Директорката на Медицинския филиал във Велико Търново мечтаела да стане актриса, но се посветила на една от най-прекрасните професии
Доц. Диана Димитрова казва, че голямата ѝ любов е акушерството, макар да мечтаела да стане актриса. Със сигурност киното и театърът са загубили от това, но пък медицината е спечелила, а с нея и стотиците млади хора, избрали професията на специалисти по здравни грижи, които е обучила. Директорката на Медицинския филиал във Велико Търново – структура на Варненския медицински университет, вече втора година управлява възродения от миналото Медицински колеж за сестри, който бе закрит преди десетина години. Сега новият Медицински филиал обучава акушерки и медицински сестри. Доц. Димитрова била и зам.-директор на Медицинския колеж във Варна. Със задоволство отчита, че момичетата се справят много добре както с теорията, така и с практиката. Подчертава, че сред студентите има и един младеж, избрал да посвети живота си на милосърдието.
Доц. Димитрова е родена във Варна, където е завършила акушерство в Полувисшето медицинско училище. След това работила 2 г. като селска акушерка в Старо Оряхово. Случвало се да акушира три раждания в линейка на път за болницата. Справяла се отлично. После била поканена като преподавател по практика в медицинското училище, което е завършила. Наложи се да уча допълнително за тази специалност в Сливен, после завърших като бакалавър по социални дейности във Варненския свободен университет, а след това и магистърска степен по психология във Великотърновския университет, разказва варненката. Има и защитен докторат по клинична психология при ВМУ по темата за влиянието на страха от раждането и пренаталната подготовка. Вече 35 г. доц. Димитрова работи на едно и също място – в Медицинския университет на морската столица.
Варненката признава, че никога не е искала да следва медицина, макар родителите ѝ да искали тя да стане лекар. След завършване на гимназията мечтаела да кандидатства в НАТФИЗ, но семейството било категорично против. В деня на изпита за медицина излязла да се разходи, пила една боза и се прибрала. За това била жестоко наказана от родителите си. След това на изпита в Медицинския колеж баща ѝ я придружил до залата и непокорното момиче издържало изпита с отличен. Записала акушерство с мисълта, че като завърши, ще работи нещо друго. Всичко обаче се преобърнало, когато за първи път влязла в родилната зала и видяла раждаща жена, която се молела за помощ. Тогава си дадох дума, че трябва да помагам на тези жени да защитят своя живот и този на детето. Да, раждането боли, но жената трябва да измине този път, категорична е доц. Димитрова.
Много хора ме питат, как така една варненка, омъжена, с две деца и две внучета, се е съгласила да дойде да работи във Велико Търново, все пак двата града са на голямо разстояние, казва доц. Димитрова и веднага дава отговор. В Медицинския колеж във Варна тя била зам.-директор от 2008 г., нямало обучение на медицински сестри и акушерки. Имало други осем медицински специалности и на практика това я отдалечавало от акушерството. И когато през 2014 г. казаха, че ще откриват филиал за медицински сестри и акушерки във Велико Търново и ми предложиха да стана директор, въобще не се замислих и приех, казва тя. За мен това беше мисия, заслужава си човек да жертва част от личния си живот, за да се посвети на откриването на един филиал в град, който вече има традиции в обучението на медицинските сестри. Беше голямо предизвикателство, семейството ми веднага подкрепи моя избор, разказва амбициозната директорка, създала първото в България Училище за родители. Добавя, че винаги е обичала акушерството и се старае да помага на жените да раждат без страх, да са образовани и бъдещите акушерки да приемат новия европейски модел за полагане на акушерски грижи, който тепърва навлиза в България. Според нея Велико Търново е един от градовете, където този модел навлиза най-бързо, и то благодарение на човешкия фактор в Родилното отделение на града.
При новия акушерски модел жената е в центъра на грижата, обяснява директорката. Акушерката обслужва бременната жена, а не лекар. Докато в момента акушерката е помощник на лекаря. Сега вече се разделят акушерските от медицинските грижи. Акушерката трябва да консултира жената по време на бременността как да се храни, какъв живот да води, как да се облича, какви спортове може да тренира, да я запознае с раждането и да направи психопрофилактика на процеса, да осъществи връзка със семейството, да води образователни здравни беседи за предпазване от СПИН, по превенция на абортите и половопреносимите заболявания. Тази подготовка обаче остава завоалирана и не се прави. Обикновено на женската консултация се измерва тегло, пулс, кръвно налягане, обиколка на корема, температура, височина на матката, видеозон и… довиждане. А въпросите, които жените имат, се принуждават да ги четат от интернет. Идеята е акушерката да застане до жената и да отговори на всичките ѝ въпроси, тоест да съпровожда бъдещата майка през цялата бременност, в следродовия период и до тригодишна възраст на детето. Трябва да се върне старият модел у нас, когато акушерката всеки ден посещаваше родилката вкъщи до десетия ден от раждането. Каквито и политически мотиви да влагаме в старата акушерска практика, според мен тя беше един много добър модел на акушерски грижи, коментира доц. Димитрова. Казва, че ролята на акушерката е в превантивната практика и там, където има усложнения, се намесва лекарят. Бременността е нормално състояние, бременната жена не е болна жена, затова е редно за нея да се грижи акушерка.
В повечето европейски държави акушерката се грижи за бременната жена, когато няма медицински проблем, а и това е по-икономически изгодно. На едно посещение в болница в Италия бяхме в родилната зала и виждаме само акушерки. Попитахме къде е докторът, а италианките ни казаха, че не са толкова богати, че на всяко нормално раждане да присъства лекар. Той идва само ако има някаква патология, защото неговият труд е много скъп и не трябва да се разпилява за един физиологичен процес, какъвто е нормалното раждане.
Подготвена ли е достатъчно българската акушерка да застане смело до родилката? В последните години нашето образование е съобразено с европейските изисквания. Акушерките учат четири години и получават бакалавърска степен, отговаря доц. Димитрова. И добавя, че в началото на декември м.г. е била на конференция в Лондон, организирана от Европейската асоциация на акушерките. По време на форума се оказало, че българските акушерски програми за обучение са едни от най-добрите в Европа. Ние в образоването на акушерките нямаме проблеми, имаме ги, след като завършат, защото не могат да работят автономно, отчита директорката на Филиала във Велико Търново. За съжаление законодателството не позволява на този етап самостоятелна акушерска практика, която да дава права акушерката да сключва договор със здравната каса. Според доц. Димитрова това трябва да стане, тъй като на акушерките, които сега се подготвят, образованието им отговаря на европейските стандарти. Но това не означава, че всички акушерки ще преминат на самостоятелна практика, а тези, които са най-подготвени. Ако този модел се възприеме, сигурна съм, че ще се увеличи броят на естествените раждания и ще се подобри репродуктивното здраве в България. Сега отчитаме 43 % рейтинг на секциото за 2016 г. В частните болници оперативното раждане дори стига 80 %, посочва доц. Димитрова. И добавя, че според СЗО рейтингът на секциото трябва да бъде 12-13 %, и то заради патология. Не може раждането с операция да бъде по избор на жената, при положение че днес има толкова добри средства за обезболяване, категорична е директорката.
Акушерството е любов от пръв поглед, то изисква голяма обич към децата, ако я няма, тази професия много трудно може да се практикува. Такава любов доц. Димитрова вижда всеки ден при нейните студенти, на които е преподавател по акушерски грижи. Щастлива е, че има много отличници, макар да е много трудно да станеш акушерка. Затова акушерската професия трябва да бъде уважавана.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката
