От началото на август ОП “Спортни имоти и прояви” има нов шеф – със заповед на кмета Даниел Панов за управител бе назначен бившият главен редактор на “Дарик радио” – В. Търново, и футболен арбитър Петко Павлов. Проблемът със спортните бази в последното десетилетие стана емблематичен за старата столица, но в последните години нещата започнаха да се раздвижват. Стадионът има ново тревно покритие, работи се по лекоатлетическата писта, влезе в експлоатация новата зала до СОУ “Ем. Станев”, започва мащабен ремонт на спортните зали на “Ивайло”… Все още обаче виси проблемът с липсата на достатъчно терени, тъй като този в старото военно училище бе разрушен, а предвижданите от години тренировъчни терени западно от “Ивайло” и до Спортното училище далеч не са факт. Три месеца след поемането на длъжността му разговаряхме с Петко Павлов за проблемите с базите и работата по тяхното решаване.
– Как приемаш предизвикателството да преминеш от журналистиката към “Спортни имоти”, т.е. от това да пишеш за проблемите на спорта, сега да се потопиш направо в тях?
– Самият ти го формулира – предизвикателство. В крайна сметка досега съм бил от едната страна на барикадата, сега минавам от другата, за да видя дали отвътре мога да реша проблемите, с които съм се сблъсквал когато просто съм ги отразявал. Желание да променим нещата към по-добро за великотърновския спорт, поне откъм спортна база. А когато базата е на необходимото ниво, нещата остават само в ръцете на специалистите, които подготвят младите спортисти и ги превръщат в елитни състезатели. Трябва да съблечем якетата от гърбовете на децата и да им създадем условия да тренират нормално, за да очакваме резултати. Защото от година на година като журналисти отразяваме все по-малко резултати и ако трябва да перефразирам един бивш финансов министър, пицата на спортните успехи на В. Търново става все по-постна…
– Има ли разлика от това, което се вижда “отвън”, макар и като спортен журналист, и когато си вътре в нещата?
– Има разлика, разбира се, защото сме искали нещата да се променят колкото може по-бързо към добро. Но когато влезеш вътре, разбираш, че има страшно много пречки, за да се променят по най-бързия начин. Но това не означава, че не могат да се променят. Не парите, а желанието са в основата на промените.
– Може ли да се каже, че в годините назад, без да визирам конкретни постове, е липсвало желание да се работи за спорта във В. Търново, имайки предвид основно базите?
– Труден въпрос ми задаваш, защото трябва да коментирам работата на хора, които са били преди мен. Мисля, че ако не можеш да промениш глобалните неща, като например проблема с енергийната ефективност на залите, то поне можеш вътре в тези зали да създаваш малко повече ред, условия, да решиш някой дребен въпрос като счупено баскетболно табло или изтръгнат контакт, или запушена тоалетна, която никой не помни от кога не работи… Говорим поне за дребните неща, които могат да бъдат направени при добро желание.
– Кое е първото, което се опита да направиш или да въведеш?
– Това, което съм правил винаги и като журналист – да не си оставям работата за следващия ден. Има ли проблем, опитвам се да го решавам веднага.
– Какви са основните проблеми, свързани с базите във В. Търново?
– Винаги се е говорило, че В. Търново няма футболни терени. Не е вярно, просто футболните терени около града не се поддържаха. Водени от презумпцията, че те не са част от “Спортни имоти”, което е така, защото те са към съответните кметства. Но това не означава, че служителите на “Спортни имоти” не могат да помогнат терена в Самоводене да придобие по-добър вид или да окосят терена в Леденик, или пък да помогнат за построяването на новото игрище в Шемшево. Говоря за неща, които “Спортни имоти” биха могли да правят с капацитета, който имат, и го правят от август досега. Опитахме се да помогнем и за Дебелец, аз още в началото на август ходих в Дебелец и предлагах варианти, по които да им помогнем. Там прецениха, че могат да се справят сами. Това, че “Етър” не играеше там, също повлия и когато в един момент се взе решение да играят там се включихме веднага. Получихме подкрепа и от кмета на Дебелец, който осигури мрежа за заграждането на стадиона, стълбове… В Самоводене също работим съвместно с кмета Милаковски, който иска стадиона да е в ред. Много ни помогнаха от ОП “Озеленяване”, които изпратиха хората си и в Леденик, и в Самоводене за почистване на района около стадиона.
Има и нещо друго обаче. В Леденик ходим да косим, м.г. децата от школата на “Етър” разпръскваха лично пясък по терена, а разни хора ходят да карат АТВ-та по него, което е безотговорност. Пастирите пък си пускат добитъка…
– Това касае основно терените и футбола като спорт. А другите спортни обекти?
– От години по тях не са правени никакви ремонти, като изключим зала “Сава Величков”, в която бяха вложени средства. Но там има нужда от ремонт на покрива и на 30 юни изтича последният даден от РЗИ срок за ремонт на покрива, който тече. Дори в последните два дни моите служители бяха там, за да чистят снега от покрива. И трабваше да решаваме дали да пуснем отоплението в залите в южната част на стадиона, или да ограничим щетите в хандбалната зала от теча. Проблемът с покрива трябва да бъде решен, има варианти, при това далеч по- евтини от предлаганите до момента. Ще търсим възможности в новата инвестиционна програма да бъдат предвидени средства.
