата трябва да е ценността, която да доминира. Сега българските управляващи трябва да защитават демокрацията като обществено състояние пред това да защитават собствената си представа за държава и правенето на политика на малки битови подхвърлени трохички.
– Промяната на избирателния кодекс ли е решение?
– За мен това не е решение. Ако сега има промяна на избирателния кодекс, може да се разшири представителството в парламента, но какво ще ни донесе то, ако преди това не се е променило нивото и степента на политическа култура, смисълът и разбирането как да се прави политика, ако не формулирана цел, която да е обоснована от национален политически проект.
Докато не решим това, в парламента ще влизат хора с различни имена, но с един и същ манталитет и това няма да доведе до нищо добро.
Весела КЪНЧЕВА