Медицински новости

Публикувано на чт, 15 юни 2017
902 четения

Проф. Ивайло Търнев, председател на фондация “Здравни проблеми на малцинствата”:

“Открихме три редки болести сред българомохамеданите у нас”

Тази година открихме три редки наследствени болести сред българомохамеданите в Смолянска област от рода на мускулната дистрофия, каквито има само в Бразилия и Канада, съобщи на медицински форум с журналисти проф. Ивайло Търнев, началник на Клиниката по неврология в “Александровска” болница в столицата, председател на фондация “Здравни проблеми на малцинствата” и шеф на Експертния център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания. Тези три нови форми на неврогенетични мутации вече са регистрирани в авторитетен международен научен журнал.
Според проф. Търнев редките заболявания са изпитание на здравната система на всяка страна, но българските специалисти в тази област членуват в Европейската мрежа по неврологични заболявания, която включва 61 експертни центъра от 14 европейски държави и се контролира от Англия. България е единствената държава от Източна Европа, която участва в тази мрежа и българските лекари се включват в разработването на обща концепция за диагностика, лечение и проследяване, в която скринингът за ранна диагностика е най-важният елемент. За съжаление в България тази изследователска дейност за лекарите едва ли не минава като хоби, няма подкрепа на държавата, а само на 6 пациентски организации за редки болести. В събота и неделя, когато нормалните хора си почиват, ние пътуваме по села и градове, търсим хора с редки болести, взимаме им кръв, изследваме ги и след това започваме лечение. Освен това лекарите от Експертния център се срещат с тези пациентски организации, провеждат се информационни кампании, пациенти присъстват на научните форуми на невролозите. Търсим всякакъв начин за гласност, че съществуват редки болести, какви са симптомите и къде да се търси специализирана медицинска помощ, отчете неврологът.
Проф. Търнев подчерта, че у нас се откриват все повече фамилии с редки болести, които Експертният център лекува и проследява. В света са известни над 6000, характерни за под 5 процента на 10 000 души население. Но напук на здравната система у нас, която иска да убие всякаква креативност, ние все пак показваме някакви признаци на научен живот и продължаваме изследователската дейност в областта на клиничната неврогенетика, подчерта проф. Търнев. Но в България все още няма електронно здравеопазване, обаче е поставено началото на регистри за редките болести.
В нашия Експертен център се стараем да поставим пациента на първо място, използваме холистичния подход към семействата и за нас е важно свързването на хора, живеещи с едно и също рядко заболяване, изграждането на общност между специалисти, експерти и пациенти, застъпничество, силно социално подпомагане, даване на надежда за болните и работа през граници, начерта амбициите в лечението на редките болести проф. Търнев.

Доц. Павел Станимиров, хирург в УМБАЛ “Света Анна”, София:

“Лекарства за остеопороза водят до некроза на челюстта”

Преди повече от 10 години при нас в Отделението по лицево-челюстна хирургия в университетската болница “Света Анна” започнаха да идват пациенти с незарастващи рани в устната кухина след вадене на зъби, съобщи доц. Павел Станимиров на медицински форум за журналисти, организиран от фондация МОСТ в КК “Албена”. Постепенно те станаха много и общото, което е свързвало тези пациенти, е, че всички са били онкологично болни. Така медиците разбират, че в България има регистриран нов медикамент за поддържане на пациенти с костни метастази при злокачествени тумори и че тези нови случаи са неговите странични ефекти. Постепенно незарастващите рани в устата на болните се оголват и това представлява всъщност некроза на челюстите, много тежко и нелечимо заболяване, обясни доц. Станимиров.

Много от пациентите
губят напълно венците си

Опадват им изцяло зъбите, заедно с челюстите. Постепенно става ясно, че тези медикаменти са от групата на бифосфонатите, които се използват и за лечение на тежка остеопороза. А бифосфонатите са най-използваните лекарства за лечение на заболявания, свързани с остеобластната резорбция. Те се отлагат върху костната минерална повърхност, поемат се от остеобластите, което води до тяхното инхибиране и в резултат на това бифосфонатите не могат да оказват своите ефекти. Тези лекарства са от три поколения, но от голямо значение са тези от второ поколение. Общо всичките имат странични ефекти като мускулно-скелетни болки, промени в щитовидната жлеза, очни конюнктивити и увеити, кожни реакции и мн. др., но остенекрозата на челюстите се оказа един от най-сериозните проблеми в България. А критериите за това заболяване са незарастващи рани в устата повече от 8 седмици при проведени правилни медицински грижи.
Според доц. Станимиров, при регистрацията на тези медикаменти не е взето под внимание изключително лошото дентално здраве на българите. Рискът се увеличава, когато има предходно лечение преди повече от 3 години или едновременна терапия с кортикостероиди. Но след проведена терапия с бифосфонати не могат да се активират достатъчно остеобласти, които да премахнат некротичната тъкан, след изваждане на зъб или друго нараняване. В тази връзка проучвания показват, че бифосфонатите въздействат токсично директно върху оралната лигавица, която може да доведе до оголване на костта.
В устната кухина има много фактори, които могат да наранят челюстите, като хирургичните процедури са основна причина за оголване на челюстта, подчерта доц. Станимиров. Негативни са и последиците след нараняване от зъбни протези, което напоследък все по-често се случва. След изваждане на зъб раната не зараства, появява се белезникава гной и този процес става безкраен. Пациентите страдат, от една страна, от онкологичното си заболяване, а от друга – от некрозата в устата. Многократно имаме по 8-10 хоспитализации, а на някои пациенти премахваме изцяло челюстите, коментира хирургът. При нас и в световен план

няма никакъв контрол на некрозата и
тя не може да бъде повлияна

Така 28-годишна пациентка е загубила лявата си челюст. Според доц. Станимиров, онколозите трябва да познават много добре страничните ефекти на медикаментите и за остеопороза. Те трябва да се предписват след обстоен дентален преглед. От своя страна зъболекарят също трябва да познава препаратите, с които е лекуван неговият пациент, и да извади зъб, раната на който няма да зарасне.
Тютюнопушенето е един от рисковите фактори за устната кухина, затова пушачите трябва да правят 2-3 пъти годишно проверка при зъболекар. Необходима е много добра устна хигиена. Това са пациенти най-вече с костни метастази и остеопороза. По време на лечението им не трябва да се правят никакви хирургични интервенции в устата. Според доц. Станимиров, бифосфонатите са добри лекарства за лечение на остеопороза, но при силен превантивен контрол на устната кухина.
Хирургът сподели също, че в България има доста болни от рак на устната кухина и лицето. За съжаление много от джипитата не познават тези заболявания и проблемите на пациентите се задълбочават. А ракът на устата и на лицето е много агресивен, расте със седмици и лечението трябва да бъде много бързо. А не такива пациенти да се лекуват по интернет и от съседа. От друга страна, специалистите по лицево-челюстна хирургия са малко, а нови не специализират, коментира доц. Станимиров.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново