Генетичните промени на житото засягат всички бели и тъмни пълнозърнести храни, протеините на които са изключително вредни за организма
Д-р Мария Папазова е неврофармаколог и специалист по интегративна медицина. Член е на Нюйоркската академия на науките. Работила е като клиничен асистент в Института по ендокринология и като участъков лекар. След това защитава научна степен с тема от областта на съвременната психоневрофармакология.
В последните 15 години д-р Папазова се изгражда като холистичен лекар. Извън изследователската си работа в БАН се занимава с просветителска дейност – изнася лекции, води медийни холистични рубрики в БНР и Нова телевизия, изготвя индивидуални профилактични програми, съобразени с интегративните концепции в медицината.
Със своя лекция за храненето и имунната система д-р Папазова гостува на великотърновци при откриване на Световната седмица на хомеопатията, която се проведе в края на април.
Ядем изключително компрометирана храна, която обърква гените ни и създава огромен имунен проблем, твърди д-р Мария Папазова. Това се потвърждава от новата наука нутригеномика, която ни дава много точни факти как в крайна сметка за правилното отсяване на храната влияе човешкият геном, а той не предпочита изкуствените кисели млека, отровните меса и ужасно хибридизираните зърнени култури, които са се превърнали в антигени. Това е страшно особено за децата, които още от малки получават вътрешни чревни възпаления и сринат имунитет.
Враг № 1 за здравето ни днес са модифицираните пшенични храни,
които всеки ден са на трапезата и това е тезата вече на много учени, твърди д-р Папазова. Същото се отнася за бял ориз, ечемик, соя, ръж, овес и царевица. Днешното жито няма нищо общо с това в миналото, когато сортовете са се смесвали естествено и са останали 2-3, като основният е лимец. След 1943 г. обаче учените започват да създават хибридни модификации върху лимеца чрез кръстосване на сортове, които стават по-издръжливи, високодобивни и с по-добри пекарни качества. Тези генетични промени на пшеницата засягат всички бели и тъмни пълнозърнести храни, които погрешно смятаме, че са полезни, а те с протеините си са изключително вредни за организма. Основният проблем е в структурната промяна именно на протеина (глутена) на модифицираната пшеница, който е причина за много здравословните феномени. От хиляди години древната пшеница съдържа вид протеин, с който човечеството е свикнало и го приема като свой. Но той вече е променен генно и се е превърнал като “хищник” за организма ни, руши фибрите в червата, където се нарушава пропускливостта на клетъчната мембрана. Чуждите белтъци, които поемаме с хибридизираната пшеница и останалите храни, вместо да бъдат изхвърлени навлизат в кръвта и стигат до всяка клетка, поразяват различни органи. Така имунната система започва да атакува и собствените си протеини, което води до автоимунни заболявания. Появяват се различни възпаления на червата, ревматоиден артрит, диабет, склеродермия, сърдечносъдови болести, метаболитен синдром, затлъстяване. Всеки втори вече има колит, сякаш хората се раждат с него. Имали сме пациенти с напукан ставен хрущял като резултат на постоянни атаки на модифицираните пшенични протеини. Тези поражения в организма могат да тлеят 40 години и изведнъж ни откриват въпросните болести. А всеки следващ сорт пшеница приема стотици нови и нови глутенови протеини, различни по структура, които ние още от ранна детска възраст приемаме.
Може би малко хора знаят,
но хибридното жито провокира отделянето на специални вещества в мозъка,
наречени екзорфини, които те “зарибяват” да ядеш пшеничени изделия. Част от новите глутенови протеини се свързват с естествената вътрешна опиятна система в мозъка Така човек се пристрастява към пшеничените храни, които имат морфиноподобни свойства, а отказът от тези продукти води до абстиненция, която е много тежка. Появява се умора, вялост, кратка депресия.
Сред най-тревожните въздействия на хибридното жито върху мозъка е и способността му да поразява самата мозъчна тъкан, да нарушава координацията на главния и малкия мозък и други структури на нервната система, пояснява д-р Папазова. И допълва, че още през 60-те години на миналия век психиатри във Филаделфия са забелязали тези мозъчни промени и са се усъмнили в новите сортове пшеница. Прави се експеримент с група шизофреници, на които се спират всички пшенични храни. Само за десетина дена състоянието им се подобрява, стават адекватни, включват се в колектива. Отново се вкарват пшеничните храни, болните се влошават и така експериментът се повтаря няколко пъти. Изводът е ясен. Този опит се повтаря и при деца с аутизъм и резултатите са същите. А откога има аутизъм, откакто има ваксини и модифицирани пшеници, е категорична д-р Папазова. Но кой не обича кроасанче, кифличка, тортичка?, пита докторката, която уточнява, че и тя е дете на баба, която и е приготвяла доста тестени вкусотии. В тази връзка допълва, че все още е загадка и не се знаят точните причини за множествена склероза, деменция, болестта на Алцхаймер и Паркинсон. Правят се изследвания дали причина не са модифицираните храни. Но когато вече се появят тези заболявания, вече е късно. Затова трябва да се предпазваме от ранна детска възраст, защото антителата на пшеницата се натрупват и бавно рушат мозъчните тъкани.
