Д-р Анжелина Генчева, неонатолог: “Всяка минута от нашата работа е борба за детски живот”

Публикувано: ср, 19 Апр. 2017 | Прегледи: 571
Намали шрифта Увеличи шрифта

В нашата работа като неонатолози се сблъскваме със здрави и болни деца и всяка минута от дейността ни е борба за детски живот, твърди д-р Анжелина Генчева, която работи в болница “Авис Медика” в Плевен. Тя присъства на научната конференция “Детето като пациент”, провела се наскоро във Велико Търново.

Необходим е психолог
в болниците
В момента лекарите поемат не само лечението, но и разговорите с родителите, а също и късното проследяване на недоносените деца. Но трябва да се замислим също, че терапията на най-малките се нуждае от още нещо, което е невидимо, но е много важно за добрия изход от лечението, особено при новородените с повече проблеми. Според д-р Генчева, това е психичното и емоционалното състояние, което също трябва да се “лекува”, особено в първите дни, когато бебето е отделено от майката. Обикновено недоносените деца се поставят в кувьози, но неонатолозите правят всичко възможно да осигурят регламентиран достъп на родителите в специализираното отделение. Затова според неонатоложката е наложително в една болница да работи психолог, който познава най-добре детската психика. Такива специалисти са най-необходими в неонатологията и педиатрията, където лекуват деца с най-различни характери и заболявания.

Може ли бебе
600 г да оцелее?
Все още се водят спорове, къде да бъде границата за оцеляване при бебе под 1000 г, но д-р Генчева е категорична, че едно дете, което тежи 700-800 г, има много здравословни проблеми и това, каква ще бъде прогнозата, зависи от много фактори. Това са самото раждане и дали има някакви форми на травми. Неонатоложката даде пример, че в университетската болница в Плевен, където е работила дълги години преди това, са отгледали бебе от 600 г с минимални белодробни проблеми. Но по принцип, опитът ѝ досега е показал, че такива бебета с тегло под 1000 г по-трудно се отглеждат след това, имат по-сложен характер, изискват повече грижи и внимание или както лекарите ги наричат те са “трудни деца”.
Все пак крайната цел на неонатолози, педиатри, психолози и родители е с общи усилия тези малчугани да не се различават от другите деца, отчита д-р Генчева.
Независимо от усилията на обществото обаче, продължават да се раждат недоносени бебета и неонатоложката смята като една от причините за това увеличената честота на инвитро бременностите, които са рискови. Част от тях са многоплодни, а утробата на майката е пригодена за едно бебе. Когато те са повече, се случва жената да не може да завърши бременността и в случая бебетата се раждат недоносени. Освен това невинаги се спазва здравословното хранене от бъдещата майка, не се обръща достатъчно внимание на личното здраве.
Д-р Генчева обърна внимание и на младите жени, които първо градят кариера, учат отново, искат да се реализират в работата си. Става така, че една такава жена ражда след 35 години, като преди това е използвала контрацепция дълги години. В случая обаче често се стига до инвитро процедури, а всяка такава бременност крие известен риск.
Неонатоложката коментира и другата крайност за недоносеността при бебетата. Това са ниската здравна култура, ранните бременности, нелекуваните инфекции, които водят до увреждане както на майката, така и на детето, а може да се стигне и до безплодие.

Деца аутисти свирят на пиано
по
методиката “Долче”
С уникална терапия чрез музика на пиано за първи път у нас лекуват деца аутисти, съобщи още д-р Анжелина Генчева. Тя е преминала обучение във Франция, получила е диплома и вече е отворен първият кабинет в Плевен. Методиката е френска и се нарича “Долче” (сладък). Тя се прилага не само при деца от аутистичния спектър, но и при такива с умствени увреждания, детска церебрална парализа и др., които лекарите наричат “необикновените деца”.
Долче всъщност е музикален термин и начин, по който трябва да се изсвири едно музикално произведение. Това означава музиката да бъде нежна, кротка, изсвирена с удоволствие. В случая нашата роля като лекари е да бъдем ненатрапчиви, деликатни, добри, търпеливи, да не прилагаме натиск и принуда върху детето. Така му даваме възможност да покаже скрития си потенциал, но не недостатъците, а предимствата. Заниманията са 30 минути, обясни д-р Генчева.
Нашият успех е да помогнем на едно дете аутист да излезе от изолация, като премине през пианото. За целта малкият пациент сам свири на инструмента, като пианото е избрано не случайно. То е достъпно, интересно е като визия, величествено е като инструмент, всява респект, има нежен звук и вибрации. Д-р Генчева разказа, че първият ѝ пациент е момченце на 2 години и 9 месеца, с което вече работи и е постигнала първите малки успехи. Разбира се, тази терапия е продължителна, необходимо е търпение, но накрая резултатите са забележителни. Неонатоложката допълни, че по време на обучението си във Франция са наблюдавали деца с увреждания и такива от аутистичния спектър, които са достигнали успехи да се справят сами в обществото. Те влизат в обикновения свят и се чувстват щастливи.
Когато едно “необикновено дете“ само свири на пиано, това му помага то да осъзнае своето тяло в пространството, казва още д-р Генчева. Това важи особено за малките аутисти, които често се уединяват, крият се, не искат да се показват пред хората. Разбира се, ние, лекарите, твърдим, че аутизмът не е болест, а разстройство в някои от центровете на паметта. Такива деца просто нямат схема на тялото, а докосвайки се до пианото, то се позиционира, добива стабилност и вяра в себе си.
Освен това, свирейки, детето добива креативност, създава собствена музика, възприема я емоционално, тя достига до мозъка му и по този начин, въздействайки със звук и вибрация, а и с гласа на учителя, се постига комплексно въздействие. Така малкият пианист реагира с интерес, с удоволствие. Постепенно то започва да излиза от своята изолация. То се усмихва срамежливо в началото, после избухва в смях. А това е най-голямата награда за нас, лекарите, е категорична неонатоложката. Според нея все още няма категорични и научни доказателства за причините за аутизма и не бива за това да се винят ваксините. В момента в България се мъчим да ограничим взрив от морбили в Пловдивско. А това е тежко инфекциозно заболяване и усложненията от него са тежки, коментира д-р Генчева.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Д. ЙОРДАНОВ

Повече в Здраве
Затвори