Вместо да се борим с инфаркта в полунощ, можем да го избегнем с профилактика, твърди търновският лекар, който започна безплатни прегледи на пациенти
Сърцето на българина е болно, но сами сме си виновни, храним се нездравословно с мазни храни, пушим, не се движим, не си почиваме. Като прибавим стреса, който ни съпътства постоянно, а също хипертонията, затлъстяването и диабета, правим всичко възможно да разболеем сърцето си. А когато то вече е болно, често забавяме лечението и така си скъсяваме живота, казва д-р Николай Копаранов, инвазивен кардиолог при МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” във Велико Търново. Той се ядосва, когато приеме пациент, държал се до последно, без да отиде преди това на лекар, защото в късната фаза сърдечните заболявания се лекуват трудно. Затова решава да започне кампания за безплатни прегледи и консултации в кабинет 311 на Диагностично-консултативния център на болницата. Има идея с мобилна апаратура да стартира и безплатна профилактика при пациенти на джипита в областта, а превенцията е най-социално отговорна и с голям медико-социален ефект, твърди кардиологът.
Роден в Ресен, д-р Копаранов завършва медицина в Плевен преди 35 г., после работи 6 г. като участъков терапевт. От 1987 г. младият лекар започва работа в областната болница във В. Търново, като има стаж от 27 г. в интензивното кардиологично отделение. От няколко години е инвазичен кардиолог.
Съпругата и дъщерята на д-р Копаранов също са лекари със специалности УНГ и анестезиология и интензивно лечение.
– Д-р Копаранов, защо избрахте кардиологията и по-точно инвазивната специалност?
– Защото е трудна дисциплина и ако всичко върви леко, няма да е интересно. Още през 1992 г. специализирах при доц. Божидар Финков, основател на инвазивната кардиология и бивш здравен министър у нас, а тогава тя не беше известна в България. И на практика с една колежка получихме първите сертификати по инвазивна кардиология. За съжаление, тогава имаше ангиограф само на няколко места в страната, но след 22 години оттогава във великотърновската болница стартира инвазивна кардиологична лаборатория, а сега имаме и най-модерния ангиограф за диагностика и лечение на кръвоносните съдове.
– Миналия месец заявихте, че започвате безплатни прегледи на пациенти и в края на януари беше първият Ден на отворените врата. Имаше ли много пациенти?
– Бяха се записали доста хора и се наложи да ги преглеждам няколко дни. От тях двама приехме в болницата. Почти нямаше хора без здравни проблеми. Интересното е, че дойдоха млади хора, което говори за добра здравна култура. Сърцето на българина е болно,
за съжаление сърдечносъдовата патология непрекъснато се увеличава,
обхваща все по-млада възраст, а болните се нуждаят от непрекъснати наблюдения. Например, поставихме пейсмейкър на 23-годишна жена с проблеми на сърцето, на друга 29-годишна жена се наложи да направим коронарография, все толкова млади пациенти. Оказва се, че здравната ни система в сегашния ѝ вид не може да отговори на потребностите. Има твърде много хора, които се нуждаят от кардиологична профилактика, диагностика, терапия, проследяване, а не могат да си го позволят в необходимия обем, който да стабилизира тяхното състояние. Често пъти казвам на пациенти, че за да отговорим адекватно на хипертонията, исхемичната болест на сърцето и сърдечната недостатъчност, е необходимо наблюдение минимум на 2-3 месеца. От друга страна, платените прегледи са малко и много хора не могат да си го позволят. Затова реших, че можем да направим един жест към пациентите. Аз съм дал в практиката си хиляди дежурства, на които съм виждал много случаи, когато болни пристигат с тежки остри усложнения, поради липса на адекватно наблюдение. Хората са били на лекар преди две години, а през това време са настъпили необратими промени в организма им.
Вместо да се борим с острия инфаркт в полунощ, можем да го избегнем с профилактика
Освен това много е важно проследяването при пациентите с остър коронарен синдром, на повечето от които е поставен стент. От огромно значение е терапията на тези болни да бъде адекватна, за да се избегне запушване на стента, което е опасно колкото инфаркта. В моята практика съм се сблъсквал с такива пациенти, но те имат проблеми с поддържащата терапия поради различни причини – организационни и финансови най-често. Аз искам този проблем да бъде избегнат и затова Деня на отворените врата, който стартирахме през януари, ще стане постоянен.
Всеки понеделник от 14 – 16,00 ч. приемам пациенти безплатно и без направления
в кабинет 311
на ДКЦ-то на болницата, който се намира на третия етаж. Пациентите могат да се записват предварително на тел. 0884/929 198.
– Стартирахте ли кампанията за безплатни прегледи и консултации на пациенти на място при джипита в областта, която също обявихте?
– Още не, защото трябва да създадем организация за осигуряване на мобилна апаратура и транспорт. Но идеята ще бъде реализирана и ще бъде постоянна. Ще ангажираме и местната власт, кмет вече се обади, че дори е осигурил допълнителни помещения за прегледите.
– С какво успяваме да рушим здравето на сърцето, а го правим и така успешно? На първо място сме по заболеваемост и смъртност от инфаркти, да не би статистиката да е неточна?
– Не статистиката е сгрешена, а диагностиката, ранното откриване и здравната култура на хората е подобрена.
В основата на повишената заболеваемост са
стресът, вредните храни, затлъстяването, цигарите, неконтролираната хипертония
Стресът може да го победим чрез релаксация и почивка сред природата. Хората станаха лоши един към друг, а това увеличава стреса. Искам да припомня, че когато човек получи болка в гърдите, гърба и стомаха, затруднено дишане, изпотяване, изтръпване на ръцете, веднага да потърси лекар. Може да бъде остър коронарен синдром, което е също така опасно като инфаркта. Много хора не лекуват правилно хипертонията си, но си е истинско изкуство да се улучи веднага подходящото лекарство. Всеки пациент е индивидуален, а също и лечението му. Що се отнася до храненето, трябва да се избягват мазните животински храни, да наблегнем повече на растителни варива, плодове и зеленчуци. Суровите бадеми са много полезни, препоръчваме ги за снижаване на холестерола. Освен това можем да отложим сърдечните болести с първична профилактика, а когато те вече са при нас, да провеждаме вторична профилактика на контрол и адекватно лечение.
Аз искам да успокоя хората със сърдечни проблеми, че болницата ни разполага с много добра апаратура и специалисти. Всичко зависи от тях обаче да дойдат при нас навреме.
– Казахте, че много хора не могат да си позволят допълнителни прегледи заради бедност, а какво се случва с тези, които имат възможност да се хранят здравословно и избягват другите рискови фактори?
– Интересен въпрос. Тези хора имат и по-добра здравна култура, като ходят редовно на профилактични прегледи, тяхното здраве е по-добро, имат по-голяма продължителност на живота. Именно затова се налага да се прави реална профилактика на сърдечносъдовите заболявания и те да бъдат откривани в ранен стадий, когато лечението е ефикасно.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
