Правилният прием на въглехидрати е най-важният за нормализиране на кръвната захар и по-добър контрол на заболяването
Захарният диабет е най-разпространеното ендокринно заболяване, което се характеризира с повишена кръвна захар, поради нарушеното производство на инсулин от задстомашната жлеза и недостатъчната му ефективност. Инсулинът е хормон, който се отделя от т.нар. бета клетки на панкреаса, като неговата основна задача е да понижава нивото на кръвната захар до нивото на нормалните ѝ стойности – 3,5 до 5,5 ммол/л.
Учените все още не знаят причината за захарния диабет
Но се знае, че всеки от нас носи своята наследственост, която при диабета е определяща. Тя обаче не е достатъчна да станем диабетици. Ние не унаследяваме самото заболяване, а тенденцията към неговата изява. Срещата ни с вируси, химикали, стресови ситуации могат да отключат редица автоимунни процеси, които да увредят или унищожат клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. По този начин се развива т.нар. младежки тип диабет. Той засяга 10-15 процента от диабетиците и може да се развие още от детска възраст. В по-късна възраст може да се появи пък диабет тип 2, който заема 85-90 на сто от заболяването. Този тип диабет обикновено се лекува с хапчета. След години диабет тип 2 може да премине в тип 1 и човек си инжектира инсулин до края на живота си. Ние не можем да променим нашата наследственост, но можем да променим начина си на живот. А това става чрез здравословното хранене, ежедневната двигателна активност и справянето със стреса.
Как да познаем дали сме болни от диабет
Честото уриниране, дори нощем, сухота в устата и пиене на много вода, повишен апетит и загуба на тегло, чести кожни инфекции и трудно зарастващи рани, замъглено зрение, наднормено тегло, гъбични заболявания, сексуални проблеми и др. са все признаци за диабет. Ако кръвната захар ни е над 7 ммол/л на гладно и 11,1 ммол/л два часа след нахранване, трябва да потърсим лекар.
В България над 500 000 души имат диабет, но 200 000 души от тях не знаят за заболяването си. Във Великотърновска област диабетиците са над 13 000 души и всяка година те се увеличават. Ако човек не лекува тази болест, могат да настъпят остри и хронични заболявания. Към острите спада понижаването на кръвната захар под 4 ммол/л и това е най-опасното състояние за диабетика. Появява се безпокойство, главоболие, сърцебиене, изпотяване, тремор, чувство на глад, които могат да доведат до помрачаване на съзнанието. Затова е необходимо диабетикът да носи винаги със себе си бучки захар, които да се консумират при посочените симптоми.
Кръвната захар може и да се повиши. Тогава се чувства гадене, повръщане, повишена жажда, учестено уриниране, коремна болка, зрителни смущения и замъгляване на съзнанието. При тези симптоми веднага трябва да се потърси лекарска помощ.
Ако заболяването не се лекува правилно, това води до късни усложнения. Към тях се отнасят уврежданията на кръвоносните съдове на очите, бъбреците, крайниците, сърцето, мозъка. Може да се почувства намаление на зрението, главоболие, изтръпване на долните крайници, изстиване на краката, намаление на мускулната сила, болки в сърдечната област и др. За да не се стига до тези усложнения, трябва да се вземат мерки преди това.
Трябва да се спазва стриктно предписаната терапия от ендокринолога. Много важно е храненето, правилният прием на въглехидрати и най-важният за нормализиране на кръвната захар и по-добър контрол на заболяването. Освен това е необходимо да се намалят мазнините, и то животинските, които съдържат холестерол. Храната трябва да се обработва чрез варене, печене и задушаване. Да се консумират нискомаслени млека и пълнозърнест хляб, на 2-3 пъти в седмицата той се заменя с картофи и ориз. Трябва да се консумират повече зеленчуци, но при плодовете има ограничение. Необходимо е още да бъде ограничена консумацията на сол и алкохол, който не бива да се пие на гладно, защото може да предизвика хипогликемия. Трябва да кажем “сбогом” и на цигарите. По отношение на алкохола, допустимите количества за деня са – концентрат до 100 мл дневно, до 2 чаши сухо вино и до 2 малки бири.
Всеки диабетик трябва да познава храните, които съдържат въглехидрати
Някои от тях повишават по-бързо кръвната захар след хранене, сравнени с други храни. Първите групи храни имат висок гликемичен индекс, а вторите – по-нисък. Според ендокринолозите, диабетиците трябва да избират вторите храни – зеленчуци, плодове (изборно), варива, спагети, пълнозърнест хляб, овес, ниско маслено мляко. Въглехидратното съдържание на храната се измерва в хлебни единици. 1 хлебна единица е равна на 12 г въглехидрати. Например, една филийка бял хляб и една филийка пълнозърнест съдържат еднакви въглехидрати, но белият хляб повишава по-бързо кръвната захар, отколкото пълнозърнестият. Половин филийка хляб, една необелена ябълка съдържат еднакво количество въглехидрати, но ябълката повишава по-бавно и плавно кръвната захар, тоест има по-нисък гликемичен индекс. Освен това суровите плодове, печените и леко сварените ястия са с по-нисък гликемичен индекс от естествените плодови сокове, компоти, пържените и преварените храни. Степента на зрялост на плодовете също е от значение. Леко узрелите са много по-полезни от презрелите. Първите имат не само по-малка сладост, но и по-нисък гликемичен индекс.
Диабетът, хипертонията и затлъстяването са болестите на цивилизацията
Те се превръщат в епидемия на съвременния свят, е категоричен известният кардиолог доц. Сотир Марчев. Всяка следваща година има все повече болни от тези болести и те засягат все по-млади хора. Според доц. Марчев, причината е, че човешките гени са приспособени към първобитния начин на живот и хората са оцелявали, търсейки храна и приспособявайки се според природата. Днес тези гени са почти същите. Но сега ние сме заобиколени от излишък на храна, мазнини, захари, доста подсолени продукти, затова се разболяваме от диабет, хипертония и затлъстяване. Затова съвременните препоръки за здравословен живот са опитите да се наподоби този стар човешки начин на живот.
Днес лекарите пропоръчваме повече движение, по-малко готварска сол и захари, по-малко животински мазнини, повече плодове и зеленчуци. Това е начинът на живот, към който нашите гени са приспособени, е категоричен доц. Марчев.
Вася ТЕРЗИЕВА
