Туристическо дружество “Росица” Павликени навърши 90 години

С големи тържества туристическо дружество “Росица” Павликени ще отбележи в края на седмицата своята 90-годишнина. Над 170 души от общината членуват в тази организация, ядрото на която са 20-30 калени и обветрени от планинските бури ветерани, които от десетилетия кръстосват родните планини. Трудно им е да посочат отведнъж кое е най-красивото място, на което искат да се връщат отново и отново. За дългогодишния председател на дружеството Васил Василев това са височинните, алпийски части на Рила и Пирин, за бизнес дамата Силвия Стефанова – всички по-отдалечени от градския шум и навалица природни кътчета, за Тодор Папазов – есенните Родопи, за районния прокурор Атанас Филипов – Средна Стара планина… Десетилетия наред не скъсват по никакъв начин с туризма ветераните Ценка Пенчева, Димитър Яламов, Красимир Мандев…
Нашата природа е прекрасна, навсякъде могат да се срещнат прелестни райски кътчета. Два дена в планината ми се отразяват чудодейно на самочувствието. След това аз не ходя, а летя, споделя Васко Василев. Там се забравят всички грижи и проблеми и човек има неповторими преживявания. Например – да види от връх Мусала надолу чак Бяло море. За съжаление обаче не винаги може да се наблюдава този невероятен изглед. Аз толкова пъти досега съм бил на нашия многохилядник и само веднъж имах късмета да случа подходящо време – разказва още Василев.
Началото на туристическото дружество в Павликени се поставя през далечната 1923 г. Няколко години преди това в района станали популярни походи и излети до красиви близки и по-далечни местности: Чатал тепе и Косматица край Върбовка, Сухиндолския връх, водопада Момин скок и каньона на река Негованка, Еменската и Мусинската пещери, Хотнишкия водопад, белочерковските Славееви гори, поречието на Росица. Инициатори и дейни участници в тях, както обикновено, били учители и ученици от местните училища. По времето на един такъв поход до местността Чатал тепе през август 1923 година било взето решение да се сформира туристическо дружество на тогавашното село Павликени. Нарекли дружеството “Чатал тепе 1923”. Негов ръководител станал даскал Чудомир Петров – се казва в напечатаната специално сега за празника история на дружеството. През годините от тогава туристическото дружество в Павликени претърпява различни фази на развитие, понякога повлияни силно от политически репресии или от икономически условности. Преименувано е на “Росица” след 9 септември 1944 г. През този период, когато развитието на туризма се стимулираше и от държавата, към всяко местно предприятие е имало Съвет по туризма, а членовете на дружество “Росица” са били близо 12 хиляди. Дружеството е развивало през тези години пешеходен и колотуризъм, алпинизъм, пещерно дело, туристическо ориентиране, водни спортове и художествена самодейност.
Макар нещата с издръжката коренно да се променят след 10 ноември 1989 г. и дружеството преминава изцяло на самоиздръжка, павликенските туристи успяха да съхранят своята организация и тя бележи възход особено през последните няколко години. При нас идват вече и много млади хора, което особено ни радва – споделя председателят Васил Василев. Така те се учат да обичат българската природа. В планината те се учат и на особен вид, по-добър начин на общуване помежду си – допълва още той. За да се разшири обхватът сред младите хора, тази есен дружеството ще реализира проект за обучение на тридесет деца от първи до шести клас в една от трите вида спортни дейности – колоездене, гребане и туристическо ориентиране. Спонсор на проекта става Община Павликени, която е обещала вече 2000 лева за това. Работата с малките деца е от особена важност за нас, запалиш ли детето от малко с туризма, то ще запази това огънче за цял живот в душата си – твърди Василев и си спомня как самият той е паднал в плен на тази магия още преди 40 г. в родното си село Лесичери. Тогава учителят му по география Петър Лефтеров го завел на първия му поход. И като се започнало от тогава, та чак до сега. Има места в България, където все още не съм бил, например в Чипровския балкан, но сега планираме скоро и там да отидем, споделя запаленият турист ветеран.
Малко или много е дейността, която развива павликенското туристическо дружество? Василев отговаря на този въпрос със статистиката на цифрите. За миналата година са организирали 20-еднодневни похода до красиви местности в родния край, 14-двудневни похода предимно в Стара планина и Средна гора и два тридневни похода в Стара планина и Осогово. Както се казва – има оферти и за по-“кашкавал туристите”, и за печените ветерани. В последните “дестинации” – тридневните походи например, “старите кримки” са изминавали по около 30 км на ден по планински терен. За най-добрите туристи е имало и два седемдневни похода в Западния дял на Рила и в Източния дял на Пирин. Пак миналата година павликенските туристи са участвали и в една международна туристическа среща между наши и македонски туристически дружества на Руен.
Дружеството се развива на самоиздръжка, понякога намират спонсори, но предимно със свои средства заплащат участието си в походите. Не можем да се мерим например с великотърновското туристическо дружество, но за малък град от нашия мащаб мисля, че се справяме добре – самооценява се Васил Василев. Друг е въпросът за използването на водната ни база на язовир “Ал. Стамболийски”, по отношение на която намяме равни в региона. Ние сме център на водните спортове за Плевен, Велико Търново, Габрово, Шумен и т.н – подчертава Василев. Тази гордост на павликенските туристи, водната им база на язовира, също е започната да се строи на доброволни начала още през 1987 г. и днес тя създава за всички, които пожелаят, твърде приемливи условия за обучение и спорт. Има все още проблем с узаконяване на терена, но Василев е убеден, че с подкрепата на Община Павликени, и това ще се уреди. Всяка година през юни тук се провеждат невероятни по своята емоция тридневни водни празници, такива ще има и сега в петък, събота и неделя.
Защо все още съм с туристите? На този въпрос районният прокурор Атанас Филипов отговори: Туризмът дава невероятна възможност за релаксиране. Освен това тук се развива взаимопомощта, която после пренасяме и във всекидневните си взаимоотношения. Ще бъда щастлив, ако успея да предам тази любов и на двете си деца…” За Тодор Папазов подобен въпрос е излишен – “От десетина години съм в дружеството, чувствам се нов човек от досега с природата, от всички невероятни преживявания в планината”. Силвия Стефанова е категорична: “Ползите за духа и тялото са толкова, че човек тръгне ли веднъж по този път, връщане назад няма, отива докрай…”
Елка СПАСОВА
сн. архив