Доц. Милко Сираков е началник на Трета гинекологична клиника при МУ “Майчин дом”, София, която се занимава със стерилитет, гинекологична ендокринология и детско-юношеска гинекология. Работи в университетската болница от 1978 г., като през това време специализира в Германия, Франция, Япония и Великобритания. Носител е на редица международни награди за научен принос в областта на детско-юношеската гинекология, в която е един от малкото специалисти у нас.
Доц. Сираков е председател на Българското дружество по детско-юношеска гинекология, а също и главен секретар на Българското дружество по акушерство и гинекология. Членува в редица европейски организации, има над 92 научни публикации. Гинекологът беше лектор на здравен семинар в курорта Албена, организиран от фондация “МОСТ”.

– Доц. Сираков, факт е увеличеното разпространение на рака на маточната шийка. Въпреки това няма държавна политика за скрининг дори за рисковите групи.
– Ракът на маточната шийка /РМШ/ е второто по честота раково заболяване в света при жените между 20 и 45 г. Годишно в световен мащаб се диагностицират около 500 000 жени, а 270 000 от тях умират. Това прави по една жена на всеки 2 минути, а в Европа това се случва на всеки 18 минути. В България всеки ден умира по една жена с рак на маточната шийка.
През 2008 г. проф. Harald zur Hausen получава Нобелова награда за медицина за установяване на връзка между РМШ и човешкия папиломен вирус. Негови и на други автори проучвания установяват, че в 99,7 процента от случаите РМШ се причинява от вирус от групата на човешките папиломни вируси.
Статистиката сочи, че през 70-те и 80-те години на миналия век у нас има застой на РМШ, а след това започва един непрекъснат възход, който продължава и сега. Докато във Великобритания, Европа и Скандинавските страни е тъкмо обратното. От висока заболеваемост през миналия век сега РМШ постоянно намалява. Същата е статистиката и за смъртността – в Европа тя пада постоянно, а у нас се увеличава прогресивно.
В САЩ и Европа над 87 на сто от случаите с РМШ са в първи стадий, когато заболяването се лекува 100 процента. У нас жените в първи стадий са само 23 процента. Останалите 77 процента вече са с развита форма на болестта.
Статистиката на Националния раков регистър показва, че през 1968 г. от РМШ са се разболели 496 жени, а са починали 131 жени. 40 години по-късно болните са 1165, срещу 346 починали. През 2011 г. са открити 1232 жени с РМШ, но още не се знае колко ще бъдат починалите.
– Попиломният вирус само рак на маточната шийка ли причинява, или е виновник и за други локализации в организма?
– Човешкият папиломен вирус е двойно верижен ДНК вирус, от който са открити повече от 100 типа. Около 30-40 типа от тях са способни да инфектират аногениталната област. От тях 10-15 са нискорискови типове, които предизвикват възникване на полови брадавици, а около 15 типа спадат към високорисковите типове, способни да доведат до развитие на рак.
Проучвания през последните години установяват, че високорисковите папиломни вируси лежат в основата не само на РМШ. Те предизвикват също така рак на вулвата, на влагалището, на пениса, на ануса, на устната кухина, има случаи и при бебетата.
Папиломните инфекции са най-разпространените вирусни половопредавани инфекции. 50 процента от сексуалноактивното население е заразено с папиломния вирус. У нас липсват обширни проучвания, но наличните данни сочат също широко разпространение.
На практика на риск е изложена всяка жена. Инфекцията се предава лесно, почти веднага след началото на половия живот, като до 80 процента от сексуалноактивните жени се инфектират през първите три години. В около 75 процента от случаите в инфекцията участват и високорисковите онкогенни типове на папиломния вирус.
– Заразяването само по полов път ли става, или има и други начини?
– Заразяването, най-общо казано, става чрез контакт. Както сексуален – орален, мануален, с предмети, така и несексуален – вкарване на нещо във влагалището – тампон, пръст и др. Новородените бебета получават т.нар. респиратозна папиломатоза, като се заразяват по време на раждане.
Не бива да се забравя и възможността от професионално заразяване, като медицински манипулации, биопсии и др. Трябва да се има предвид и фактът, че папиломните вируси са много устойчиви на етер, алкохол и др.
Веднъж проникнал във влагалището, вирусът навлиза в епитела на маточната шийка чрез микронаранявания на лигавицата. Стига до базалния слой и заразява клетките му, размножава се в тях и започва да мигрира със слоя нагоре. Повърхностните клетки умират, излющват се, на тяхно място идват други, от по-дълбоките слоеве. В един момент заразеният слой достига повърхността, клетките умират, излющват се и вирусът се освобождава. Тоест, получава се самоочистване. Но може вирусът отново да навлезе в лигавицата през други микронаранявания. И това отново и отново проникване в лигавицата, плюс други канцерогенни фактори – за 2-3 години да се развие предраково състояние. А в рамките от 6 до 15 години да се открие и инвазивен рак.
