В полунощ на 1 юли Хърватия стана 28-ата страна-член на Европейския съюз. Хиляди отпразнуваха събитието на централния площад в Загреб, където точно в полунощ фойерверки и изпълнение на химна на Европа – “Одата на радостта” на Бетовен, отбелязаха официалното присъединява на страната в ЕС, 22 г. след обявяването на независимостта й от Югославия, последвано от четири години на война.
“Ние сме тук в тази историческа нощ. Ваше бе желанието да се присъедините към ЕС и вашата усърдна работа направи това възможно”, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу пред хилядите празнуващи на площада в Загреб.
Хърватия е втората страна от бивша Югославия, която става член на блока след Словения, присъединила се през 2004 г. Това е първото разширяване на блока след присъединяването на България и Румъния през 2007 г.
От 1 юли се премахнаха митническите пунктове на границата на Хърватия със съседките й от ЕС Словения и Унгария, а табелите и знамената на ЕС са поставени по границите с нечленуващите в ЕС Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора.
Знамето на Хърватия като 28-ата държава от Европейския съюз беше издигнато на официална церемония следобед пред сградата на Европейския парламент в Страсбург, където започва юлската сесия.

Забележителната столица на Република Хърватска живописно се разпростира на мястото, където се срещат равнината Паноника и крайните склонове на Алпите и Динарите. Той е културен, икономически, политически и административен център на държавата и в него се намират Парламентът, Правителството и Президентството.
Градът се пресича от река Сава и е защитен от северните ветрове от планината Медведница. Съчетава по изключителен начин средиземноморския и континенталния климат. В Загреб живее една четвърт от населението на републиката, общо почти един милион души.
В културно отношение градът е твърде богат, като се има предвид, че неговите жители идват от различни европейски държави и области на Хърватия. В резултат на археологически проучвания е доказано човешко присъствие още през каменната епоха. През IV век преди Христа пристигат келтите от крайния Север. После Загреб влиза в Римската империя, свидетелства за което се намират в археологическия парк Шчитарево.
Загреб е основан през Средновековието. Първият писмен документ за съществуването на града датира от 1049 г.
Важно събитие за Градец е нашествието на монголските племена. Към средата на ХIII в. татарите опустошават Унгария и принуждават унгарския крал Бела IV да бяга и да намери подслон в Загреб. За да изрази своята благодарност, той обявява през 1242 г. Градец за свободно селище.
Историческите събития през ХХ в. променят географската карта на света и остават следа за всички загребчани. След Първата световна война (дотогава Хърватия е част от Австро-Унгарската империя), влиза в състава на сърбо-хърватското кралство, населено от сърби, хървати и словени. След Втората световна война градът става неразделна част от Федеративна република Югославия, а през 1990 г. Загреб е вече столица на самостоятелна Република Хърватска.
Почти всяка туристическа разходка започва от гарата на Загреб. Първият влак влиза в града през 1862 г. Гарата, в характерен за времето си стил, е построена по проект на унгарския архитект Ференц Пфаф през 1892 г. и дава началото на серия от площади с прекрасни и екзотични паркове. Това е мястото от което се вижда една от най-хубавите панорами на столицата – паметникът на крал Томислав, Павилионът на изкуството, камбанариите на катедралата и зелените склонове на Медведница.
Невъзможно е да не ви впечатли статуята на крал Томислав – първия хърватски крал. Този храбър воин защитава Хърватия от набезите на унгарците и е първият крал, обединил всички хърватски провинции в една държава.
На същия площад се извисява Павилионът на изкуствата, построен по случай изложението милениум в Будапеща през 1896. Неговата особена конструкция е била върхът на иновацията за времето, което позволило да го демонтират и да го преместят с влак от Будапеща до Загреб.
Вървейки по улица “Пражка”, излизаме на забележителния площад Бан Йосип Йелачич, разположен в подножието на кварталите Градец и Каптол. Площадът е сърцето на града. Впечатляват внушителните фасади на сградите, издигнати в началото на ХIХ век, построени в различни архитектурни стилове.
Голяма забележителност на хърватската столица е Каменита врата, през която се влиза в Горния град. Построена през Средновековието, тя придобива сегашния си вид след реставрация, предприета през ХVIII век. Забележителна е с параклис, съхраняващ образа на Дева Мария. Той е построен около фрески, които по чудо се запазили след голям пожар от 1737 г. От тогава Каменита врата е място на поклонничество от цял свят.
Площадът “Свети Марко” е главният площад на стария квартал Градец. В центъра се издига църквата “Св. Марко”, чийто строеж е от ХIII в. До нея се намира респектиращата сграда на Парламента.
От тук се движим по ул. “Кирилометодска”. За нас като славяни е много приятен този факт, защото преди да приемат латиницата за официална писменост, хърватите дълго са използвали глаголицата.
Най-забележителната част на града е катедралата “Успение на Дева Мария”. Изключителен пример на поредица от архитектурни стилове през вековете, тази църква е издигната непосредствено след основаването на епископството на Загреб през 1094 г. Трите кораба с еднаква височина от късен готически стил са реализирани през ХIV и ХV векове. Когато строителите достигнали до камбанарията, заплахата от отомански нашествия наложило изграждането на укрепления. Строителството на камбанарията било възстановено едва през ХVII в., след като минава опасността. През тази епоха бароковият стил, появяващ се в разкошните олтари, доминира в катедралата. През ХVIII в. южните и източните крила на цитаделата са превърнати във величествен класически епископски дворец. Подобно на други сгради, тя е сериозно повредена от голямото земетресение през 1880 г. През тази епоха възстановителен план й придава неоготически стил, съобразно тогавашните европейски тенденции. Катедралата, реставрирана от Херман Боле по плановете на австрийския архитект Фридрих фон Шмит, придобива сегашния си вид с двете камбанарии, високи 105 м и видими от всички точки на града.
Но най-голямото богатство на Загреб са неговите жители. Внимателни, любезни и отзивчиви, те са в пълна услуга на туриста, било в специализираните музеи, в превъзходните хотели, в богатите на меню ресторанти или уютните сладкарници и кафенета. Навсякъде е кристално чисто, а всички са сякаш обладани от някакво обяснимо спокойствие.
Катя Митова-Ганева
сн. авторката