На стадион “Ивайло” хубавата новина е, че откритата пистата се работи. Лошата новина е, че няма да се случи толкова бързо, колкото ни се искаше да бъде завършена, защото и времето се влоши. Хубава новина е, че стартира и мащабният проект за ремонт на залите от южната страна, който включва топлоизолация, хидроизолация, покривни панели, газифициране на залите, подмяна на осветлението с енергоспестяващо, нова дограма… Предстои много работа в тази част на стадиона, но ще стане. Ако не бяха тези два проекта, дълго щяхме да си говорим за проблемите на спортните обекти.
– Кога е крайният срок?
– Вчера говорих с ръководителя на консорциума, който е спечелил проекта. Той се надява до Нова година всичко да е готово и да останат минимални неща като отливането на новата настилка на вътрешната писта. Така че се надявам до броени месеци стадион “Ивайло” в голямата си част да бъде обновен, включително откритата и закритата писти. Оттам нататък трябва да се търсят средства за осветлението и за ремонт на залите от северната част, на които още сега ще се сменя дограмата. Както и да търсим естественото развитие на стадион “Ивайло” в западна посока.
Мисля, че именно от новите зали, построени от покойния предприемач Дончо Караиванов и вероятно ще бъдат приети от Общинския съвет, оттам нататък площта, където се предвиждаше изкуственият терен, е най-нормалното място, където да бъде развит спортният комплекс. От площадката на бившата ледена пързалка могат да станат два съвсем прилични терена и трябва да се работи по това.
– Това обаче засега е само в пожелателна форма…
– В пожелателна форма си говорим от много години. Аз мисля, че след като изтече срокът на договора с “Хоризонт-Иванов”, ще можем вече да работим в тази посока и да направим терените там. Имам визията как можем да се справим донякъде със собствени сили и средства. Донякъде, защото за един голям ремонт ще трябва да се търсят средства от спортното министерство. Всъщност, за последните три правителства Велико Търново получи близо 6 млн. лв. за подобряване на спортната си база и тук не трябва в никакъв случай да се омаловажава ролята на кмета Даниел Панов, който успя да работи с три различни правителства по добър за В. Търново начин за спортната база. Дойдоха средства за терена на стадион “Ивайло”, за новата зала до СОУ “Ем. Станев”, за откритата лекоатлетическа писта, за южните зали…
– И за терена до Спортното училище, който обаче буксува по различни причини…
– Забуксува, но да се надяваме да бъде сформиран новият кабинет и този проект да се отпуши и там да дойдат средства. За да могат нещата с футболните терени да се случат така, както сме мечтали през годините. С направата на новата писта и ремонта на южните зали ще се сбъднат много мечти на спортните хора във В. Търново. Сериозна крачка напред е и съм оптимист, защото, когато в събота откривахме новия терен в Шемшево, изграден с усилията на кмета Кирил Ангелски и помощта на Александър Нанков, на ПП ГЕРБ и други, на това откриване имаше общински съветници от три различни политически сили. Те бяха заедно там и бяха “коалиционни партньори” (в рамките на шегата) за развитие на спортната база. Всички говореха в една посока, че градът трябва да подобрява спортните си бази.
– В какво се изразяват ангажиментите на ОП “Спортни имоти” във връзка с реализиращите се проекти, които си имат изпълнители?
– “Спортни имоти” трябва да поддържат спортната база на В. Търново, така че след изпълнението на проектите тежестта пада върху нас. Ние и сега помагаме на фирмите, които изпълняват поръчките, с всичко необходимо. Ангажирани сме плътно. Ето от днес ще помагаме в свалянето на старата дограма от залите. Лично аз в момента се моля за хубаво време през ноември, за да могат да напреднат максимално повече с работата отвън, защото предстои доста работа при външни условия.
– В какво състояние е тревното покритие на стадион “Ивайло”?
– Теренът търпеше доста критики в средата на лятото. Положихме доста усилия, но тук един от проблемите, с които се сблъскваме, е липсата на техника. Мога да покажа документите за реконструкцията на терена, тук има и информация каква техника е необходима, за да се поддържа тревното покритие от такава класа. Ние не разполагаме с почти нищо от това. Имаме само един трактор-косачка, който отдавна е надхвърлил моточасовете си, въпреки че го ремонтирахме, и една торачка, която не разпръсква добре. Категорично ще ни трябва техника за поддръжката на този терен, а и за новите писти. Няма как съвременен автомобил да се поддържа с клещи, тел и гаечен ключ… Ще искаме от Общината да бъде закупена необходимата техника, още повече, че тя може да работи и по терените около града.
Искам да апелирам към спортните деятели да стиснат зъби за периода, в който ще тече ремонтът на южните зали, защото знам, че работата ще пречи на тренировките им, но това е в името на нещо добро и хубаво, което ще се ползва от поколения великотърновски спортисти.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. авторът