Според д-р Папазова лъжа е също, че мазнините са толкова вредни и трябва да ги ограничаваме и заменяме с пълнозърнести храни. В резултат на тази теория 62,3 процента от човечеството са затлъстели хора. Спасение срещу модифицираната пшеница има в елдата, нахута, киноата, просото, амаранта, чията, картофите, от тях може да бъде направено брашно и от него да се правят тестени изделия. Разумно е да потърсим в биомагазините ядкови брашна, брашна от картофи, мента и шипка, съветва д-р Папазова. Те не са хибридизирани и генномодифицирани. Традиционните за българина боб, леща и грах също са прекрасни храни, уточнява д-р Папазова. Според нея тези чисти продукти не са малко, затова не яжте хибридната пшеница и бял ориз, заменете ги с лимец, просо и нахут, апелира докторката.
Много важна роля срещу чуждите белтъци и болестотворните микроорганизми има имунната система,
която не бива да унищожаваме с ненужни антибиотици, разяснява механизма на действие лекарката. Защитните сили функционират в две основни направления – на базата на клетъчен и хуморален имунен отговор, които са част от т.нар. специфичен имунитет. Клетъчният имунен отговор прилича на армия от клетки войници, които унищожават всяка клетка, която не разпознаят като собствена за организма и като здрава, незасегната от вирус или генна модификация. Хуморалният имунитет работи за производство на антитела от В-лимфоцити, които са като “химическите оръжия” на нашите защитни войски и тези “оръжия” неутрализират врага (вируси, бактерии и др.). За да имаме здрав имунитет, трябва да има баланс между тези две направления, нещо като предаване на щафетата. Но този баланс може да бъде нарушен от антибиотиците, които често се употребяват още от най-ранна детска възраст, също и от ваксините. Децата се раждат с висок хуморален имунитет и първите две години от живота им са истинска битка именно за спечелване на клетъчния имунитет. Това става със самостоятелна победа над патогенните микроорганизми. Ако попречим на тази победа с прибързано даване на антибиотици, нарушаваме баланса на имунния отговор. Тогава всеки “нашественик” се посреща само с антитела, което води до алергия, без да има някаква наследствена алергична предразположеност. Затова не е необходимо и при най-малката температура да даваме антибиотик, нужно е да оставим детския организъм сам да се справи с болестотворните микроорганизми. Освен това антибиотикът подтиска клетката, по този начин тя страда, тъй като е блокиран нейният енергиен потенциал. А от това следват всички странични и токсични ефекти от антибиотичните медикаменти.
Все още не е изяснено взаимодействието на антибиотика с другите медикаменти, които обикновено се изписват заедно. Но всеки човек е индивидуален и ако при един няма странични явления, при друг те са явни. Може обаче да се блокира усвояването на желязото и да се стигне до анемия, предупреждава д-р Папазова.
Има токсични за бъбреците антибиотици. Бъбрекът и ухото са разположени на един и същи меридиан в тялото и ако има мощен енергиен химичен удар върху бъбрека, увреждането се предава и на ухото. Така едно дете може да оглушее.
Според д-р Папазова хомеопатията и солите на д-р Шуслер могат да помогнат в организма ни да настъпи имунен баланс. С тях след преминаване на инфекцията тялото се изчиства окончателно с хомеопатичния препарат Инфлуцид. Той се пие непрекъснато през зимните месеци. Така сме готови да посрещнем пролетните промени.
Имунитетът обаче не е сезонна грижа, категорична е д-р Папазова. За съжаление, освен че ядем модифицирани храни, храната ни е бедна на микро- и макроелементи и антиоксиданти, които да поддържат имунната система. Сега през пролетния сезон, когато преодоляваме умората, на организма са необходими повече витамини и ензими. На помощ ни идват храните, които събуждат вътреклетъчните фактори. Такива са менюта с повече протеини, въглехидрати и мазнини, а зеленчуците пък са богати на антиоксиданти, те трябва да се консумират в големи количества.
Пчелен прашец, пчелно млечице и прополис също помагат на имунната система да укрепне. И понеже грипът все още не си е отишъл окончателно, добре е да се взимат продукти с ехинация, както и комбинация от женшен, рудиола, гинко билоба, грейпфрут. Добре действа и цитросептът – природен продукт, който се извлича от семките на грейпфрута.
А ето и една ефективна разтривка против температура, която много се харесва на хората, препоръчва д-р Папазова. Един яйчен белтък се разбърква с вилица, слагат се една лъжичка сода и две супени лъжици оцет. Ако човекът е едър, дозата може да се удвои. Със сместа болният се намазва на местата по тялото, където минават големите кръвоносни съдове – по бедрата, шията, стъпалата, ямките зад коляното, подмишниците. След това пациентът се облича и завива много добре. По този начин температурата спада бързо.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. интернет
