Проф. Александър Гюровски – от личен лекар на етиопски император до хирург в болницата на Павликени

Публикувано на вт, 13 Февр. 2018
785 четения

На 11 февруари 2018 г. на 95 години почина доайенът на българската хирургия проф. Александър Гюровски. Той бе най-възрастният работещ хирург в страната и през последните години беше един от любимите учители на младите хирурзи в общинската болница на Павликени. Живееше в София, но всяка седмица пътуваше с влак до Павликени, за да оперира най-тежките случаи. При срещите ни през последните години не забравяше да отбележи, че да стане хирург го е мотивирала случка в неговото семейство. Майка му се разболява тежко и само операция я спасява. Тогава Александър взима твърдото решение да стане лекар и да помага на хората. И спасява пациенти повече от 70 години. Не случайно проф. Гюровски е един от малкото лекари, получил златния почетен знак – първа степен с лента, на Министерството на здравеопазването. Достойното отличие му връчва министър Петър Москов за особени заслуги в областта на хирургията, за проявен професионализъм в работата и за грижата към пациентите. Броени дни след това РК на БЛС във Велико Търново награждава проф. Гюровски с наградата “Моллови дни” – почетна грамота и плакет с лика на д-р Моллов, първия председател на Лекарския съюз у нас. През 2016 г. за дългогодишната си работа известният хирург отново получава награда от РК на БЛС във В. Търново.
Проф. Гюровски е роден на 22 октомври 1922 г. в Скопие. Като бежанци, по-късно семейството му се преселва в България и накрая се установява в София. Малкият Александър и по-малкият брат живеят бедно, но мечтата на майката е двамата да станат лекари и това се случва. Александър завършва класическата гимназия с отличие, а след това и медицина. Често споделяше, че анатомията и латинският език са в сърцето му. Младият лекар е полиглот, владее пет езика. В хирургията го въвежда легендарният хирург проф. Георги Капитанов, на когото се старае да прилича. Непрекъснато го преследва мисълта, че учителят му го наблюдава как оперира и дали се е справил както трябва. Проф. Гюровски работи в Медицинската академия в София, а от 1971 до 1980 г. е шеф на хирургията в Окръжната тогава болница “Д-р Стефан Черкезов” във В. Търново. Под негово методическо ръководство са и хирургиите в останалите болници в района. След това спечелва конкурс в МУ в Плевен, става шеф на катедрата по хирургия, а после и професор. Обучава десетки студенти теоретично и практически в Първа хирургична клиника на Медицинското висше училище в Плевен. Има защитена и докторска дисертация.
В момент от живота си известният вече хирург заминава на работа в Африка, в Етиопия, Мали, Судан, Либия и др. Особено забележителна е медицината му в Етиопия, където става толкова известен, че го назначават за личен лекар на император Хайле Селасие I, който нямал доверие на местните медици. Това е последният диктатор на страната, който е управлявал Етиопия близо 50 години. За африканския си период проф. Гюровски говори с особена любов. Когато се налага кръводаряване, пред болницата се трупат тълпи и хората се сърдят, ако не дадат кръв, казваше приживе проф. Гюровски. Скоро сред местните хора се разнася славата на българския хирург и хората го боготворят. Прегръщат му краката в знак на благодарност и уважение, а в Африка това е голям жест. Проф. Гюровски обичаше да разказва за африканския си период и това време за него е голяма школа. Той работи сред нетърпими жеги, смъртоносни влечуги, инфекциозни заболявания като малария, хепатит, дизентерия и др., но Бог му помага да оцелее. Е, щом сега съм пред вас и си говорим, значи съм се справил, казваше професорът по време на нашите срещи.
И като всеки хирург има и критични ситуации, които с успех преодолява в африканските държави. А отмъщението за починал пациент от роднините е жестоко. Там няма съд и присъда, вадят се ножове и всичко свършва.
Когато се завръща в България, вместо благодарности, смятат го за враг, тъй като брат му, работил заедно с него в Африка, отива в Америка. Именно тогава го изпращат във Велико Търново, където проф. Гюровски създава изключителна школа за хирурзи.
Въпреки че професорът трупа достатъчно опит, винаги страда за смъртта на пациентите си. Проф. Гюровски до края на живота си страда за грешките, които е допуснал по време на операция. Това винаги го казваше приживе при срещите за интервюта. В тази връзка той обичаше да рецитира цитати от книгата си “Погрешна диагноза”. Тя и днес е достоен учебник за младите лекари.
Именитият хирург обичашe да казва, че смята дълголетието си като генетичен подарък. Дори и опериран на преклонна възраст, проф. Гюровски продължи да оперира след това и да спасява десетки пациенти. Приживе страдаше много, че е загубил любимия си син, който също беше лекар.
Един от учениците на проф. Гюровски е известният търновски хирург д-р Иван Манчев. А сега и шефът на павликенската хирургия д-р Хари Йосифов. Проф. Гюровски и д-р Йосифов често оперираха заедно и даряваха живот на тежко болни пациенти.
Вася ТЕРЗИЕВА

Пътни строежи - Велико Търново