Адриан Аврамов, психолог: Агресивният хумор може да доведе до самоубийство

Публикувано: чт, 9 Ное. 2017 | Прегледи: 602
Намали шрифта Увеличи шрифта

Твърди се, че човек се ражда с чувство за хумор, а този, който го загуби, се чувства нещастен. Колкото и да напредва медицината в трансплантациите на органи, тя не може да присади чувство за хумор. А той трябва да се развива, не да бъде оставен да закърнее. Но напоследък шегите много загрубяха, станаха директни, на моменти стигат до псувни, даже и по телевизията. Да възприемеш хумора, все пак е необходим някакъв интелект, а той става все по-тънък. Младите хора са загледани в мобилните си устройства, а от там, освен чалга, култура няма как да дойде. Идва обаче и зъл токсичен хумор, който често се превръща към индиректна агресия и осмиване, насочени към приятели и съученици, а това може да стане твърде опасно и да доведе дори и до суицидни действия от страна на потърпевшите.
Има ли все пак граница, когато хуморът може да стане опасен. Знае ли се мярката и прагът към разочарованието и вербалния тормоз, който не бива да бъде прекрачван, за да не се стигне до истинска агресия, която вече се осъзнава като най-важния проблем в съвременното образование. На тази тема разговаряме с великотърновския психолог и психотерапевт Адриан Аврамов, който сподели случаи от неговата практика.
В ежедневието и медиите все повече забелязваме т.нар. токсичен или нездрав хумор. Много често хората, които ги наричаме токсични, използват този вид вербална атака и слабостите на другите и се възползват от това, казва Аврамов. В своята практика той е чувал

подигравките към момчета, които още нямат интимен живот.

През хумора вече е засегната личността на това момче и ако то е по-обидчиво, може да стигне дори до опит за самоубийство. Напоследък имаме такива случаи у нас на самоубийства, и то предимно на млади хора.
Психологът разказва за своя пациентка на 17 години от Горна Оряховица, която заради подигравките почти от целия клас започнала да придобива мъжки вид. До това се стигнало, след като момичето харесало някакво момче, то обаче не отговорило на чувствата ѝ и започнало да я осмива. През този токсичен хумор, девойката намразва всичко женско в себе си, облича се като мъж, не се възприема като жена, занимава се с мъжки забавления и по този начин се мъчи да изпъкне и да превъзмогне агресивното поведение на съучениците си. На всичкото отгоре започва да бие съучениците си. След това се оказва, че има и придружаващ проблем в семейството, където бащата проявява насилие. След като обаче тази семейна драма започва да се разплита, момичето спира да идва на консултации при психолога.
Според Аврамов, има условна бариера, която може да предпази хумора от токсичност и той да си остане закачлив, дори здравословен. А това означава ответната страна да възприема закачката незлобливо. Но ако човек влезе в непозната компания и започне да се подиграва на високия или ниския ръст на присъстващите, или че има дебели между тях, за да изпъкне той самият, това вече не е хумор в добрия смисъл, а преминава в агресия. В случая някои от засегнатите реагират с усмивка и възприемат добронамерено забележките. Но други са обидени и може да се стигне до сбиване, за да се запази честа. Има случаи, когато засегнатите след време са коригирали теглото си, например, или осмиваните слабости, или поведение, но подигравките продължават постарому.
В по-новото ни време хуморът като че ли взе да става съпътстващо средство на политици, с което те искат да се харесат на народа. Но този хумор е някак си първичен, макар да се долавя и от новия френски президент Манюел Макрон, коментира психологът. В българската политика сега също има такива бисери, а ако се върнем още по-назад, бившият Първи, Тодор Живков, също обичаше да се шегува с народа. Но пък

Тато винаги е твърдял, че е човек от народа

и много е ценял хумористичния вестник “Стършел”. Сега управниците са далеч от народа, а и се обиждат, когато им припомнят, че някои са от село.
Има случаи, когато често в компании се разказват вицове, без да се оцени, че този хумор може да засегне някои от присъстващите. По този начин границата на благоприличието вече е престъпена и агресивното поведение на засегнатия вече е факт. И не случайно хората казват, че шегата е като солта, пресолиш ли, става опасно, тоест най-често се стига до бой. Проблемът е, че често шегаджиите не се съобразяват с физиологичните недостатъци на другите, а в същото време не приемат те да бъдат осмивани. Дори мои пациенти по време на консултации се опитват да ме иронизират или подиграват, за да не бъде разкрита тяхната същност и да лекуваме проблема, казва психологът. Особено младите хора смятат, че предимно със злобния хумор ще сложат щитове около себе си и специалистът не може да вникне в тяхната психодрама. А езикът, с който младите разговарят, е потресаващ.
Аврамов разказва и за друг случай на 16-годишна ученичка от великотърновско училище, която открито проституира и взема наркотици. Проблемът е, че като че ли нейните родители не осъзнават какво се случва и приемат всичките и волности като задължителни за пубертета. При момчетата пък е друг проблемът, те стават неконтролируеми, сбиват се, подиграват се на по-слабите, учителите не могат да се справят. Затова в училищата трябва да има повече психолози, смята Аврамов. Той допълва, че по принцип агресивният хумор е приоритет на мъжете, за които е важно да изстрелят майтапа, без да се интересуват от последствията. Понякога това действа психопатно, независимо че някой се смята за голям шегаджия. Шегата не винаги е здрава, този, който я харесва, трябва да знае кога, как и пред кого да я ползва. Опасното е, когато хуморът се превърне в манипулация, дори може да се стигне до заплаха. Така се разклаща психиката на “мишената”, този човек буквално се смачква, особено ако му кажат, че е много слаб в професията си. Той е уплашен, започва да бърка в работата си. Лошото е, че хората, които използват агресивния хумор, нямат контрол, те унищожават жертвата си докрай. Агресията им се поражда от завистта, че другият е щастлив. Така завистникът започва атака след атака чрез саркастични шеги, вицове, подигравки. Но ако пък агресорът срещне преграда също от агресивен хумор насреща, оставя набелязаната жертва и търси друга. Имам случаи, когато след взаимната атака между двама агресори, този сблъсък поражда много добро приятелство, отчита Аврамов.

Как да се справим с токсичните хора наоколо

и с техния агресивен хумор.
Психологът е категоричен, че няма значение как ги наричаме такива натрапници – “токсични хора”, “енергийни вампири”, “гадняри”, “злобари”, “манипулатори”, трябва да ограничим общуването с тях. Проблемът е, че ако те са при нас в офиса, ще ни тровят живота. Но не трябва да слизаме на тяхното ниво и разговорите с тях трябва да бъдат ограничени. Тази реакция е най-доброто поведение срещу токсичните хора. Или пък може да си замълчим и да не обръщаме внимание на такива комплексари и злобари, които компенсират ниската си интелигентност, образованост и неуспеха в професията със заядлив хумор.
Като психолог, Аврамов препоръчва също човек да не си задръства съзнанието с лоши мисли за останалите в офиса, с които прекарва деня си. Особено ако атакуват с агресивен хумор. Има къде по-приятни неща за анализиране, отколкото човек да си мисли защо този е такъв гадняр. Той сам се наказва със собствената си злоба, нещастен е и отхвърлен от колектива. А ние продължаваме напред и ставаме все по-уверени, като недопускаме злото, не обръщаме внимание на агресивните майтапи. Всъщност това е най-доброто решение за справяне с такива натрапници.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката

Повече в Здраве
Затвори