Доц. Николай Габровски е трето поколение лекар във фамилията, а от две години е национален консултант по неврохирургия. В клиниката по неврохирургия в “Пирогов”, на която е началник, работи заедно с баща си – известния неврохирург проф. Стефан Габровски, върнал към живота стотици българи.

Д-р Николай Габровски има специализации в Белгия, Германия и Холандия и е ръководител на редица проекти, преди всичко свързани с областта на онконеврологията. На семинар с журналисти в курорта Албена, организиран от фондация МОСТ, доц. Габровски представи най-новите успехи на неврохирурзите при лечение на мозъчни тумори, мозъчно-съдова болест и аневризми.

– Доц. Габровски, кои са симптомите, които издават опасните мозъчни кръвоизливи?
– Силно главоболие, парализа на половината тяло, загуба на зрение, та дори и настинка издават мозъчните кръвоизливи. Затова ние, лекарите, казваме, че когато са налице тези състояния, трябва да мислим за мозъчни кръвоизливи. По-често при хората настъпват т. нар. вътремозъчни кръвоизливи, когато се парализира половината от тялото. В зависимост от засегнатата зона в мозъка може да се загуби и говорът, зрението и да настъпи дезориентация.
Съвсем различни са кръвоизливите около мозъка, наречени субаранхоидни, причинени от мозъчни аневризми (дефект на съдовете). Аневризмата е най-честата малформация на мозъчните съдове. Интересното е, че 4 процента от хората имат мозъчни аневризми, които не се “издават”, за които те не подозират до първия кръвоизлив. Възможно е, разбира се, да не се получи никакъв проблем. Понякога те се откриват случайно при преглед на скенер на главата. Тези пациенти могат да се считат за късметлии, тъй като могат да се лекуват превантивно и да намалят риска от инсулт.
При една малка част от хората аневризмата се спуква, тъй като стената на съда е изтънена и образува кълбовидно разширение. Така се стига до околомозъчен кръвоизлив. Най-честитят признак за него е силното главоболие. Има и случаи, когато това заболяване протича скрито и имитира настинка, дори мигрена. Възможно е да се усеща и като претоварване на организма.
Статистиката при аневризмите сочи, че при спукване на съда една трета от болните умират, една трета остават инвалиди, а една трета оздравяват. Най-често на такива пациенти ние поставяме клипсове, които остават на място през целия живот. При манипулацията на клипса обаче съдът може да се спука повторно. За да се намали този риск, се прилага модерното ендоваскуларно лечение с поставянето на платинени спирали – койлове, и стентове. Те са много скъпи – между 20 000 и 50 000 лв., като се покриват само частично от здравната каса. При тях обаче също има риск тези импланти да излязат от мястото си и да тръгнат по кръвоносния съд. Тогава няма друг начин да върнем спиралата, освен да оперираме.
Вътресъдовото лечение с поставяне на спирала или стент е нов и модерен метод, който през последните години дава много добри резултати. Ние дори използваме специален стент, който отклонява вътресъдовия поток от аневризмата.
Чрез новата технология до аневризмата достигаме чрез катетър през бедрената артерия. Там започва разгъването на платинената спирала. Върху мястото на кръвоизлива се образува нещо като тапа, която заздравява стената на съда. Предимството на този метод е, че не се отваря черепът на пациента и той се възстановява много бързо. Възстановяването е още по-бързо, ако се пристъпи към лечение на аневризмата, преди тя да се е спукала. Но и когато вече има инцидент, смъртността при ендоваскуларното лечение е с 22,6 процента по-ниска, отколкото при хирургичната операция.
Мозъчните кръвоизливи атакуват най-вече хората между 40-50 години.
Те са много опасни и могат да причинят смърт. При тях се унищожава мозъчната кора, излятата кръв около мозъка дразни съдовете, те се свиват и това нарушава кръвоснабдяването на самия мозък. Доказано е, че стресът влияе негативно върху кръвоносната система. Това се отнася също за хипертонията, високия холестерол, обездвижването, нерационалното хранене, затлъстяването, тютюнопушенето. Те могат да отключат мозъчните кръвоизливи. Лечението зависи от обема на самия кръвоизлив. Когато е малък, използваме лекарства. При по-големите – оперираме.
Около 250 души с мозъчни аневризми годишно могат да бъдат спасени чрез модерното ендоваскуларно лечение. За разлика от България, тази терапия се плаща от здравните фондове в други европейски страни.
– Кое е по-доброто лечение – с клипсове или със спирали?
– Зависи, всеки пациент е индивидуален и лекарите преценяват лечението. Затова невролозите трябва да са много опитни и да поставят както клипсове, така и спирали. Понякога се налага дори комбинирана терапия.
– Аневризмите вродени ли са, или са придобити?
– Има различни теории. Едната от тях е, че аневризмите са вродена слабост на съдовата стена, която се развива с времето. Има и придобити аневризми, след прекарани възпалителни заболявания. При клиничните прояви 50 % се падат на кръвоизливите, 20 процента на епилепсията и 15 % на главоболието. Останалите оплаквания са сърдечносъдови.
– Казахте, че ендоваскуларното лечение е много скъпо и почти за сметка на пациентите. Има ли такива болни, които могат да го платят? 
– Много малко, затова сме направили първите стъпки за изграждане на система, при която НЗОК да поема разходите. Дано тя да проработи.
– След като аневризмите са много опасни, а лечението е скъпо, защо у нас не се правят профилактични прегледи?
– В някои страни има такива профилактични прегледи сред определени рискови групи, където честотата е повишена. Истината е, че тези прегледи са скъпи и дори по-богатите държави не ги правят. А и не винаги са ясни оплакванията като признаци на мозъчно-съдовата болест.
– Възрастта пречка ли е за използване на модерния “безкръвен” метод?
– Не е пречка. По-скоро има други лимити – дали пациентът ще понесе анестезията, дали да се използва бедрената артерия, или тази на китката на ръката, където е по-трудно за лекарите. Рискът да се спука аневризмата по време на поставянето на спиралата е възможен при всякаква възраст на болния. И ако той остане жив в случая, може да се върне бързо към нормалния си начин на живот.
– Доц. Габровски, имаме ли у нас изградена добра мрежа за спасяване на пациентите с кръвоизливи на мозъка?
– Не, нямаме все още, но съм сигурен, че ще се случи скоро. Това е голямо предизвикателство, но са необходими много ресурси и кадри. В момента “Пирогов” се опитва да бъде такъв спешен център. Ако пациентът с мозъчен кръвоизлив бъде докаран при нас до 4-ия час от инцидента, има голяма вероятност да бъде спасен.
13 000 българи се разболяват годишно от мозъчно-съдова болест. Усложненията при нея са сред водещите за смърт и инвалидност у нас. Около 10 % от пациентите умират. Много от преживелите обаче остават инвалиди и ангажират целите си семейства да се грижат за тях.
Над 3000 пациенти с инсулти, аневризми, тумори, гръбначни изкривявания и травми минават годишно само през нашата клиника в “Пирогов”. За съжаление България е на едно от първите места в Европа по мозъчно-съдови заболявания, които са третата по честота причина за смъртност.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. monitor.bg