Мановият мед – чудото на Странджа планина

Представянето на уникалния манов мед беше един от акцентите в тазгодишното издание на празника “Медена седянка по Еленски”.
Основните количества манов мед в България се произвеждат в Странджа планина благодарение на климатичните особености и природни дадености. Това е място, където морето среща планината. Специфичният климат допринася за високата влажност, която създава възможност листните въшки да се размножават много бързо и да се образува обилна мана.
Странджанският манов мед е един от най-качествения в света. Получава се от широколистни дъбови гори в района на Странджа. Има тъмен до черен цвят и специфичен аромат. Изключително богат на минерални вещества и витамини. Има противовъзпалително и диуретично действие. Много полезен при простудни заболявания, заболявания на горните дихателни пътища, бъбреците и пикочния мехур. Действа успокояващо на нервната система. Противоанемично средство е. Понижава кръвното налягане, стимулира кръвообращението в коронарните съдове и проявява укрепващ ефект върху сърдечния мускул, обяснява Манол Тодоров от Царево, който от 2004 г. прави там фестивал на сладкото изкушение.
Мановият мед съдържа огромно количество антиоксиданти, имащи противотуморно действие. Той е изключително богат на минерални вещества. Сто грама манов мед съдържат 323 ккл, въглехидрати, желязо, калций, натрий, калий, магнезий, фосфор. Микроелементите в него са почти в същото съотношение както в кръвта на човека. Той съдържа монозахаридите глюкоза и левулоза, които са абсолютно необходими за нормалните функции на черния дроб, както и витамините В1, В2, РР, В12, В6, фолиева киселина, биотин и др., разказва още Тодоров. Допълва, че мановият мед се препоръчва на спортисти, работници и при всички дейности, свързани с физическо натоварване, за предотвратяване на мускулната треска и умората.
Въпреки че е полезен, с меда не бива да се прекалява. Обикновено се препоръчва 15-20 грама манов мед дневно 1-2 часа преди хранене. Лечебната доза може да бъде и по-голяма. За лечение на сърдечносъдови и чернодробни заболявания медът се приема разтворен в топла вода – 3 пъти дневно по една супена лъжица, един час преди ядене.
Манов мед се произвежда и на други места в страната, но основните количества се добиват в Странджа. Надява се, че най-късно до средата на следващата година ще успее да регистрира странджанския манов мед като защитено наименование за произход, пояснява пчеларят. По думите му добивът на манов мед е единствената алтернатива за района. Вече има пчелари от Монтана и Сливен, които се преселват, за да добиват точно манов мед, заявява Тодоров.
Той се е докоснал до пчелите преди 50 години. Реално с пчеларство се занимава самостоятелно от 1973 г., има 700 пчелни семейства. Посочва, че отглеждането им е типичен пример за семеен бизнес, в който са заети той, жена му и големите му вече деца – син и дъщеря.
Пчеларят обяснява, че годината е изключително слаба. В семейството се шегуват, че са изкарали мед, колкото да си намажат на една филия.
Тенденцията за висока смъртност при пчелните семейства, включително и в България, се запазва трайна. Големият проблем при нас е, че пчеларите не обявяват високата смъртност. По документи се отчита смъртност от 1-2 %, а реалната е 40 до 50 %. Пръскането с пестициди, които нанасят големи щети, дори в САЩ се работи в посока използването им да бъде намалено, разказва Тодоров.
В Европа има недостиг на мед и се стигна до там, че да се купува мед от Китай. Той не е толкова качествен, защото там всичко е индустрия, споделя мъжът. Манол Тодоров е изключително ангажиран с проблемите на пчеларите. Няколко пъти е ходил в Европейския парламент в Страсбург и Брюксел по покана на Мария Габриел, която вече е еврокомисар. Казва, че евродепутатите вече са запознати с проблемите в сектор пчеларство.
Весела КЪНЧЕВА, сн. авторката