– Защо през миналия век в България РМШ е бил едва ли не рядка болест, а сега, с напредването на медицината, толкова много се увеличава?
– Сега няма масов скрининг сред населението, много българки не ходят редовно на профилактични гинекологични прегледи. Дори има такива, предимно от другите етноси, които не са стъпвали при гинеколог през живота си.
За да се намали заболеваемостта обаче, вариантите са два. Когато е възникнало заболяването, то да се лекува адекватно. Втората възможност е профилактиката, която започва далеч преди да се е развил процесът. Тук разполагаме с два “инструмента” – ваксинацията и онкопрофилактичните цитонамазки и свързаните с тях процедури – редовните АГ прегледи, колпоскопия, биопсия и др. Практиката е показала обаче, че комбинацията на тези два “инструмента” е довела до намаляване на РМШ над 94 процента.
– На колко години една жена трябва да започне преглед при гинеколога?
– Съвременните препоръки са прегледите с цитонамазка да започнат на 21-годишна възраст или три години след започване на полов живот. Но сега момичетата започват ранен секс и първата среща с гинеколога трябва да бъде тогава. Ако резултатите от цитонамазката попаднат в първа и втора група – това са нормалните групи, то се препоръчва втора цитонамазка след две години. При получаване на резултат от трета А група се провежда противовъзпалително лечение и отново се прави цитонамазка. Ако резултатът от нея е във втора група, цитонамазката се повтаря след една година. Когато резултатът е същият, се прави колпоскопия и при установяване на зона с атипични клетки се практикува биопсия. По-нататъшното поведение зависи от резултата на биопсията.
– Доц. Сираков, много майки се страхуват да ваксинират момичетата си срещу папиломния вирус, защото има противоречиви мнения за безвредността на ваксината за РМШ. Здравната каса поема разходите при 12-годишните момичета, но имунизациите са малко. Във Великотърновска област за 8 месеца са направени само 170 имунизации. Този страх основателен ли е?
– Откритието на проф. Цурхаузен за етиологичната връзка между човешкия папиломен вирус и РМШ даде възможност за епохален пробив в областта на профилактиката и лечението на това опасно заболяване. Вече има ваксина, която се прилага мускулно на няколко етапа. В България разполагаме с два вида от ваксината, а тя се прилага в света от почти десет години. Едната ваксина е бивалентна и е насочена срещу типовете 16 и 18 на вируса. Другата е квадривалентна и предпазва от типовете 6, 11, 16 и 18. И двете ваксини са рекомбинантни, което означава, че белтъкът на обвивките на вируса е създаден по изкуствен начин и не съдържа ДНК. И двете ваксини са разрешени за употреба и се прилагат в над 80 страни. Родителите нямат основание да се страхуват. Дори квадривалентната ваксина предпазва и от появата на половите брадавици и това е разликата с бивалентната.
– Каква е ефективността на ваксината?
– И двете ваксини показват отлична ефективност – практически 100 процента към основните онкогенни вирусни 16-и и 18-и тип, и от 47 до 93 процента към останалите типове. Това са показали огромните наблюдения и изследвания след употребата на над 80 млн. дози в света досега.
По отношение на безопасността не са установени сериозни странични ефекти, с изключение на убожданията при имунизациите, където е възможно зачервяване на мястото. Ваксината не влияе, ако в хода на имунизирането възникне бременност.
– А каква е продължителността на ваксиналната защита. След години налага ли се реимунизация?
– Все още не е известно дали ще се наложи реваксинация, тъй като ваксината се прилага едва от 9,5 години. Математическият модел за продължителност на защитата, който е изготвен на досега поддържаните нива на ефективните антитела предвижда достатъчна ефективност поне 20 години.
Световни и европейски организации препоръчват ваксинирането на всички момичета на 11 години. Това е идеалната възраст, когато тези момичета още не са започнали полов живот. Няма противопоказания да бъдат имунизирани и тези, които вече водят полов живот, стига да няма попиломна инфекция, развила се до стадий на втора и трета група.
Много проучвания обаче са установили, че имунизацията е най-ефективна, когато се направи във възрастта между 12 и 16 години. Според Националната програма за първична профилактика на РМШ у нас, ваксинацията е препоръчителна за жени между 12 и 25 г. От края на 2012 г. с решение на МС бяха отпуснати 2 млн. лв. за безплатни имунизации при 12-годишните момичета.Според отчета на регионалните координатори по Националната програма и данните на НЗОК, към 07.02.2013 г. у нас са били ваксинирани 4500 момичета. Това прави 14 процента от предвидения контингент.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. maichindom.com