Д-р Иван Добринов, психиатър: “В България алкохолиците са белязани”

Публикувано на чт, 26 Ное. 2015
2331 четения

Д-р Иван Добринов

Темата за алкохолизма в България все още е срамна и е табу. Голяма част от хората не си дават сметка, че от това може да страдат наши близки, деца в тийнейджърска възраст, отхвърлени от обществото. В същото време в държавата куп институции, неправителствени организации и държавни служби реализират проекти за разнообразни социални услуги, насочени към всички рискови групи в обществото. Сред тях обаче не попадат алкохолиците. За чиновниците те са белязани и обречени на бавна и мъчителна агония, защото да си зависим от пиенето в България е срамно. Пияниците, както ги наричат всички, добре знаят това, защото често се сблъскват с отхвърлянето, неразбирането и страха на обществото.
Всеки ден виждаме одърпани мъже и жени, седнали на пейките пред сградата на съда във Велико Търново или в парка с чашка алкохол в ръка. Гнусливо обръщаме глава, докато ги подминем. Не искаме да приемем реалните резултати от деградацията в обществото. В старата столица отдавна е закрито т.нар. “изтрезвително”, където преспиваха алкохолиците, “събирани” от улица или заведения.
Ако се наложи медицинска помощ за такъв човек, медиците обикновено я дават по задължение и без желание. Голяма част от хората в бели престилки са категорични, че пиянството не се лекува, че излекуван алкохолик няма и т.н.
Още от 1951 г. Световната здравна организация е вписала алкохолната зависимост в Международната квалификация на болестите. И днес тя фигурира в раздел 5 на МКБ 10, по която всички лекари са длъжни да кодират медицинската диагноза.
По темата разговаряме с д-р Иван Добринов, психиатър в Държавната психиатрична болница в Раднево, където е началник на Шесто мъжко отделение. Преди дни той беше във Велико Търново като лектор на националната среща на сдружението на анонимните алкохолици в България.

– Д-р Добринов, къде е държавата със социалните институции, която да промени отношението към алкохолиците и да ги изведе от тази жестока зависимост?
– В България няма продължителна система за лечение на алкохолизма, липсва държавна стратегия, макар тази зависимост да е призната още през 1951 г. като заболяване от Световната здравна организация. Тя фигурира в десетата ревизия на Международната класификация на болестите в раздела за психически и поведенчески разстройства.

Съдебната система наказва зависимите и ги хвърля в затвора като престъпници

Нашите управници игнорират всеки опит за изграждане на система за лечение и на практика държавата отсъства в тази сфера на медицината. Днес алкохоликът се хвърля в психиатричното отделение за детоксификация, за да не умре от отравяне, която е само първата стъпка от лечението. А на места условията са впечатляващи – порутени сгради, недостиг на лекарства и грижи, малък персонал, липса на охрана и унизително отношение към хората “втора ръка”, както ги наричат алкохолиците.
Още по-опасното е, че заедно с алкохола се употребяват психоактивни вещества, които подсилват опиянението. У нас 5 процента от българите са алкохолици, други 40 процента злоупотребяват с чашката, а жените все по-често посягат към бутилката през последните години. Съотношението на мъже към жени е равно на 6:1, но болестта при дамите е по-тежка. Няма отделни отделения за тях, най-често ги настаняват при психично болни, без необходимите грижи. Или алкохоличките дори не стигат до болница поради срам, стигма и насилие от страна на близките.
По-тревожното е, че се увеличават алкохолните отравяния при децата, комбинирани със стимуланти. Но при алкохолиците настъпват сърдечни, белодробни, чернодробни и психични увреди и вместо да се лекува зависимостта, докторите лекуват последствията. Затова резултат от хапчетата няма, след като те продължават да пият и пред алкохолно зависимите има четири изхода – смърт, затвор, лудост и трезвеност.
А за да се възстановиш от зависимост, трябва да направиш само едно нещо – да промениш целия си живот. У нас след 2000 г. е много модерно да се говори за системен подход при лечението на зависимостите, но той липсва.

Грях, порок, вреден навик или болест е алкохолизмът

Всичко това обаче води до деградация на личността и ако зависимостта не се лекува, човек умира най-често от чернодробна цироза. Алкохолизмът е болест на мозъка, който засяга психичното с телесното състояние, социалното функциониране и ценностната система. Болестта е рецидивираща и има две фази – пристъп и ремисия. Човек пие, спира, отново пие и т.н. Заболяването не се лекува, в крайна сметка идват усложненията, които могат да доведат до смърт.
– Какво представлява ремисията?
– Ремисията е спиране на алкохола и пълно възстановяване на организма. Но това не означава, че алкохоликът е излекуван. Всъщност ремисията трябва да се поддържа, за да не се стигне до нов запой. А всяко ново пиянство води надолу и в крайна сметка се стига до риск за живота. Затова създаваме групи на анонимните алкохолици, които да поддържат трезвеността и да изграждат живот, свободен от алкохола. Но те са само част от терапията и допълват медицинския модел. Той има етапи – оценка на състоянието, детоксификация, рехабилитация, ресоциализация, успоредно с тях се работи и с близките на алкохолиците.
Често зависимите от алкохола питат дали са застрашени децата им, защото са имали родители, които са пиели повече.

Алкохолизмът не се предава по наследство, но генът повишава риска

Генетиците твърдят, че генът повишава риска, но алкохолизмът не се предава по наследство. Тази зависимост не зависи от интелекта на болния, от неговата воля и матералното му състояние. Но алкохоликът се срамува и не говори за себе си, проблемът се прикрива. Освен това в България липсват стандарти за добра практика на болнично лечение на алкохолизма, контролът е неефективен, често има груби злоупотреби, липсват финансови механизми за терапията, за разлика от парите за социалните дейности.
Държавни програми за лечение няма, има само частни. Никъде не се лекуват и деца – алкохолици, трябва да ги чакаме да станат пълнолетни, че да ги вземем в психиатричната болница. Няма и държавни структури за ресоциализация, социалните услуги за зависимите напълно липсват. В държавната болница се лекува на “парче”, няма етапност и продължителност. Изпада се в нелепата ситуация да прибираме от пътищата многократно един алкохолик, да го свестяваме – и пак на улицата.
Вместо да бъде привлечен за продължително възстановяване чрез психосоциална рехабилитация. Няма човек, който да започне да пие с идеята да стане алкохолик. Всичките тези празноти задълбочават алкохолизма. Стига се до парадокса алкохолиците да са трезви в болниците и пияни извън нея. Това е абсурдно и твърде скъпо на държавата.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново