Какви безплатни профилактични прегледи ни се полагат тази година

Публикувано на чт, 14 апр. 2016
8691 четения

Много българи пропускат годишните безплатни профилактични прегледи, а те са задължителни. Във Великотърновска област здравната каса отчита между 170 000 – 190 000 такива прегледи, като населението по последното преброяване е около 250 000 души. Така тенденцията за броя на извършените профилактични прегледи се запазва в годините. Законът за здравното осигуряване е предвидил глоба от 50 до 100 лв. за неявяване, а при повторен отказ – от 100 до 200 лв. Но тя не се налага и този механизъм не действа. Освен това губим здравните си права за месец, ако сме пропуснали профилактичния преглед. И тази рестрикция си остава само на книга.
За да си направи човек профилактичен преглед, му трябва най-малко един ден. Затова от години личните лекари предлагат чрез Кодекса на труда да се осигури това време за профилактика. Така пациентите ще могат да минат през всичките етапи на профилактиката. Лекарите обаче са скептични, че едва ли всички ще се юрнат за прегледи, а и здравната каса не е обезпечила със 100 процента финансиране за цялата популация.
Бърз телефонен рейд във Велико Търново показа, че много хора не знаят какви изследвания им се полагат за профилактика. Става въпрос за пациенти над 18 години. Мнозина посочват, че им правят кардиограма, но не я разчитат кардиолози. Да не говорим за разногласията за граничните стойности на кръвната захар след изследвания на гладно, които могат да покажат скрит диабет, но се смятат за нормални и режим в храненето или лечение не се предприема. За какво да ходим на профилактични прегледи, като те са формални, бяха част от отговорите по телефона. Освен това съвсем не са безплатни. Потребителските такси си вървят за изследвания и консултации.
Но все пак има и съвестни пациенти, които не пропускат профилактичните прегледи.

Най-големият пакет е за децата

Профилактиката започва още след родилния дом. Избраният личен лекар посещава у дома бебето два пъти до 20-ия ден от раждането. А до навършването на една година лекарят всеки месец следи теглото, ръста и прави оценка на психическото развитие. На шестмесечна възраст се прави ехографско изследване на отделителната система. В този период два пъти се изследва кравта и албуминът в урината, прави се оценка на зрението и слуха, проследяват се тазобедрените стави с изследвания при навършване на 1 и 4 месеца на бебето, за да се определи евентуален риск от ненормално развитие.
От една до две години отново се следи физическото и психическото развитие на детето и това се прави четири пъти годишно на всеки три месеца. От 2 до 7 години два пъти годишно се измерва ръстът и теглото, а също и обиколка на гърдите, като веднъж в годината се оценява и психическото развитие. Един път се изследва зрителната острота, един път кръвта – на 3-годишна възраст, за нивата на хемоглобин, брой еритроцити и левкоцити, както и други важни показатели. Пак в този период се прави тест за чревни паразити.
От 7 до 18 години един път годишно се измерва ръстът, теглото, гръдната обиколка и артериалното налягане, прави се оценка на физическото развитие, на зрителната острота и цветоусещането, проследява се за отклонение в опорно-двигателната система, изследва се урината за протеин с тест лента в кабинета на лекаря.

Какво се полага след 18-годишна възраст

Годишният преглед за осигурените от 18 до 30 предвижда изчисляване на индекса на телесната маса, оценява се психичният статус, зрителната острота, измерва се кръвното налягане, прави се електрокардиограма, изследва се урината, на гладно се определя кръвната захар, ако има наличие на рискови фактори. А те са хипертония, дислипидемия, затлъстяване, наследствена предразположеност към диабет или ако захарната болест се е появила по време на бременността или пък жената е родила бебе над 4 кг.
Ако сте между 30 и 45 години, веднъж на пет години се прави пълна кръвна картина. Всяка година на жените над 30 г. се извършва мануално изследване на млечните жлези. Всеки месец е необходимо жената да се самоизследва, след края на поредната менструация. Веднъж на 5 години за мъжете над 40 г. се назначава изследване на холестерола и триглицеридите и за сърдечносъдов риск по системата “Скор”.
Между 45 и 65 г. изследванията са повече. На всеки пет години се прави пълна кръвна картина. При мъжете над 45 г. и при жените над 50 г. се изследват холестеролът и триглицеридите. Веднъж на 2 години при мъжете, навършили 50 г., се изследва т.нар. простатно-специфичен антиген – PSA, а на жените от 50 до 69 г. се прави мамография веднъж на две години. Ако през годината тези изследвания са направени по друг повод, през това време те не трябва да се повтарят.
Над 65 г. всяка година се прави пълна кръвна картина. Освен това на 5 години се изследват холестеролът и триглицеридите, а също и за сърдечносъдов риск по системата “Скор”.

За бременните жени има специална профилактика

Още при първото посещение гинекологът определя в кой месец жената е бременна и кога ще бъде терминът на раждането. Установява се дали бъдещата майка пуши, злоупотребява с алкохола, има ли други вредни навици и хронични заболявания. Гинекологът разпитва за предишните бременности, ако има такива, как те са протекли и дали е имало усложнения. Още при първата среща се назначават изследвания на кръвта и урината. Това се прави в петия и осмия лунарен месец. Освен това жената се изследва за сифилис, ХИВ и хепатит В, прави са и цитонамазка за онкозаболяване.
Още през първите три месеца на бременността на жената се определя кръвната група и резус факторът. Ако той е отрицателен и това е втора бременност, задължително се проследяват антителата в кръвта. Това се прави три пъти, колкото се изследва и плодът с ултразвук. Сърдечната дейност на бебето се контролира от петия лунарен месец на бременността всеки месец, а в последните два месеца – два пъти. За рискови се смятат бременните жени над 35 и под 20 години. За тях са определени допълнителни ехографски прегледи. Правят се и изследвания за хламидии и генетични заболявания.
До 42-ия ден след раждането са предвидени два прегледа за родилката. Следи се как тя се възстановява гинекологично и дали има проблеми с кърменето. Това се прави до седмия и след 30-тия ден след раждането През това време се изследва кръвта и урината еднократно.

Лекари специалисти диспансеризират пациенти с повишен риск от 6 заболявания

В първата група влизат пациенти от 50 до 70 г., които са застрашени от рак на дебелото черво. При тях се извършва специализиран преглед и диагностични изследвания за оценка на риска.
Във втората група се подреждат мъже над 50 г., при които има риск от рак на простатата. При тях се взима биопсичен материал за изследване и според резултатите се предприема съответното лечение.
В третата група се диспансеризират пациентите с риск от диабет. При тях се назначава кръвнозахарен профил, изследване за креатинин, холестерол и триглицериди.
Четвърта е групата с риск от сърдечносъдови заболявания. При тях се назначават изследвания за холестерол, триглицериди, натрий и калий и креатинин, а също сърдечносъдов тест с натоварване и ехокардиография.
В петата и шестата група са рисковите пациенти за рак на шийката на матката и рак на гърдата. На жените се прави цитонамазка, мамография, прицелна биопсия и др.
Всеки личен лекар е длъжен да постави на общодостъпно място информация за профилактичните прегледи, които НЗОК заплаща. Според законодателството на пациент не може да бъде отказан профилактичен преглед.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново