Има сериозни проблеми в храненето на българските деца и през последните десетилетия се наблюдава т.нар. “двойно обременяване със здравен риск”, твърди проф. Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика. Част от децата са с недоимъчно хранене и сериозни хранителни дефицити, а от друга страна, значителна част са с наднормено тегло и затлъстяване. Според нея небалансираният прием, който при децата най-често се проявява със свръхприем на мазнини и добавени захари и недостатъчен прием на витамини и минерални вещества, увеличава риска както от наднормено тегло, така и от дефицит именно на витамини и минерали.
Недоимъчното хранене води до забавяне на растежа и развитието на децата, имунитетът отслабва, зачестява заболеваемостта от инфекциозни болести. Прекомерното хранене и свързаният с него излишен прием на енергия, особено когато има ниска физическа активност, води до свръхтегло и затлъстяване, което се увеличава през последните години. Хубавото е, че и тази година България се присъедини към глобалната инициатива за пълноценно и здравословно детско хранене на популярния английски готвач Джейми Оливър “Ден на хранителната революция”. Това става по идея на български майки, които не само организират, а участват активно в редица събития в страната за промоция на здравословното хранене, особено на консумацията на плодове и зеленчуци. Смятам, че такива кампании са важни, за да се обърне внимание на родителите към детското хранене вкъщи, което, ако не е балансирано, се появяват заболявания, е категорична проф. Петрова.
Тя допълва, че съществуват категорични доказателства за важната роля на храненето през ранния живот за метаболитно програмиране за физическото и интелектуалното развитие на децата, за риска от хронични заболявания като затлъстяване, диабет, хипертония, сърдечносъдови болести, алергии, автоимунни заболявания. Промените в развитието през първите 1000 дни от живота – от зачеване до 3-годишна възраст, имат дълготраен ефект и повлияват на метаболизма и здравето не само в детска възраст, но и много десетилетия по-късно. Пълноценното, разнообразното и адекватното хранене, регулярната физическа активност в ранна и предучилищна възраст са не само предпоставка за здраве на децата, нормален растеж и развитие, но са основни фактори за създаване на здравословен модел на поведение. В училищна възраст правилното хранене води до нормално полово развитие и съзряване, което продължава до 14-15-годишна възраст, а това намалява здравните рискове по-късно.
Национално проучване на Националния център по обществено здраве и анализи през 2014 г. показва, че при децата до 7-годишна възраст храненето има положителни тенденции и са достигнати нормите за употребата на плодове и зеленчуци, отчита проф. Петрова. Но все още е недостатъчна консумацията на мляко и млечни продукти, пълнозърнести храни, риба. Честа е употребата на мазни и тестени храни, захарни и шоколадови продукти, повече сол. 54 на сто от децата на 1-2 години и 87 процента от тези на 3-6 години не приемат достатъчно калций. Въпреки че са въведени наредби на МЗ с изисквания за здравословното хранене в детските заведения, те нерядко се спазват. Освен това програмата “Училищен плод” за осигуряване на плодове и зеленчуци в учебните заведения на много места в страната е компрометирана. Предлагат се некачествени продукти и децата не ги ядат.
В България храненето на учениците има
най-сериозни проблеми
Последното проучване показва, че при всички възрасти подрастващите ядат малко мляко, риба и пълнозърнест хляб, а много повече колбаси, сладкиши, шоколади, чипс и снакс с повече сол и мазнини, информирва проф. Петрова. 45 процента от учениците консумират ежедневно плодове и зеленчуци, а една трета от тях пият много безалкохолни напитки със захар, като употребата нараства с възрастта. При значителна част от учениците се установява висок прием на мазнини и нисък прием на растителни влакнини, критична е употребата на витамини и минерали – витамин А, Е, група В, калций, желязо, магнезий, цинк. Широко се консумират храни с хидрогенизирани мазнини – снаксове, сладки, бързи пържени храни. През последните години се установява нов проблем при учениците – голяма част от тях пият доста често енергийни напитки. Изследване показва, че българските ученици са на четвърто място в Европа по употреба на високи количества енергийни напитки. Въпреки че има Наредба на МЗ за изисквания за здравословното хранене в училищата от 2009 г., а също сборник с рецепти от 2012 г., ясно е че те не се спазват. В случая в училищата липсва ефективен контрол на храненето, децата не се обучават какво е правилно да ядат, липсва здравословен модел на хранене в голяма част от семействата в страната.
У нас вече има свръхтегло и затлъстяване от най-ранна детска възраст
Само за 7 години до 2014 г. при малчуганите до 4 години затлъстяването се е увеличило двойно и вече е 5 процента, показва националното проучване. При децата от 5 до 18 години наднорменото тегло е 30,1 процента, от които затлъстяването е при 10,3 на сто. Момчетата от 10 до 13 години са най-рисковата група, като при тях затлъстяването е 20 процента. И тенденцията е твърде неблагоприятна – свръхтеглото и затлъстяването се увеличават при всички възрасти в годините между 1998 и 2011 г. След това обаче при първокласниците се забелязва намаляване на затлъстяването при момчетата и запазване на честотата на свръхтеглото при момичетата. Националното проучване от 2014 г. отчита, че има тенденция на намаляване на затлъстяването при учениците от 7-9 и 14-18 години, спрямо 2011 г. При децата между 10 и 13 г. обаче се задържа честотата на затлъстяването.
Има и друга крайност, все повече българчета имат поднормено тегло
Освен това различията в храненето се задълбочават и те зависят от социалния статус на семействата, отчита проф. Петрова. Тя допълва, че през последните години се установява и друг тревожен факт – деца над 10 години имат хранителни разстройства като анорексия, булимия и хиперфагия – пристъпи на неконтролиран глад и прекомерно хранене, които създават сериозни здравни рискове. Според националното проучване от 2014 г. такива проблеми се откриват при 30 процента от момичетата и 27 на сто от момчетата между 10-18 г. Основен проблем се оказва хиперфагията, която значително допринася за наднорменото тегло. Самопредизвикано повръщане за контрол на теглото и прием на слабителни добавки, които създават сериозен риск за здравето, се приемат от 1,2-6,2 на сто от всички изследвани деца, както от тези с наднормено и ниско тегло, така и от децата с нормално тегло, най-често от момичетата на 14-18 години.
Обездвижването допълва нездравословния
начин на живот при подрастващите
Часовете по физическо възпитание не осигуряват нужната двигателна активност. Само 36 на сто от учениците между 10-18 години са активни почти всеки ден. Всяко трето дете спортува рядко или въобще не се занимава със спорт, като делът на момичетата е близо два пъти по-висок от този на момчетата. Над 40 процента от децата съобщават, че не спортуват, тъй като нямат желание, други пък, защото нямат условия за това наблизо.
Според проф. Петрова, този нездравословен модел при част от децата с лошо хранене, обездвижване, наднормено тегло и затлъстяване, нарушения в хранителното поведение и риск за хранителни разстройства трябва да обедини родители, специалисти и държава, цялото общество. Само когато се обединим всички, може да постигнем резултати за подобряване на храненето и намаляване на обездвижването при децата. Родителите могат да участват в контрола на организираното хранене, да се включват в инициативите, които държавата организира. Тогава наистина можем да постигнем добри резултати за намаляване на рисковите фактори за здравето и превенция на заболяванията, е категорична проф. Петрова.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив
