Само за две години 16 българи са останали без лица заради огромни кожни тумори. Пациенти се жабуркат с чесън, зехтин и керосин, което е пагубно
Доц. Павел Станимиров е специалист по хирургия на лицето, устната кухина, челюстите и шията. Завършва стоматология в София, а след това и медицина. Придобива специалностите по орална и лицево-челюстна хирургия. През 1996 г. печели конкурс за редовен асистент в катедрата по лицево-челюстна хирургия при Стоматологичния факултет в София, където преподава и до днес.
Интересите на доц. Станимиров са насочени в областта на рака на главата и шията, злокачествените тумори на кожата на лицето, на устната кухина и слюнчените жлези. Научно работи по прогностичните фактори на рака на езика и устната кухина. Има множество научни доклади за онкологичните заболявания на лицево-челюстния апарат.
В момента работи в университетската болница “Света Анна” в клиниката по лицево-челюстна хирургия.
Пред журналисти на семинар в курорта “Албена”, организиран от фондация “МОСТ”, доц. Станимиров отбеляза, че страдащи от лечими видове рак губят битката с болестта, тъй като се лекуват по интернет.
– Доц. Станимиров, за рака в устната кухина и лицето почти никой не говори. Усилията на онколозите са насочени към вътрешните локализации, а се оказва, че и лекарите по лицево-челюстна хирургия са малко. Какво всъщност е разпространението на рака на устната кухина?
– Лицево-челюстната хирургия е създадена през 1942 г. в Александровска болница и е единствената специалност, за която се изисква хирургът да е завършил медицина и стоматология. Това доведе до голям дефицит на лекари, при една голяма заболеваемост на лицето.
За честотата на рака на устната кухина се знае много и той заема от 3 до 5 процента от всички злокачествени тумори в света. Има големи вариации в различните зони на земята. Това е най-честият тумор на главата и шията и заедно с карцинома на орофаринкса през последните 30 години заема 6 място в света. Всяка година с рак на устната кухина се диагностицират 300 000 нови случаи, а в Европа за 2004 г. те са 67 000 души. За България няма никаква информация, защото няма регистър.
Тревожното е, че ракът на устната кухина се увеличава при все по-млади хора. Имахме 17-годишно момче с тумор на езика, което почина. Иначе най-много са болните между 51 и 60 години. Прогнозата е твърде неблагоприятна и този вид рак е шестата причина за смърт от злокачествени заболявания. Независимо от напредъка в медицината, преживяемостта остава ниска. Пациентите умират в адски мъки.
– Знаят ли се причините за рака в устата?
– Като външни причини се смятат тютюнопушенето в комбинация с алкохол, а като вътрешни – няма единна теория. Но всички канцерогенни атаки довеждат именно до увеличена заболеваемост при все по-млади хора. При тях се приема, че има генетичен проблем, което не прави заболяването наследствено. Но може да прибавим цялата външна увреждаща среда като пестициди, смог, токсични вещества, които са предпоставка за мутиране на гени.
Началото на рака в устата е едно невинно червено или бяло петно, просто като една афта, която не минава дълго време, тоест, повече от две седмици. Човек се жабури с лайка, но петното си остава, а по този начин диагнозата се забавя. Затова при подобни оплаквания трябва да се потърси лекар и това ние преподаваме на нашите студенти. Това трябва да го знаят и пациентите, а да не бъркат рецепти от чесън, зехтин и керосин от летището, за да се жабуркат. За съжаление, това днес е хитът. Но е пагубно. И тъй като нищо не става, след това болният отива при хирурга, който иска да оперира радикално. Имахме такъв случай с 28-годишна жена.
Наши изследвания сред много пациенти показват, че единственото спасение за лечение на рака в устната кухина е ранният първи стадий. Когато туморът е до 2 см, 73 процента от болните преживяват. При втори, трети и четвърти стадий просто лечението е неефективно. За съжаление, ракът в устата се диагностицира късно. От над 600 случая едва три от тях са открити в първи стадий и хората са живи. Всички останали са починали, независимо че им е проведено модерно лечение дори в чужбина.
Макар че устата се преглежда лесно, а лицето – също, наблюдаваме изключително забавяне при откриване на туморите. Пациентите идват и казват, че са наблюдавали измененията повече от 4 месеца, без да потърсят лекар. Но тези тумори се развиват много бързо, само за 3-4 месеца стигат стадий при който дори операцията не може да помогне. Заболяването е изключително жестоко, метастадира, рецидивира и убива. Средната 5-годишна преживяемост се отнася за ранните случаи. Тези пациенти имат своята история, проследяване, преминали са през десетки клинични пътеки, имат много лъчетерапии, химиотерапии и операции.
Голям проблем е вторият и третият карцином в устата, който генетиците трябва да анализират. Ако веднъж се допусне увредата на оралната лигавица от цигарите и алкохола в комбинация, то тази лигавица е обречена. И ако човек не умре от първия рак на лигавицата, то след 5-6 години сигурно ще има втори рак на бузата. Ако оцелее, което е едва ли не хипотетично, се появява трети тумор, тоест устната лигавица се изражда. Лечението на тези пациенти е жестоко. Операцията е агресивна, премахваме цялото лице с очите и въпреки това малка част от пациентите оцеляват.
– А хуманно ли е това?
– Правим всичко възможно да удължим живота на такива болни, но те умират обгрижени с внимание, оперирани, с потискане на болката и разсейките. Има пациенти, които умират необгрижени, в пълен и жесток разпад на туморите.
– Мъжете или жените заболяват по-често?
– Мъжете боледуват от рак в устата почти два пъти по-често от жените. В света се приема, че това се дължи на цигарите и алкохола. Голяма част от болните имат проблеми с денталното здраве. Поради бедност, те не посещават зъболекаря, а най-често се жабурят със смрадлика и мислят, че проблемът ще премине. Налице е тежко гражданско невежество и самолечение от интернет.
– А какво се случва с рака на лицето, има ли забавяне и тежки прогнози?
– Немеланомният кожен рак е лечим в над 95 процента. Проста диагноза, точно за няколко секунди се поставя от специалист. Появява се като малко възелче на носа, най-често. Основното лечение е операцията и това се препоръчва в цял свят. Мястото се изрязва, прави се пластика. Обикновено ракът на лицето засяга по-възрастните хора, които често са изложени на силна слънчева радиация.
Но какво се случва с рака на лицето у нас? Независимо че цял свят дава препоръки как се оперира този тумор и кой може да го прави, дали се облъчва, или се маже с лекарства, или пък се прилага химиотерапия и операция, тези стандарти не се спазват. У нас всеки се наема да оперира – специалист по уши, нос, гърло, коремен хирург, стоматолог и това е тъй като нямаме истински стандарти.
Само за 2 години, в резултат на усилията за въвеждане на реформи в клиничните пътеки, 16 българи останаха без лица заради огромни кожни тумори. Това е жестоката истина. Имаме рак на клепача и понякога пациентите отказват операция, това е един морален въпрос. Българите се оказват психически стабилни, когато имат да решават болестен проблем. Имахме пациентка на 68 г. с пет операции от рак на носа, който беше преминал в очите. Тя се съгласи да бъде оперирана, не вижда, няма лице, но е жива повече от две години. Твърди, че “гледа” турските филми по телевизията, защото разпознава гласовете, прави сурова туршия сама и я носи в клиника като благодарност към докторите, които са ѝ спасили живота. И интересното е, че ние изследвахме тази пациентка за психологическа устойчивост веднага след операцията и една година след това. Тя показа по-добри резултати за самооценка на тревожност, стрес и депресия, отколкото нашите медицински сестри в болницата.
Друг голям проблем е липсата на всякакво взаимодействие между специалистите в страната. Някъде дерматолог оперира кожния тумор и пациентът получава метастази. Това е просто професионална суета. Този пациент започва да обикаля цяла България и накрая идва при нас в специализираната клиника. Но ние не можем да го оперираме, защото е късно.
В НРД 2013 и 2014 г. се допусна зъболекари и хирурзи със зъбна хирургия да оперират по клинични пътеки и с такива специалисти имаме изключителни сблъсъци. За мен това са недопустими неща. Едни на практика обикновени инцизии, просто така, с инфилтрация в синусите и накрая прогнозата е лоша. При 6 операции на клепачите, направени от неспециалисти, са оставили пациентите без очи. Преди няколко години имаше един филм за човек без лице, станал жертва на лекарска грешка.
Като заключение мога да кажа, че ние имаме огромен проблем с рака на лицето. Нямаме процедура за биопсия. Човек, ако го хване рак, няма как да му вземат биопсия. А един хирург не може да отреже нос или око, без да има биопсия. Това е абсурд, който ние години наред поставяме, но всички институции като НЗОК и МЗ мълчат по въпроса. Няма доболнична помощ за лицево-челюстна хирургия.
Има изключително много болни. Тези хора, докато обиколят личния лекар, зъболекар и какви ли не други специалисти, се губи много време. А ракът в устата и по лицето расте със седмици и диагнозата трябва да бъде много бърза. На практика обаче специалистите са много малко, не се създават нови в страната. Като прибавим тежкото гражданско невежество и самолечението от интернет и съседа, проблемът се задълбочава. От друга страна, личните лекари не познават рака на устата и лицето, те не са обучавани и някои от джипитата го виждат за първи път.
И друго, нямаме никаква линия и разписание за движение на раковоболните. Какво се случва с болните от малките градчета и селата, където липсват автобуси и пациентите няма как да отидат до болницата? Или могат да дойдат рано сутрин или късно вечер, когато лекарите ги няма. Това е практиката от последните три години. Говорим за напредналите рецидиви.
В момента има много дискусии за обединяването на онкодиспансерите. Те вършат много работа. Но има един проблем, не разполагат със специалисти, които могат да оперират лице и уста, имат само хирурзи. Наистина имат добри химио- и лъчетерапевти, но нямат специалисти във всяка специалност. Поради тази причина има голямо натрупване на забавено лечение.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката
